Какво чак толкова направиха Iron Maiden, което другите не успяха? Мейдън създадоха свой собствен стил (знам, това ви се струва страшно днес, когато около 50% от групите звучат като тях), който остана в сърцата на милиони хора по целия свят.

 

Част II: Iron Maiden

(Прочетете Фантастиката в метъла, Част I: Blind Guardian)

 

НАЧАЛОТО

Iron Maiden е група, за която е писано, пише се и ще се пише още дълго време. Като едни от пионерите в движението NWOBHM (New Wave Of British Heavy Metal) те са направили за метъл и рок-музиката повече, отколкото стотиците новопоявили се издънки на този високоуважаван стил. Ако тръгнем да изброяваме постиженията им в музиката и влиянията, които са оказали на различни сфери в изкуството, тази статия би се превърнала в енциклопедия.

Главен виновник за настоящото състояние на Iron Maiden (без да омаловажаваме дори един минал или актуален член на бандата) е основателят и басист Стив Харис. Начални стъпки в музиката той прави през 1971 година, когато купува първата си бас китара. Интересното е, че всъщност е имал желание да свири на барабани, но поради липса на място се ограничил с нещо по-малко. Все пак не се знае дали ако беше продължил с тъпаните, някой нямаше да го „помоли“ да прекрати музикалната си кариера, което щеше да е голяма загуба за метъл сцената днес.

„Желязната девица“ е сформирана 1975 година, а името Харис измисля, след като гледа филма The Man In The Iron Mask (1939). През годините през Iron Maiden преминават много музиканти. Някои от тях са добре известни на съвременната фен-аудитория, други са отдавна забравени.

ГРУПАТА В СЕГАШНО ВРЕМЕ

През 1999 година се сформира настоящият състав на бандата, който изглежда така:

Steve Harris – бас китара – като идеен двигател на собствената си банда Стив отделя почти цялото си време и внимание на нея. Едва през 2012 година той се осмели да запише соло албум, със съвсем различни музиканти от тези, с които е работил в миналото. Стилът на British Lion може да се определи като модерен хард рок/хеви метъл. Харис също така помага и в записите на единствения до момента албум на дъщеря си Lauren Harris – Calm Before The Storm (2008) – свири на бас и пее бекинг вокали в няколко парчета от лентата.

Bruce Dickinson – вокали – емблематичният певец на групата, чиято разностранна личност може да се даде за пример как един човек може да прави много неща едновременно, и то да ги прави добре. Той е певец, той е писател, той е сценарист, той е фехтовач, той е пилот, той е какво ли не!!! Брус започва музикалната си кариера в Samson, с които записва цели 3 албума. След около десетгодишен престой в Iron Maiden, през 1990 година записва първия си солов албум, а след напускането си на групата през 1993 се отдава изцяло на самостоятелното си начинание. Участва като гост-певец в проекти като Speed, Xero, Rock Aid Armenia, Godspeed, Ayreon, Halford и Tribuzy. През 1990 година издава романа си Adventures of Lord Iffy Boatrace, от който веднага са разпродадени над 40 000 копия. Издателството възлага на Дикинсън да напише продължение, което идва през 1992 година и носи еротичното заглавие – The Missionary Position. През 2008 година се заема със сценария на филма Chemical Wedding, в който, освен с писането, се грижи за саундтрака и изиграва няколко камео роли.

Dave Murray – китара – другият член на Мейдън, който участва във всичките албуми на бандата. Дейв също като Стив Харис е изцяло отдаден на Девицата и в малкото му забежки могат да се отличат участието му в проекта на безсмъртният Рони Джеймс Дио Hear ‘n Aid (1985) и във втория албум на проекта на Ейдриън Смит – Psycho Motel – Welcome To The World (1997).

Adrian Smith – китара – застъпва на служба през 1980 година, замествайки Денис Стратън. След като напуска Мейдън през 1989 година, Ейдриън създава проекта A.S.A.P., с който издава един албум. След кратко затишие той се завръща с нова банда, на която е основател – Psycho Motel, с които предлага на феновете си 2 заглавия – State Of Mind (1996) и Welcome To The World (1997). Веднага след това се присъединява към бандата на Брус Дикинсън, с който записва 2 албума – Accident Of Birth (1997) и The Chemical Wedding (1998) – и един концерт – Scream For Me Brazil (1999). Миналата година Ейдриън издаде албум със супергрупата Primal Rock Rebellion – „Awoken Broken“, в който свири на китара, на бас и пее. Гост музикант е в проекти като Hear ‘n Aid, Rock Aid Armenia, Michael Kiske и други.

Janick Gers – китара – симпатичният русокоско, за когото навярно се чудите откъде изскочи и защо именно той замени Ейдриън Смит през 1990 година. Преди да се присъедини към „Желязната девица“, Яник е свирил в White Spirit, Gogmagog (заедно с Пол Ди’Ано и Клайв Бър, легенди от Мейдън), гостува в „тавата“ на Fish от 1990 година – Vigil In A Wilderness Of Mirrors, записал е два албума с Йън Гилън и участва в първия соло албум на Брус Дикинсън – Tattooed Millionaire (1990).

Nicko McBrain – барабани – и на последно място, но не и по важност, ударникът Нико, който преди да замести Клайв Бър в Мейдън, е свирил с банди като Streetwalkers, Pat Travers и Trust. През 2011 година беше поканен от Тони Айоми и Йън Гилън в проекта Who Cares, с който записа песента Out Of My Mind.

РОК В МИНАЛО ВРЕМЕ

През Iron Maiden са минали много музиканти, някои от които продължават и до ден-днешен да творят и трябва да призная, че не правят никак лоша музика. Да се представи Девицата, без да се отчете приносът им към нея, би било най-малкото некоректно. Ето ги и тях:

Paul Di’Anno – вокал – Пол е известен на родните фенове с две неща – той е първият (^* преди Пол Мейдън имат двама певци, но той е първият, с когото записват албум) певец на Мейдън и една от бившите му жени е българка. След Мейдън участва в много банди – Di’Anno, Gogmagog, Paul Di’Anno’s Battlezone, Praying Mantis, Killers, The Original Iron Men, The Almighty Inbredz, Paul Di’Anno & Maiden England, Paul Di’Anno & Children Of The Damned, Paul Di’Anno & The Phantoms Of The Opera и др.

Dennis Stratton – китара – човекът, който свири в първия едноименен албум на Мейдън. Известен е с участието си в Praying Mantis, Lionheart и със соловата си банда, която през 2011 (заедно с Praying Mantis и още четири други групи) взе участие на фестивала в Стара Загора Aero Rock Starz.

Clive Burr – барабани – с него Мейдън записаха първите си три албума. За жалост Клайв е диагнозиран с множествена склероза и не може да присъства активно в музикалния свят. Въпреки това той е участвал в групи, които са оставили ярки следи в историята на рока и метъла – такива като Praying Mantis, Elixir, Stratus, Trust, Gogmagog и Desperado.

Blaze Bayley – вокал – Блейз прекрати участието си в Мейдън 1999 година, след което се отдаде на соловите си изпълнения. В петгодишния си престой в бандата, той получи повече критики отколкото признания. Въпреки това обаче с него групата записа два много интересни албума, които смятам, че ще останат в сърцата на истинските фенове на Девицата, защото все пак важна е идеята, а не само лицата зад нея. Препоръчвам соловите албуми на Бейли, които съдържат в себе си звученето на Iron Maiden, прекарано през призмата на съвременните технологии.

ФАНТАСТИКА ИЛИ НЕЩО ПОВЕЧЕ

Какво чак толкова направиха Iron Maiden, което другите не успяха?

Мейдън създадоха свой собствен стил (знам, това ви се струва страшно днес, когато около 50% от групите звучат като тях), който остана в сърцата на милиони хора по целия свят. Силно изразеният специфичен бас-звук на Харис, високата и интересна бленда на гласа на Дикинсън, китарните дуели и интерлюдии на Мъри, Смит и Гърс, както и оплетените барабанни ритми на МакБрейн, поставени в комбинация, създадоха емблематичното звучене на групата. Като прибавим към всичко това и фантастичният елемент, получаваме крайния резултат – най-известната класически хеви-метъл група на XX и XXI век.

Фантастиката е навсякъде около бандата – в талисмана им, в обложките на албумите им, в текстовете им, в сценичните им декори, а не на последно място и в сърцата им. Да се разглежда всеки един от изброените елементи поотделно, би отнело много време и място, затова ще се спрем на най-съществените, най-значимите и най-интересни факти:

EDDIE THE HEAD

Еди е като герой, излязъл от роман на писател фантаст. Ако някой ме пита на кого ми прилича, може би бих казал Шрайк на Дан Симънс, с тази разлика, че талисманът на Мейдън е доста по-симпатичен и по-усмихнат от металното грозилище от Хиперион.

Еди е неизменен спътник на бандата. Той се намира на всичките й обложки – албуми, концерти, сингли, дивидита и пр., – на всичките им търговски стоки като плакати, фигурки, тениски и друго облекло, сувенири и т.н. Дори съществува игра, в която той е главна действаща фигура – Ed Hunter.

COVER ART, aka Обложките

Обложките на произведенията на Мейдън са основна част от цялостния чар на групата. Те винаги изобразяват талисмана Еди в различни красноречиви ситуации. В тази от 1982 година към албума The Number Of The Beast Еди контролира Дявола като кукла на конци, но от своя страна Дявола е опънал конците на по-малка кукла, изобразяваща Еди. „Кой кого контролира?“ е основният въпрос, който художникът Дерек Ригс задава с творбата си.

В Powerslave, 1984 Еди е статуя на египетски фараон/бог. Митологичните елементи са често срещани в творчеството на бандата.

На обложката от концертния албум Live After Death Еди излиза от гроб, на чиято плоча е написан текст от „Безименният град“ на Хауърд Филипс Лъвкрафт.

В Somewhere In Time (1986) Еди е изобразен като киборг в свят, вдъхновен от филма Blade Runner. На тази обложка (в предната и в задната й част) има безброй референции както към по-старото творчество на бандата, така и заигравки с някои литературни лица и произведения във фантастиката – Bradbury Towers Hotels International, Doctor Who, Asimov Foundation, Sand Dune, Herbert Ails, Blade Runner, Philip K. Dick Cinema, Dekker’s Department Stores, Tyrell Corp, Batman. Обложките към двата сингъла към този албум изобразяват Еди като пътник във времето (Wasted Years) и като Клинт Истууд в бар, сякаш излязъл от Star Wars (Stranger In A Strange Land).

Обложката на Brave New World (2000) представя елементи от романа на Олдъс Хъксли – „Прекрасният нов свят“.

В Dance Of Death (2003) Еди е влязъл в ролята на Смъртта.

И стигаме до последният албум на бандата до момента – The Final Frontier, 2010. На обложката Еди е изобразен като извънземен, който мародерства труповете на отдавна умрели космонавти.

АЛБУМИТЕ

Някои от заглавията на Iron Maiden съвсем явно показват предпочитанията на членовете на групата към фантастиката и хоръра. Не можем да не споменем The Number Of The Beast (1982), чийто роман на Робърт Хайнлайн от 1980 година носи същото наименование, макар дотук да свършват всички връзки с литературното произведение на един от най-известните писатели фантасти. Seventh Son Of A Seventh Son (1988) е явна алюзия към романа на Орсън Скот Кард – Seventh Son (1987). Самият Харис признава, че по него време е нямал идея как да озаглави албума и след като той реално е седмият по ред, шедьовърът на Кард го е вдъхновил за името. Brave New World (2000) носи същото заглавие като романа от 1932 на Олдъс Хъксли. The Final Frontier (2010) е озаглавена и петата серия от филмите Стар Трек.

ПЕСНИТЕ

1980-Iron Maiden – единствената песен, с отявлено хорър-присъствие е едноименното парче както на албума, така и на бандата.

1981-Killers – „Murders In The Rue Morgue“е вдъхновена от произведението със същото заглавие на Едгар Алан По. Тук едноименната песен отново е с хорър-сюжет. „Prodigal Son“ пък е с лек фентъзи-привкус.

1982-The Number Of The Beast – „Children Of The Damned“ е песен, вдъхновена от филмите Village Of The Damned и Children Of The Damned, а те от своя страна пък са правени по романа на Джон Уиндъм – „Кукувиците от Мидуич“, 1957. „The Prisoner“ е трибут към стар британски сериал от 1967 (на който беше направен римейк през 2009, а главните роли бяха възложени на Йън МакКелън и Джим Кавийзъл). „The Number Of The Beast“ отново е хорър, вдъхновен от филма Поличбата 2 и от поема от Робърт Бърнс.

1983-Piece Of Mind – „Revelations“ до голяма степен е повлияна от окултиста Алистър Кроули. „Flight Of Icarus“ носи в себе си нюанси от гръцката митология. „To Tame A Land“ първоначално е трябвала да се казва „Dune“, но след като бандата иска разрешение от мениджмънта на Франк Хърбърт, те получават следното съобщение: „Франк Хърбърт не харесва рок групи, особено тежки (heavy) рок групи, и особено групи като Iron Maiden“. (И там му е била грешката, ако ме пита някой!!!).

1984-Powerslave – „Flash Of The Blade“ е песен с приятни фентъзи-нюанси. Едноименното парче, по стар Мейдънски обичай, е отново хорър-композиция, потопена в недрата на египетската митология.

1986-Somewhere In Time – „Caught Somewhere In Time“, „Wasted Years“ и „Deja-Vu“ са песни с обща тема времето и пространството. „Stranger In A Strange Land“ носи заглавието на най-известният роман на Робърт Хайнлайн от 1961. Макар много фенове да твърдят, че текстът няма общо с литературното произведение, тук може да се дискутира.

1988-Seventh Son Of The Seventh Son – „Moonchild“ е основана на роман, носещ същото заглавие, от Алистър Кроули. В целия албум могат да се срещнат много фентъзи-елементи, навярно повлияни от Орсън Скот Кард, когото Харис е чел по него време.

1990-No Prayer For The Dying – „Bring Your Daughter… To The Slaughter“ е песен с история. Първоначално Дикинсън е помолен да запише парче за саундтрака към филма A Nightmare On Elm Street 5: The Dream Child (1989). По-късно обаче Стив Харис решава, че Мейдън също трябва да презапишат тази песен. Интересното в случая е, че за клипа са използвани материали от класическия хорър филм The City Of The Dead (1960).

1992-Fear Of The Dark – Един от най-известните и най-комерсиални албуми на бандата. По стар Мейдънски обичай едноименната песен е силно повлияна от хоръра, а страхът като тема заема голяма част от лириките.

1995-The X Factor – „Lord Of The Flies“ е базирана върху романа на William Golding от 1954 година със същото заглавие.

1998-Virtual XI – Вторият албум с Блейз Бейли, в който отварящото парче „Futureal“ е мощен фантастичен бууст за слуха. „When Two Worlds Collide“ е за евентуалните последици от сливането на два свята.

2000-Brave New World – „The Wicker Man“ е базирана на английски хорър филм от 1973 със същото заглавие. „Brave New World“ носи наименованието на един от най-известните романи във фантастика, чийто автор е Олдъс Хъксли. „Out Of The Silent Planet“ пък е името на роман от 1938 година на C. S. Lewis, а тематиката на песента е инспирирана от научнофантастичния филм Forbidden Planet (1956).

Последните три албума на групата Dance Of Death (2003), A Matter Of Life And Death (2006) и The Final Frontier (2010) съдържат доста песни, повлияни от фантастиката, хоръра и фентъзито. Лично аз бих определил тези творби като едно леко бягство на членовете на Девицата от композициите, които през годините им станаха запазена марка и въпреки че това определено не са моите любими заглавия на групата, не мога да отрека естетическата им стойност…

Коста Сивов

 

Не пропускайте нито една статия с автоматичния ни абонамент или страницата ни във Facebook.