Книги Колонка

„Вълкодав“ – Мария Семьонова (Колонката на Ана Хелс)

Вълкодав - Мария Семьонова (Клонката на Ана Хелс)

Най-големите качества на тези книги за мен са най-огромните им недостатъци за други. Което значи, че или някой от нас греши много в оценката си, или че една книга реално може да има повече от две лица. Повествованието на Вълкодав тече мудно като бавна, мътна, затлачена горска река, виеща се пасторално из градинки и поленца, уж с конкретна цел, но все пак с променливи настроения по пътя за постигането и, като междувременно може кротко да пресъхне за месец-два. Това най-вероятно ще ви изкара от кожата. Или ще ви донесе нежно успокоение и направо мантрична релаксация.

Вълкодав - Мария СемьоноваВълкодав - Мария СемьоноваГлавният герой е юбер як вариант на Гералт от Ривия – само че малко по-грозноват, не съвсем побелял и по-уязвим откъм рани, когато го докопат де. Във фентъзи дворянска а-ла Русия, с отрудени мужици и зли феодалчета, нашият Вълкодав заедно с приятна дружина верни другари се мандахерца няколко стотици страници. Да, основно се мандахерца, мотае, шляе, пътува, вее се из пътищата родни. Сбива се тук-там, помага на онеправданите, малко срамежливо се замисля за любови, убива няколкостотин гада и води размисли за човешката и вълчата природа. Щото Вълкодав си е своего рода Върколак. Сигурно и плочки има, Семьонова нищо не казва по въпроса, обаче всички ние от „Здрач“ насам знаем много добре, че всеки Върколак ходи гол до кръста и има изобилие от плочки. Между другото Вълкодав обича да ходи бос, щото има юбер яки петички, които не се напукват дори от лайната по улиците на градовете преди измислянето на фантастичното изобретение, наречено канализация. Почти съм сигурна, че имаше някаква конкретна куестовска цел всяка една от книжките – освободи този, заведи онзи дотам, вземи това и ми го донеси, но целта, скъпи читатели, има по-малка роля дори от забележката ми за петичките за цялата история. А тя е от лежерна, по-лежерна.

Защо, питате, да четем тая гъста сладка бозица тогава?

Вълкодав - Мария СемьоноваВълкодавЗащото Семьонова е стилов автор, с много описания, много ритъм и нежна музика, извираща от думите, женски писател у всеки смисъл на понятието, който описва битките емоционално, вместо технично, където любовта е вятърничаво недостижима и вечно изплъзваща се, а мъжете са си истински размахващи двуръчни мечове мъже.

Ако пишех фентъзи, може би щеше да излезе нещо такова, само че щях да накарам малкия гушав Прилепчо да говори поне като Лойош на Влад Талтош. Иначе има много приятни чисто си фентъзи идеи, заслужаващи вашето внимание, пък дори и само да се полюбувате на едно прилично направено клише – срещи със забравени богове сред хората, зловещи култове тип Конан, портали за отвъдни измерения, магически бойни изкуства, съвсем читави си двубои на честта… Вълкодав носи моя мечтан ритъм и гъстота на действието, в които обаче вие можете да почувствате твърде изгубени или отегчени. Или възрадвани. Примерно.

А, и не гледайте филма, повтарям, не гледайте шитавото отроче на руската фентъзи кино индустрия, наречено „Вълкодав“ – дава толкова мръсно-грешни впечатления за книгите, които реално имат достойнства много, ама вярно много над кинопродукта. Поредното доказателство, че е почти невъзможно да направиш читава екранизация отвъд океана на която и да е книга, освен ако тя не е писана с идеята да изкара повече пари и да придобие неочаквани качества, като се наемат шепа бездарници да четат окастрени до неузнаваемост реплики, извадени от контекста, и да се чешат из видимо въшлясалите си славянски кратуни, което в случая не изглежда хич, ама хич добре.

Но книгите, ех книгите – те са си друга работа – нито въшките на главните герои виждаш, нито те дразни опулената впиянчена физиономия на главния актьор и разпененият му мътен поглед.

Между другото има още доста от поредицата за „руския Конан”, но шансът да видим още нещичко на българския пазар е просто нулев, ако не и по-малко, освен ако примерно руското посолство не започнат програма по ограмотяване на жалкия български народ с руските съвременни класици, или ако някой руски олигарх с интерес към фентъзито реши да издава точно Семьонова на световния пазар, покрай който да се закачим и ние. Да, знам много си фантазирам. И не, не мога да чета на руски и отказвам да го правя. Оставам само с напразни надежди да намеря сродни, Вълкодаво-любещи читателски души.

 

Официален сайт на Мария Семьонова: semenova.ru

* * *

Ана Хелс е добре познат книжен блогър и писателка. Посетете личния й сайт, „Фентъзийното място на Ана Хелс“, където ще намерите още много смели ревюта на книги и интересни подробности за нея.

11 comments on “„Вълкодав“ – Мария Семьонова (Колонката на Ана Хелс)

  1. Ама какво му е на филма, аз много си го харесах, особено Александър Домогаров в ролята на Людоед? :P

  2. В сравнение с книгата яко издъхва, иначе ако си нямаш представа за текста, може и да мине за доста добър опит за славянска приказка.

  3. Като цяло книгата, поне първата ми хареса. Единственото, което ме отказа от продължаването засега, бяха умалителните в текста. Боже, как можа тая жена да вкара в едно изречение „похлупаче“, „храстче“ и „слънчице“? Иначе беше читаво. Ще продължа някой път, когато инсулинът ми дойде в повече. :)

  4. Е, ама да не си помислят хората, че е някакъв розов роман. Просто го е писала жена, било то и рускиня ( щото руските женшини са си друг подвид ) , и в един момент режат глави, в следващия – се умиляват от храстчета. Прочетете , за да видите тази така „неочаквано добра комбинация“, ха-ха :)

  5. И аз съм чела само първата част и ми хареса. Истината е, че умалителните звучат съвсем различно в руската реч, създават допълнително поетизъм и песенност, за разлика от употребата им в българския.
    Направи ми впечатления оформлението на кориците на бг и руските издания, особено на тези две части. Рисунката на втората е направо чудесна, а нашите са с някакви сглобени… неща, както ги карат на конвеир напоследък, даже с едни и същи за някои книги.

  6. Това за кориците е толкова болна тема, много от родните издатели просто отказват да повярват, че кориците продават. И ми е толкова криво като гледам чуждите корици толкова красиви, цветни, дъхоспиращи, а нашите са като работен проект от курса Фотошоп 101 :( Но сигурно е страшно скъпо да се вземат оригиналните корици, знам ли и аз, иначе що ще бягат от красотите и ще изнамират топлата вода с родни рисувачи?

  7. Там е въпросът, че в случая текстът е на български. Умалителните спокойно могат да бъдат туширани в някои случаи. Имам голямото желание да си припомня руския, който го учех в ранните училищни години, но засега съм далеч от нивото, необходимо за оценяване на оригиналния текст и карам с каквото разполагам. :)

  8. Статията не струва и трафика, който навъртях за да я отворя. Филмът е страшно красив, а книгите са брилянтни.

  9. И аз казвам, че книгите са чудесни, но филмът – ще прощаваш, но по мое мнение и мой вкус – не струва в сравнение с книгите. Всеки има право на мнение, и това да го изразява.

  10. Правилно, всеки има право на мнение и понеже коментарите са разрешени, аз идвам да споделя своето. Попаднах на статията случайно, не съм я търсила. Търсех останалите книги от поредицата. Всъщност не съм чела и нищо друго от авторката. Т.е. имам предимството да нямам никаква идея каква е авторката, какъв цвят чорапи носи и дали слага омекотител в прането си. И не ме интересува. Фокусът ми е върху историята за Вълкодав. Преводачът се е справил почти отлично с пълноводната река на руския език и е предал смисъла. Не зная дали е стилова или не-стилова авторка Семьонова, но определено не това е причината да искам да прочета другите и книги. Причината е, че не си е спестила усилието да предаде атмосферата на местосъбитията, както и се е постарала да създаде пълнокръвни герои, които сякаш всеки миг ще излязат и ще седнат на дивана до читателя, не се опитва да пробутва картонени макети.
    В статията, която коментирам не ми допада лековато-пренебрежителния тон. Предимно.
    Вярно е, че ИнфоДар са видели, може би, че излиза касов филм по тая история, и са побързали да издадат само две книги, лакоми изедници. Обаче като са отчели ниския интерес към филма и отрицателните реакции са спрели превода. Тъжно. Само че, още по-тъжно е, че читателите и зрителите отказват да възприемат дълбоко философския смисъл на книгите и на филма. Книгите се обявяват за скучни, твърде сложни, заплетени… Богатството на езика и това, че са пълни с вълшебни същества сякаш не е от значение, явно това, че не с четат за два часа е по важно? Филмът – с такъв огромен бюджет бил тъп, шитав, понеже не е точно по книгите.. Явно това, че книгите разказват история, която не върви в права линия не се взима предвид. Една такава история няма как да бъде екранизирана успешно. Някак си старанието с което е направен филма, това, че е красив само да го гледаш на снимки дори, това, че е самостоятелнта история с начало и край – това не е важно?

  11. Има много филми, в които са вкарани милиони – и резултатът е просто плачевен. Руското кино си има школа за мащабни продукции от много, много години, но Вълкодав за мен си остава лош пример за добро кино, за фентъзи кино, за блокбъстър. Просто книгата предполага много повече като очакване за филмиране, няма значение, че не следва историята – и Троновете не следват книгите на Мартин, но там е страшен хайп и по двете, просто са добре направени.
    Иначе Инфодар беще единственото издателство , което експериментираше с руски автори – Беляев, Дяченко, Семьонова, Лукяненко и е много тъжно, че не могат да продължат да го правят поради финансови причини. Иначе руските фентъзисти и фантасти са на много високо ниво в сравнение с повечето англоговорящи пишещи. Дано някой някога рискува отново с тях.

Коментарите са изключени.