Конкурсът за български фентъзи роман е на финиш-линията – всички участници са уведомени с имейл за резултата – а именно дали са сред финалистите, или сред тези, които трябва още мъничко да поработят, за да демонстрират потенциала си по най-добрия възможен начин. До средата на декември ще обявим и победителя. Всички в топ 10 са напълно достойни като качества, така че аз лично бих се радвала да ги видя издадени до един без изключения.
И нещо много, много лично.
Благодаря на всички участници за прекрасните романи, които ни изпратиха и имах удоволствието да прочета заедно с колегите жураещи. Поне 20 заглавия от всички получени над 100 заслужават да заживеят своя електронен или книжен живот и да достигнат до сърцата на своите си читатели. Насърчавам всички автори, които не грабнат главния приз, да продължават да опитват и в други издателства, и в други конкурси и инициативи, но и да чуват критиката, когато идва от тяхната публика.
Журито на конкурса бе съставено от десетина активни и млади читатели и блогъри, някои от тях с авторски наклонности, други – само с читателски, но всички четящи по много повече от стандартните за България 1 книга на година. Никой от нас не е от типа синодални старци, които живеят в душите си преди 89-та, които, където могат, уреждат шурея си да мине по-тънко и които имат закостенели като на мамутски фосили убеждения какво е добро и какво не. Всички ние се включихме в инициативата доброволно и безплатно с една-единствена цел – да прочетам най-накрая нещо качествено и българско. Успяхме, поне в тази част. Но и уморихме очите си с откровени щуротии, създадени от очевидно нездравословно покровителствани от майките, гаджетата, учителките си по литература или прекомерно активните си лели автори. Посредствено е реалната оценка на половината кандидати в този конкурс. Но пряко себе си реших да бъда максимално позитивна и да помогна с градивна, а не кисело-деструктивна критика на участниците, като се заех с очевидно неблагодарната задача да обединя мненията на всички жураещи в импровизирани рецензии. За което получих от много от тези участници по една кофа лайна, с извинение. Но другата половина начинаещи или не толкова начинаещи автори се оказаха истински чисти и прекрасни хора, разбиращи и тълкуващи точно думите и съветите, без страх, злоба и наранена гордост. Радвам се, че Ви опознах, дори и само задочно, чрез книгите Ви, за мен е и ще бъде винаги чест и невероятно преживяване, че четох може би първите романи на бъдещите български литературни класици.
За всички , които не са разбрали – това е конкурс на „MBG books“. Аз не съм част от техния екип. Не съм част от никое издателство. За мое огромно съжаление. Някой ден бих искала да имам свое издателство. Сега нямам. Имам нормална работа на висока позиция в корпоративния свят, която няма нищо, нищичко общо с книгите. Крада от времето и здравето си, за да чета. Защото книгите са моята любов. Първата и последната. Аз съм читател с интелект и мнение и на всичкото отгоре с достъп до интернет, така че не се свеня да порязвам всеки, който ме е накарал да си загубя парите в книжните му словоблудства. Ако излезете с работата си пред хора извън семейството, учителите, гаджетата си или кандидатствате в конкурс с цел издаване (разбирайте: инвестиране на средства във вас), трябва да мислите за публиката, за читателите, за парите им. Това е професионалния начин. Другото е гордост и предразсъдъци, ама не по Джейн Остин.
Ако някой иска да ми каже нещо, винаги е свободен да се изкаже на . Чакам ви в едната ръка със сопа, а другата ми е готова за приятелско ръкостискане. И няма вече Mr. Nice Guy. Дверите на ада скърцат леко и или ще ви стоплят без сметка от Топлофикация, или ще ви препържат веждичките. Елате ми повече ! :)
И аз за съжаление не съм от десетимата полуфиналисти, но това никак не ме отчайва и демотивира. Просто, защото знам, че мога да пиша, но също така трябва още доста да поработя върху писането – много да чета още и много, много да пиша, за да стана наистина, ама наистина добра! Благодаря ви за резенцията, която ми изпратихте, тя потвърждава мнението ми. За мен беше искрено удоволствие да участвам в този не-скучен и не-фалшив конкурс! До нови срещи!
Благодаря за положителното Ви отношение , Тереза, както и на всички автори, които оценяват усилията ни и приемат позитивната , а не негативната страна на нещата. Много успехи Ви желая!
Здравейте! Искам да изкажа благодарностите си за конкурса, тъй като е организиран много добре, най-вече за рецензиите. Те може да са критични, но са важни.
Пожелавам успех на финалистите, нека най-добрия победи!
Благодаря ви за неимоверните усилия, които сте положили. Само като разбрах, че в последния момент на конкурса са се изсипали повече от половината участници ми стана ясно, че ще ви чакат трудни дни на четене на добри и не чак толкова добри романи. Също благодаря за смелостта въобще да организирате подобен конкурс – въпреки глупавата идея, че в Българя българско фентъзи не се чете по дефиниция.
Искам да изкажа благодарности на Вас и целия ви екип за всичкия труд и усилия, които положихте, и затова, че намерихте време и желание да изпратите рецензии на всички нас. Леко съм разочарована, но не и изненадана. Това беше първият ми роман и първите ми стъпки към писателството, така че знам, че имам още много неща за изглаждане. Беше удоволствие да участвам в конкурса, защото иначе всички идеи, които имах щяха да си останат само в главата ми. Късмет на финалистите и ще чакам с нетърпение спечелилия роман да излезе на пазара!
Не мога да не благодаря за отделеното време и изобщо за цялата инициатива, но за жалост на мен лично критиката не ми помогна в конструктивно отношение. За мен тя е само напътствие. Щеше ми се някой действително да ми помогне в това трудно начинание. Очевидно това също не е моето място, затова просто ще се оттегля и ще продължа да търся мястото си. Там, където съм желана, там, където съм необходима. Не искам да звуча неблагодарно, ала така изглеждат повечето подритвани от живота писатели – въртим се като обрани евреи.
Ако искаш, мога да ти помогна с „ошлайфането“ на стила. Щом си стигнал/а до момента, в който искрено желаеш помощ, значи я заслужаваш.
Сигурно съм неподходящият човек като опит и подход. Аз самият се съмнявам непрекъснато в себе си. Но ако мога и ти искаш, ще опитам да помогна.
Предложение към Alice и всички пишещи, които искат да развиват уменията си:
Разгледайте форума „Писателска работилница“ към Човешката библиотека:
http://choveshkata.net/forum/viewforum.php?f=47
Преслушайте звукозаписите – особено тези от работилницата в Китен 2011 и Велинград 2012.
Сигурен съм, че ще откриете полезни неща.
Колкото до конструктивната, конкретна критика – тя изисква много време. Особено когато става дума за роман. (На мен ми се е случвало да пиша редакторски препоръки за един разказ 6 часа. Словом: шест.) Не съм смятал колко ми отнемат тия 3 – 4 редакции, които правим на всеки роман в поредицата ни – но сигурно ще са средно 100+ часа.
Ако това всичкото е доброволен труд (както бе с този конкурс) – ясно е, че денонощието няма да ни стига, даже да не спим. :( Може би трябва да се предлага като платена услуга, с уговорка между автор и редактор. А може би само ще си вземем беля на главата, съдейки по някои от реакциите, на които съм попадал… Не знам. Нямам достатъчно наблюдения още, нямам и усещане.
Горният линк обаче е съвсем безплатен – и от вас зависи как и колко ще го ползвате.
Alice, ако трябваше да бъда солено искрена , половината участници щяха да получат едно – единствено изречение – моля, не се занимавайте с писане повече, нямате талант. Ако нищо не откривате в рецензията си като конкретика, значи съм имала точно това предвид. Не всеки, който иска да стане или се смята за писател има талант. Но много имат публика. Търсете правилната публика.
@Alice, всяка реакция срещу написаното от един писател е напълно оправдана и добавен бонус към усилията му. Съгласен съм с Ана: концентрирайте се върху причината да пишете на първо място и изследвайте различните начини да го правите. Конкурсът не е писателски уъркшоп, но щом се интересувате от допълнителна конструктивна критика, Калин ви дава отлично предложение; потърсете курсове по творческо писане, където можете да разширите разбирането си за мотивацията зад читателския отклик; пращайте свои творби и за рубрики като тази за Къс разказ – така значително ще ускорите процеса и ще прилагате наученото на практика.
Кал, виждам, че приемаш работата си сериозно. Това е похвално. Шест часа не са малко. Ала за писателите понякога и цял живот е малко. Била съм на подобни места, общувала съм с подобни хора и при това лице в лице. Те не са ми полезни. Това са просто мнения, коментари, емоционални изблици. И с истински писатели съм говорила. Нищо. Всеки си прехвърля топката и никой не се заема със същинския проблем. Така е като нямам готини роднини като Паолини да ми слушат напъните или да попадна на подходящите хора в подходящото време.
AnnaHells, в много неща се съмнявам, но че мога да пиша, не е едно от тях. Просто Вашата критика ми се видя твърде обща. Аз съм получавала наистина много критика. Не се обиждам от нея, защото знам възможностите си. Ранява ме само фактът, че дори когато помолиш за помощ, тя ти бива отказана. Помня добре първата си критика. Тя беше дадена от хора, на които бе поставено като цел да отсеят строго кандидатите си. Те не ме изслушаха, разбраха грешно казаното, направиха си погрешни изводи. След 5 години вече бях постигнала повече, отколкото много писатели през целия си живот. Не ме е грижа за конкурса. Знаех, че няма да ги спечеля още в самото начало. Надявах се само на критиката. Е, разочаровах се.
cellfourteen, писателят е също човек. Но си остава писател – опитва се да си намери място и да прилича на другите хора. От къде писателя да знае, че хората, при които отива са като него и имат същите болежки? Ана сама каза, че половината от писателите не са писатели изобщо. Да си писател е нужда, неутолима жажда. Не пишеш за себе си, пишеш за някого. И когато не те оценят или подкрепят, все едно предаваш онзи някой.
Не е лошо да си писател. Лошо е да си сам… и да си писател.
Алис, похвално е да си отстояваш позицията и от думите ти си правя извода, че си много интелигентна жена (надявам се не бъркам пола). Аз самият, като човек, който се занимава „активно“ с писане съм си извел следните няколко извода:
1. Оценяването на писателя като такъв е строго субективно – аз харесвам едно, ти друго, журито – трето. Може да си написала най-големия шедьовър, но това не означава, че определена група от хора ще го хареса.
2. Писането в БГ е за удоволствие – няма пазар, за да се превърне в бизнес (за жалост!).
3. Добрият писател е този, който се е научил да приема критиката и отказите – аз лично имам поне 20 отказа до момента, но те не са ме накарали да се откажа.
Относно конкурса:
Ясно е, че тук се търси продукт, който да бъде комерсиален и добре приет от аудиторията. Няма нищо лошо в това – самият аз бих постъпил по същия начин, защото никой не би вложил огромна сума средства само защото смята, че „някой“ ще бъде новия Хемингуей. Аз лично участвах с проект, който е хорър-фентъзи. Знаех, че няма да спечели, защото това е жанр, който се приема само от определена маса от хора, но въпреки това получих градивна критика за произведението си, която ме накара да осмисля цялостната си практика. Като цяло съм изключително доволен от конкурса, в който всичко беше явно и се публикуваше информация за развитието постоянно. Не искам да давам примери с други конкурси, в които дори и не знаеш какво се е случило накрая…
Лично аз бих се радвал да прочета някое твое кратко произведение и бих изразил откровено мнение.
Поздрави от мен и ти пожелавам много бъдещи успехи!
Сърдечно благодаря на cellforteen и Коста Сивов за мненията и се подписвам под тях. И се радвам на посоката, в която тръгна разговорът.
Alice (: Когато се появи първата ми книга, сборник с „приказки“ (приказки… хъхъхъ), получих за нея общо три и половина отзива. (Впрочем единият беше от AnnaHells – която я подреди както само тя умее. :D) Огромна част от приятелите ми – хората, с които сме най-близки като душевност – не успяха да я прочетат, или въобще не опитаха. И ми беше криво и самотно… да, понякога още ми е.
Само че аз си мисля, че пишещият човек пише най-вече понеже не може да не пише. А четящият човек – неговите читатели – рано или късно ще се появят.
Затова и не спрях. И гледам да мачкам мрънкащото гласче в мене, и да го пренасочвам в някакви по-съзидателни посоки. Към писане, да речем. :D
Изобщо не мога да разбера някои сръдливи коментари за конкурса. Аз лично съм изключително доволен и от отзивите, и от препоръките, които получих. Позиции от сорта на „аз съм гений, ама никой не ме разбира“ са меко казано смехотворни. Ако мога и аз да си позволя една препоръка към някои от участниците, обърнете малко внимание например на граматиката. Читателят заслужава да се сблъсква с автори, които знаят кой е вършителят на действието в изречението и го „снабдяват“ с пълен член…
Иначе писането си е малко или много занаятчийска работа и всеки талантлив автор, освен силно развито въображение, има нужда и от много, много работа. Не съм съгласен, че писателството в България е само за удоволствие, защото бил малък пазара. Просто почти всички издатели действат страхливо и предпочитат да вървят по добре утъпкани пътеки, вместо да рискуват да инвестират в нови имена.
А една подобна инвестиция не би била толкова голяма, имайки предвид финансовите резултати, които може да донесе, ако на един роман се погледне като маркентингов продукт и той бъде предложен на аудиторията по подходящ и привлекателен начин.
Затова начинания като въпросния конкурс са меко казано похвални. Никой не може да ме убеди, че дори и обикновена ученическа тетрадка по алгебра не може да бъде продадена в тираж от десетина хиляди, ако издателствата намерят правилната рекламна и разпространителска стратегия.
Аз лично търся варианти да преведа романа си и да търся реализация на англоезичния пазар, без обаче да губя надежда и за резултати в България. Може и да звучи клиширано, но освен да си дяволски добър, за да пробиеш и да се радваш на материални резултати и четки на егото ти (кой писател не го иска!?), трябва да си упорито копеле и да пробваш отново и отново и то по различни начини. Защото едва ли като сътворите вашия шедьовър на вратата ви ще звънне най-големият издател в света и ще ви каже „Давай книгата, пускам едномилионен тираж и ти пълня банковата сметка до пръсване.“
С талант, качествен продукт и упоритост рано или късно комерсиалният успех ще дойде. Че притежавам талант си го знаех и сам; критическата бележка на Ана Хелс за романа ми ме убеди и че имам качествен продукт, така че възнамерявам да наблегна на упоритостта. И да не спирам да чета и пиша, разбира се…
Щом талантът, качеството на продукта и упоритостта, Стояне, са ти фундамента и опорите за комерсиализма, успех с твоята пътеводна светлина, но недей пълни главите на другите с ценностите си. Защото на комерсиализма, колкото и да е важен за приятното разпростиране на човешкия живот, някои хора, писатели също, гледат на произведенията си не като на продукт, а като на нещо, което да повлияе по даден начин на развитието на други хора; комерсиалният успех, изобщо е пренебрегнат в дадения мироглед. Писател или писач, всеки сам избира за себе си, важното е да знае какъв иска да бъде и да прави разлика между двете.
Съгласен съм с теб, Пенза. Не искам да пълня главите на никого с нищо. Просто изказвам мнението си по темата. Що се отнася до това, което наричаш „комерсиален“ успех, не ти ли се струва, че за да повлияеш на развитието на други хора, произведенията ти трябва да достигнат до колкото се може повече от тях? Сиреч, трябва да си талантлив, да създаваш качествени произведения и да си упорит. Ако някой творец се чувства неразбран от околните, най-вероятно поне един от тези три компонента липсва.
И, връщайки се към „недей пълни главите на другите с ценностите си“. Единственият смисъл на форумите е да казваш това, което мислиш и да го аргументираш, точно за да „повлияеш по даден начин за развитието на други хора“. Всеки изказва мнението си по определена тема и вижда гледните точки на други хора….
Така че, с цялото ми уважение, нито ти, нито който и да било друг ще ми казва да не изразявам мнението си. Енвер Ходжа, Йосиф Висарионович и Джоузеф Маккарти за щастие вече не са между нас.
Неразбирането от околните не е критерий за липса на някой от тези три компонента, за които говориш. Качествено произведение, както го наричаш ти, и много хора, до които да достигне са взаимно изключващи се неща. Ако искаш да повлияеш на възможно най-голям брой хора и да достигнеш до тях, пиши чиклит или паулокуельовщиници, или направи както направиха Linkin Park с Thousand sands, албум, който да бъде слушан и от хора, които до преди това не са слушали групата, и като краен продукт излезе едно голямо нищо. Също така и неразбраността на даден автор от околните, понякога не е извинение за бездарността на самия автор. Линията е тънка. Намерил си начин за реализирането на произведението ти, добре, но това, че някои автори не следват твоята пътека и твоята упоритост, не би трябвало да обезценява труда им.
АЗ НЕ участвам в конкурса и НЕ пиша романи, но следя колонката и блога на Anna Hells. Затова искам безпристрастно да кажа на всички обидени, хора помислете върху получената рецензия, защото да искаш да пишеш е едно, да можеш – друго, а да те харесва публиката- съвсем трето. Грамотността, стилът, начина на поднасяне на информация са също толкова важни, колкото и самата идея. Само талант в тая работа не стига, затова слушайте и уважавайте мнението на своите читатели, пък били и те жури в конкурс.
Аз съм съгласен с Юлия. Добре е обаче за целта в рецензията с по едно изречение поне да се маркират конкретно точно тези аксепти: грамотност, стил, начин на поднасяне, идея и прочее. Иначе се получава, както се получава – едни си мислят, че са недооценени, а други, че са неразбрани. И рецензията си остава едно добро пожелание в отговор на което се получават „кофи лайна“ от обидени автори. :) Което можеше да се предскаже, само като се скролнеха ахканията и охканията в постовете по темата :)
Принципно – всяко подобно начинание трябва да се аплодира. Защото е по-добре да го има, отколкото да го няма. А пък ако някой има сили за втори опит – дано тогава да бъде направено още по-добре!
Да не говорим, че най-интересното тук все още предстои, така че – запазете поне по една „кофа“ за финала :)
За да не влизаме в безкрайни полемики, Пенза, искам да кажа само следното: Ако даден човек иска да е творец в която и да било област, той трябва да бъде себе си, а не да прави компромиси като споменатите от теб писатели и музиканти. И да е много, много упорит, за да предаде посланията си на околните. Границата наистина е тънка. Упоритостта без талант може да те направи досаден палячо като Слави Трифонов, но пък ако си добър в това, което правиш, и търсиш начини да успееш, все някога това ще се случи… Справка, Чарлс Буковски.
Надявам се този път коментарът ми да не бъде изтрит.Искам съвсем сериозно да заявя , че никой , абсолютно никой няма право да отсъжда кой може да се занимава с писане и кой не.Дори най-великият писател да си пак нямаш право да раздаваш присъди.Аз знам за себе си , коя е моята победа.Един мой познат , който МРАЗИ да чете всякакви книги особено пък тези от жанра в който е романа ми , го изчете на един дъх и дори постоянно ме ръчка да направя продължението , което все отлагам.Този човек е толкова злободневен и саркастичен , че Ана Хейлс е като 12 годишна добре възпитана ученичка.Накарах го да обича четенето.Та идеята ми беше , вслушвайте се в обикновените хора те трябва да са критерия за писателя , защото все пак не пишем ли точно за тях?И ще завърша с една мисъл на Марк Твен , който критиците по негово време хич не са харесвали:’’Книгите на великите писатели са като виното , моите са като вода.Вода пие всеки.’’
12 годишната добре възпитана ученичка подкрепя Баал ! За всеки автор си има публика, важното е да я намери и да не се сърди на тези, които не са неговите фенове. За всеки влак си има пътници, важното е да почакате и потърсите правилния. И ако някой ви каже, че сте написали най-голямата шитня на света, а друг ви сподели , че думите са ви откровение Божие, всъщност и двамата имат пълното право от своята си камбанария :)
Извод от всички коментари: Alice и всички като нея са бездарни, неграмотни, но все пак ще намерят своя публика. Гениално.
Горе-долу така е всъщност в крайна сметка – да речем аз смятам Людмила Филипова за безкрайно бездарен автор, а тя е едно от най-продаваните имена в България, защото си е намерила правилната публика. Аналогичен случай е Стефани Майър и вампирските шитни , които се пръкнаха след нея като мухи на мед – никакви качества за мен, и за много други хора, но милиони читатели и продадени бройки. Та и в бездарността хляб има , това е най-голямият ви стимул драги посредствени писачи , просто променете подхода :)
И ако някой киселее още на положителната , успокоителна и поощрителна мини-рецензия, може смело като Baal да ми пише – примерно той се оказа много свестен човек, макар и не точно моя тип автор, и явно имаше нужда от суровия материал, за да открие за себе си отговорите, които е търсил в този конкурс. Ако някой смята, че може да понесе негативната страна на нещата без да се сдуха тотално, да заповяда, писала съм къде.
Възможно е и просто да не умеят да четат…
Ядосано,
Калин
П.П. Това е удивително чест проблем при пишещите хора. Не се шегувам.
А така! ;)
(Стефани Майър обаче после написа и The Host. Нека ? простим, тя заслужава. :D)
(The Host е чудесна книга… почвам ли да се повтарям? :/)
Здравейте! Значи прощавайте, че се намесвам, обаче прочетох повечето коментари и съм съгласна ( и съответно не съм ) с всички, колкото и противоречиво да е. Струва ми се, че мнението ми се изчерпва с простичкото – всеки с късмета си.
Възможно е най- талантливият художник на света в момента да умира от глад в третия свят, възможно е човекът, който би написал най- ПОЛЕЗНАТА книга на света, да е неграмотен и никога да не се научи дори да чете… така е трябвало да стане и точка. Може и да ви е твърде фатализъм, обаче – аз си знам, че което има да се случи, ще се случи, дори и да сте осмото чудо на света, ако е драснато там някъде, че светът няма нужда от писанията ви… ами, просто продължете с нещо друго, по възможност не с рогите напред, ами търсете някакво по- различно призвание, все ще допринесете някак за света. (:
Чела съм доволно голямо количество книги, за да заявя най- откровено, че лошите писатели са то(ооо)лкова повече от добрите, и силно вярвам, че в конкурса много от изпратените романи са по- добри от лигопускащата слуз, запечатана в корици, която може да се открие на пазара. НО недейте да се впрягате чак толкова много, хайде хайде.
Аз също не съм доволна от рецензията си, депресирах се и тъ нъ, и главната причина за това е – основните неща, които АЗ бих изкритикувала в собствения си роман, изобщо не съвпадат с онова, което журито е изкритикувало. Има и още, но впрочем, то е все едно… (:
Към Alice – хвърляш много, много силни думи, освен това изопачаваш чуждите, това е добре, ако се стремиш към някакви политически висини, обаче за един писател си е направо пагубно. Аз също бих искала да прочета нещо твое, все пак недоволството ти ТРЯБВА да има някакъв мотив, обаче нужно ли е да се дудне излишно?… Най- малкото се радвайте, че журито поне се опитва да бъде обективно, аз колко съм си патила от нагласени конкурси и корумпирани проверяващи не е истина.
Прощавайте за включването още веднъж и успех на всички занапред.
Втори път получавам предизвикателство да бъда четена, така че няма да се отмятам. Ще защитя думите си. Позицията ми е същата до тук. Това е линк към част от книгата ми: http://dox.bg/files/dw?a=126404723f Предварително се извинявам за стилистични и граматични грешки. На никой няма да стане ясно написаното, все пак това е взето от по-голямо цяло, но може да бъде прието и като мостра. Къси разкази не искам да публикувам.
Алис,
не се сърди на журито, а се замисли над следните изречения:
„Усети, че тя е наблизо и ако се втурнеше, вероятно щеше да я изпусне.“
„Той не помръдваше от мястото си, а листата вече бяха започнали да се надигат, като че някой беше източил въздуха от тях. Рееха се безпомощно и настръхваха в готовност като козината на звяр. “
Момиче, дочетох текста ти само за да видя колко още безумно безсмислени изречения можеш да сътвориш!? Един съвет от мен, ако го приемеш, включи се в някакви курсове, писателски работилници и т.н. Може и да се получи нещо след време, особено, ако имаш оригинални идеи. Но първо се научи да пишеш!
И не се обиждай. Защото така никога няма да видиш грешките си и ще живееш със заблудата, че си онеправдана.
Бърза препоръка, преди да сте ескалирали към пререкания ;):
Когато пишете критика към чужд текст – силно препоръчвам не само да посочвате слабите места, а и да предлагате варианти за подсилването им.
Да, отнема време и сили (което подсказах още при първите си включвания) – но носи реална полза на автора. И намалява шанса от пререкания… ;)
red, според мен в „градивната“ ти критиката към Alice няма нито един убедителен аргумент (а убедителността и истинността е основна характеристика на аргумента, за да изпълнява той основната си функция)и точно тук тезата ти относно таланта й се пропуква. Не знам дали си чувал за контекст, за метафори или сравнения (които често се срещат в литературата), но в случай, че не си ти е време да се запознаеш преди да даваш компетентното си мнение и да се правиш на загрижен критик, обвинявайки в бездарност! Всички можем така и навярно би ни било приятно, би ни карало да се чувстваме велики особено, когато изхождайки от божествения си опит дори даваме съвети за постигане на талант… и ако все пак след като си разбрал гореописаните литературни понятия слезеш на земята и четеш без предубеждения и с разбиране вероятно би могъл да си близо до градивната критика и може би дори би бил добър събеседник. Аз лично ти го пожелавам :)
Алис, двама човека помолихме за разказ, а получихме 2 стр. от нещо, което лично аз не мога да оценя. Писането не е просто текст – то е идея, структура, развитие, логика, детайли и т.н. Уважаеми Биб, извинявам се, че не се съгласявам с твоето мнение, но не правиш услуга на колежката-писателка. РЕД е напълно прав и ако се замислиш малко ще се убедиш, че е така. Метафорите са едно от най-красивите неща в писането, но употребени подходящо. Всеки има право да се изразява както сметне за добре, но и всеки има право да не се съгласи с това. Аз и Ред не се съгласяваме, така че не е нужно да се нахвърлях като вълк на осиротяло агънце.
И сега по-остро към Алис: имам да кажа 2 неща:
1. Казваш, че не се съмняваш в уменията си на писателка, а се свениш да ни запознаеш с разказите си – това е напълно неприемливо за един творец. Той трябва да е отворен към читателите си, независимо дали за тази „отвореност“ ще получи силен шамар в лицето.
2. Казваш, че си постигнала за 5 години повече от много други писатели – интересно ми е да споделиш успехите си, така ще накараш читателите си да те гледат с друго (по-добро) око.
И накрая, извличайте ползите от подобни конкурси, завързвайте запознанства, започнете дискусии за писането и четенето, разменяйте си произведения, давайте си мнението и критиката. В България положението е такова – малцина имат възможност да работят с истински редактори, коректори, критици, така че използвайте колегите си по перо. По този начин се завързват добри приятелства и се осъществяват интересни колаборации. Възползвайте се.
Вижте, аз не се имам за кой знае какъв капацитет. Исках да участвам в конкурса, но това което съм написала досега просто не отговаряше на условията и се отказах. Нямах време за ново. Но следя развитието на конкурса с интерес, защото се надявам следващия път /ако има/ да успея да участвам.
Не съм обвинила никого в бездарност. А в неумение да пише. Това се учи, както се учи рисуването. Колкото и талант да имаш трябва да учиш за да успееш да го реализираш. Ето сега ще се защитя – “Усети, че тя е наблизо и ако се втурнеше, вероятно щеше да я изпусне.”
По всяка логика, ако е усетил, че тя е наблизо ще реши, че ще я хване, ако се втурне, а не че ще я изпусне.
“Той не помръдваше от мястото си, а листата вече бяха започнали да се надигат, като че някой беше източил въздуха от тях. Рееха се безпомощно и настръхваха в готовност като козината на звяр. ”
Как ви звучи източването на въздух от листа? Вярно е, че листата фотосинтезират, но все пак… Как така се реят безпомощно и в следващия момент настръхват в готовност? Готовност за какво? Те одушевени ли са? Има още за разнищване в това изречение, но и това стига.
Вижте и аз обичах да си ги измислям такива. И добре, че се срещнах с човек, който да ореже хубаво текста ми откъм подобни поетично-метафорични идиотии. В първия момент реших, че са ограбили невероятния ми писателския талант. Но в последствие осъзнах, че критиката идва от пишещ и можещ човек. Спрях да се обиждам и вече мисля по-дълго и внимателно, когато вкарвам сравнения в текста си. Това е призива ми към Алис, представяй си нещата които описваш. Представяй си ги от всички възможни ъгли. И потърси помощ от можещи хора. Не се обиждай от критиката, а вникни в думите на журито.
red, сърдечно ти благодаря за този коментар. Това имах предвид – да бъдем максимално конкретни в препоръките си.
(На работилниците редовно ми се налага да правя отделно занимание на тема „как даваме/как приемаме критика“. Пусто его досадническо… как ни пречи да се съсредоточим върху по-важните неща. :/)
Извинете за грешките, но още не съм пила кафе и ги пиша едно къмто гледай си работата изреченията! Спирам да взимам страна, че явно и аз ще започна да го отнасям като журито. Хубав ден на всички!
Истински добрата книга се познава или по миризмата на страниците, или независимо на коя страница разгърнем и от къде започнем да четем. Ако не можете да вникнете в първите няколко реда, безсмислено е да продължавате. По втория въпрос за публиката – вероятно знаете, че в ада никой не пази казана с българите. Така е и във форумите. Даже имаше виц в тази посока. Трето – не приемам да работя с друг писател, защото той винаги ще пожелае да се намеси в моята работа, в моя свят. Това не е същия разказ вече. Светът има един Творец.
Алис, това последното прозвуча като „книгата ми не е тъпа за вас, вие сте тъпи за книгата ми“ (извинявам се за грубата приказка). Аз лично, като човек, който чете по 100 книги (приблизително) на година и пише поне по 500 стр. на година, не мога да преценя дали 1 книга е хубава по миризмата или по пролога. И тъй като ти не споменаваш какво си постигнала повече от много други писатели, аз те критикувам от позата си на това, което аз съм постигнал (няма да се хваля тук, в Гугъл има достатъчно инфо). Поддържам връзка с редица БГ автори и читатели в момента (при желание мога да спомена и имена) и се заслушвам в мнението на всеки един от тях. Така че ако искаш да се развиваш, моят съвет е да забравиш за „един Творец“ и „аз пиша прекрасно ама вие не ме разбирате“. Все пак пишем, за да ни разберат, а не за да трупаме листи за „собствена употреба“.
Алис,
сега всичко се изясни. Ясно е, защо са те отрязали от журито на конкурса – просто не са могли да усетят миризмата на страниците, защото са получили книгата ти по електронен път. Призовавам ги да си вземат бележка и следващия път да наблегнат на миризмите, а не на разни второстепенни неща като правопис, стил, идеи и т.н.
Алис, напълно възможно е, ако въпросното ти произведение е писано скоро, твърде пристрастното ти мнение към него да се дължи точно на това. Самият аз имам една книга, която написах в осми клас и бях твърдо убеден, че е следващият шедьовър в световното фентъзи. Отне ми цели две години, докато осъзная всичките й слабости, а те, уви, не бяха малко. Остави произведението да отлежи в собственото ти съзнание и го прегледай на свежа глава след време.
И никога не подхождай твърде самоуверено към романите, разказите или стиховете си. Това е сигурна рецепта сама да снижиш качеството им. :)
Artemis – а представяш ли си, като го прочетеш след още две години? Колко други слабости ще му откриеш? :D
Закачам се… но не съвсем. Търпението е един от най-големите съюзници на пишещия човек. Не се бойте, че с времето идеите ви ще изфирясат или ръждясат. Те, най-силните и настойчивите, само ще узряват.
Хъм… Превода на „Песента на ханджията“ (The Innkeeper’s Song) го правим от 2008-а. И знам, че ПАК няма да е достатъчно отлежал, като го завършим… :/
Ще излязат ли скоро резултатите?