Водещ на рубриката „Преводни разкази“: Владимир Полеганов. Илюстрация: Петър Тушков (по фотографиите на Aaron Knox и ~Coquí, лиценз: CC: BY-NC-SA.)
В центъра
фантастичен разказ
от Джон Кесъл
И така, в края на седмицата изключих левия си мозък, презаредих се и съобщих на всички заинтересовани, че смятам да се разходя до центъра на града.
– И на кого би трябвало да му пука? – каза Средностатистическият на Групата.
– Определено не и на теб – отговорих, слагайки си кожата за почивните дни. СГ и аз навремето бяхме на предна линия и все още ме обвиняват за това.
– Какво ще правиш там? – попита Патето. Патето беше дребничко и простосърдечно.
– Кажи ми нещо, което няма да правя – изстрелях в отговор.
Което пък като че ли заинтригува Патето:
– Може ли да дойда с теб?
– Територията е свободна – отвърнах. – Стига да си носиш собствената енергия.
Оставихме Групата при шкафчетата и излязохме навън. Слънцето умираше, а на хоризонта дърветата убийци се полюшваха от повеите на бриза откъм морето. Походихме до транзитната спирка, включихме се, купихме си два пропуска и застанахме на перона в знойната вечер, чакайки плъзгача. Далеч надолу по линията грееха светлините на града.
– Ще има ли там момчета и момичета? – попита Патето.
– Можеш да си заложиш перушината – отговорих. – Също и патета.
Когато плъзгачът спря на перона, се настанихме и преди да се усетим, вече крачехме по колоритната Кале Росинант. Момчета! Момичета! Змии! Архангел Метатрон, Само За 23 Ампера! Патета!
Десният ми мозък се изпълваше с горещ джаз, припяващ Давай! Давай! и едновременно с това нареждайки Четирите благородни истини:
Животът е скапан.
Скапан е, защото се придържаш към нещата.
За това си има лек.
Финт наляво, финт надясно, давай напред.
Типично за центъра на града – да ти убие настроението и едновременно с това да те надъха. Да се придържам към нещата. Тази вечер не смятах да се придържам към каквото и да е за по-дълго, отколкото щеше да ми отнеме да го изпия, изпуша или сръчкам. Най-доброто лечение.
Първо – храна. Намерихме къде да хапнем. Бяхме пред сиренеторанта, когато към нас приближи КосмоМомче и ни се предложи:
– Вие сте от периферията, нали? На съвсем разумна цена ще ви предоставя междузвездно изживяване.
– Колко? – попита Патето.
Преди Космо да е успял да отговори, поставих по-голямата от двете си ръце – ръката, с която бутах – на гърдите му:
– Не се интересуваме, Пич. Приятелят ми може и да прилича на Пате, но не са му пораснали крилата вчера.
Космо се отдалечи нехайно.
– Защо го прогони? – попита Патето.
Десният ми мозък ме информира, че съжалявам, задето бях разрешил на Патето да дойде. Благодаря ти, десен мозък.
– Слушай, Пате, да се разделим. Среща тук на зазоряване и половина.
Официалните му пера се омърлушиха, но не се възпротиви.
Така че си прекарах една нощ, един ден и една нощ. Бидоха извършени разнообразни транзакции, физически и психологически. Прехвърлиха се течности. Разредиха се заряди. Откровено казано, повечето не го помня.
Онова, което си спомням, е как се събуждам на уличка между някаква таверна и един дом за пяна. Патето се беше надвесило над мен. Беше изгубил по-голямата част от перушината си; с тези пухкави бузки приличаше на момиче. Пресвето бедствие – та той беше момиче.
– Пате? – казах отпаднало.
– И никоя друга – отвърна тя. Пъхна се под ръката ми и ми помогна да се изправя. Кожата ми за събота и неделя беше съсипана. Десният ми мозък се въртеше.
– Хайде, Коте – каза тя. – Време е да се плъзнем у дома.
– Не мога да се плъзгам – изграчих. – Напълно съм се разредил.
– Остави на мен.
Тръгнахме с накуцване по улицата. Центърът си беше също толкова ярък и привлекателен, колкото и когато бяхме дошли, по съвсем крещящ начин. Крещящ. Това идваше от събуждащия ми се ляв мозък.
Застанахме на перона и зачакахме плъзгача. Пред нас: поредната седмица в мините на реалността.
– Животът е скапан – измърморих.
– За това си има лек – каза Патето. И за мое безкрайно изумление ме целуна по бузата.
Наистина е доста привлекателна, за пате.
Превод от английски: Петър Тушков
Всички разкази, които сме ви подготвили, достигат до вас и с автоматичния абонамент или страницата ни във Facebook.
Джон Кесъл (р. 24 септември 1950 г. в Бъфало, Ню Йорк) е американски писател на научна фантастика и фентъзи. Автор на множество разкази и два романа – Good News From Outer Space (1989) и Corrupting Dr. Nice (1997), а така също и на романа Freedom Beach (1985) в съавторство с Джеймс Патрик Кели.
Разказът Downtown („В центъра“) е от сборника The Baum Plan for Financial Independence and Other Stories (2008), издаван от Small Beer Press.
Посетете сайта на автора: www4.ncsu.edu/~tenshi