* Изгледайте и видеото Поли Муканова – „Oбичай съдбата си – фрагменти“ в сайта на БНП Тв.

На 18 октомври 2012 г. (четвъртък) от 17:30 ч. във Възрожденското училище (гр. Кюстендил) ще се състои премиерата на книгата с фрагменти на Поли Муканова „Amor fati“.

Книгата ще представят Ваня Петкова (Институт по изкуствознание) и Иван Сапунджиев (читалище „Зора“ – Кюстендил).

Из „Amor fati“:

Няма нищо ново под слънцето.
      Само сянката е различна.

Диоптърът на вглеждането.
      Миражът на хоризонта.
            Астигматизмът на съществуването ни –
                  не оптическа,
                        а житейска измама.

Скитам в пространството, всеобхватна съм в разпиляването. Как мога на толкова страни да се разположа, и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям…

Абсурдът е естетическото прикритие на лудостта.

Патерицата на съдбата – вървим с всеки неин ход, следваме я сляпо, куцаме в надпреварата, където няма победители, а само устремени.
                        Сизиф дали е бил щастлив?

Адът – това са другите. Адът е тълпа от доброжелатели.

Фикцията е сондаж на въображението.
Фикцията е поглед през въобразеното.
Фикцията е свидетелството, че цялото изкуство е „по действителен случай“.

Държавата на Платон е затвор. Може би затова поетите са вън на свобода.

И отново въпросът: какво е литературата?
            Животът да не се оставя сам.

„Критика на сладкия разум“ – шегуваме се, докато избираме торти от витрината.
                  Одисей
                  обиколил
                  света
                  в едно
                  стихотворение

За книгата:

„Amor fati“ e втората книга на Поли Муканова след дебютната й стихосбирка „Мигове в кибритена кутийка“, издадена през 2009 г. (издателство „Алтера“). Книгата е ориентирана към жанра на фрагмента и е обособена в няколко тематични цикъла. В рамките на флуидната, но едновременно с това монолитна форма на фрагмента проехтяват въпроси и заглъхват отговори за основанията на битието, за абсурдността, отчуждението и т.н. Един от циклите в книгата, озаглавен $Сизиф дали е бил щастлив?“, като че ли описва най-добре самата фигура на фрагмента – търкалянето на камъка нагоре, който винаги се връща при себе си: „… как мога на толкова страни да се разположа, и никой ъгъл да не е мой, и никога да не повтарям…“.

– Ваня Петкова, Институт за изследване на изкуствата

Поли Муканова е българска поетеса, докторант в Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Стихосбирката „Мигове в кибритена кутийка“, 2009, изд. „Алтера“ (от която са откъсите от „Пиесата“ и стихотворението „(По Боало)“), е преведена и на македонски от Зоран Якимоски. Посетете и блога на Поли Муканова, откъдето с любезното разрешение на авторката препечатваме и „Гласът е винаги тя“.