Водещ редактор на рубриката „Поезия“: Ваня Клечерова
Цветанка Еленкова
из „Изкривяване“
Pain Is so Close to Pleasure
Въпросът за любовта и болката
има не по-малко общо с физиката
отколкото с учението на Лао Дзъ
Например
скачените съдове са не просто скачени
но и преливат от един в друг
И много важно тук е кой стои по-високо
къде е саксията с цветето къде кофата с водата
при условие че дълго те няма
Така че въпросът за любовта и болката
има не по-малко общо с Фреди Меркюри
отколкото с християнството
This Is It
Тялото ти няма общо
нито с кръста
нито с Леонардо
нито с бога на слънцето
ръцете ти имат малко общо
с възпиращия жест на иконите
но тук става дума
за едно преплитане (на глезените)
отворена
осмица
за една извивка (на китките)
завършека на дръжката
на викторианска ваза
където никога не се хваща
продължението на безкрайността
трептението
изяществото
Ослепяване
Линията на рамото ти
или на онзи лист
е единствената граница
между минало и бъдеще
през която палецът ти минава
на автостоп
в изучаване на времената
и не вертикално като на императорите
нито като солница
или пистолет което може и да е
благословия
не с това премазване от стените
предхождащо срутването
а подобно на четирите тунела
през които пътуваме с
невръстния ни син
без да прави разлика с мостове
онзи далекоглед на полу-
присвитата длан
за да фокусираш по-добре
и напъхва пръста си
дълбоко
Секретност
Едно щракване
и оставаш вън
или без пръст
най-често при децата
при всяко сгъване-разпъване
на крилата
гледах по телевизията
зареждането на пълнителите
на тубите с газ
дори копчетата –
опипването от слепите с бастун
на специалната настилка преди да пресекат
това безусловно окончателно прилягане
без значение какво го предшества
макар често еуфория
и няма нищо общо с
деликатното почукване по вратата
Смъртта
Едно ужилване
след като си останал
без пръст
Хиацинт
Оказва се
че подавайки ръка
докато чистя коприва
не е корен
а връх
напъпил в пръстта
така че е крехка
стогодишни кости
без цвят и дори без мирис
или с онзи мирис на сурово яйце
когато го счупвам
във вода
започва да ухае три дни
не сменя цвета си
и повече не пониква
Цветанка Еленкова е автор на четири стихосбирки и две книги с есета. „Седмият жест“ и „Изкривяване“ са издавани в Англия от Шиърсмън Буукс и в САЩ от Тебот Бак. Последната й книга „Български фрески: Празник на корена“ съдържа десет богословски есета и е илюстрирана с уникални фотографии на фрески от изоставени манастири. Еленкова е съставител и автор на антологията от 18 съвременни български поети за английското издателство Шиърсмън Буукс: „На края на света: Съвременна поезия от България“. Със съпруга си Джонатан Дън са съуправители на издателство Смол Стейшънс Прес, което издава българска и преводна литература в България и Великобритания.
Публикуваните тук стихотворения са от последната й стихосбирка „Изкривяване“ (изд. „Стигмати“, 2011), която можете да откриете и на английски..