Временни думи

фантастична поема

от Румяна Василева

(Сондата „Кюриосити“ кацна на Марс и намери нещо удивително, най-вероятно следи от разум.)

Пързаля се, умът, по думи чевръсти,
до втръсване омотан, в точещи се, копринени нишки,
или оглушал, в метафорично жужене на форми и звук.
Слуша прехласнато, пиленето на нечии зъби
и брои, край комина, на топло, рендосването на души,
колко пролети е измолил – закичени със зюмбюли, селски моми, на мегдана,
след някоя нощна вакханалия или полуфлирт със съдбата,
и колко лета, пияни – от ерзац питиета и пясъчни дюни, скрили
разпиляното време в няколко стари бутилки и джапанки – избелели,
колко кратки писъмца за раздели и дълги – с нощни сбогувания,
за всяка нова любов – все последни и завинаги пеперудени, са изписани.
Брои на пръсти колко пъти сме успели да запушим устата й – на съдбата,
да натъпчем в ненаситните й, безбройни гърла,
като между приятели,
няколко скарабея, омотани, за закуска на паяци, и зайци, убити за вълци,
слова на учители, на пияници и червеи,
разчекнати между човките на два ненаситни и рошави гларуса
и всички кристални, блестящи парчета от стъклени мечти, мачти
и счупени чаши, вдигани, някога в чест на всички, вселенски беди,
когато пияни, светове и звезди и мисли се катурват във мрака,
на краката си гумени, калайдисани от среброто на всички планетни луни.
Край светилищата – свещени – маговете на думи –
писачите на благородни лъжи,
заедно с няколко камъка на Стоунхендж,
забравили, че са неми и слепи, от векове, кимат и гледат прехласнато
голите, или излети в калъпи за сиви, чугунени заготовки,
малко втръсналите ни истини и добри намерения на няколко богати зевзеци.
Над каменните чела на друиди и жертвища, над земната пръст,
Мъж, направен от глина,
Жена от ребро
и Бог от дърво
изписват с трепет цитати от Корана, Библията или Тората
върху стели, върху пропукани сводове и стени
с очи – йероглифи на времето,
мятат по звездни течения, рибарските мрежи на Стареца от Морето
в безкрайните си съновидения,
но улавят, само, каменни сълзи на няколко съблазнителки – сирени и вещици,
неизгорени още на клада,
пълни с пясъци и трилобити, космически кораби на изчезнали цивилизации.
И после хвърлят потните си ризи и мокрите мрежи,
главата на Медуза Горгона, с коси от звездни змиорки,
уморена от хорските приказни думи земна жена,
да се сушат с няколко чироза
на шестраменния кръст на слънчевите небесни простири.
И на една от антените на „Кюриосити“.

Румяна Христова Василева пише къса проза и поезия. Отличена е на осмо място в нашия Конкурс за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян (2012) с творбата „Човекът от Голямата мечка„, която можете да прочете в брой 4-ти на списанието.