Библиотека Поезия

Оля Стоянова, стихове

Фрагмент от корицата на сборника Какво сънуват вълците, от Оля Стоянова

Водещ редактор на рубриката „Поезия“: Ваня Клечерова. Илюстрация: фрагмент от корицата на сборника „Какво сънуват вълците“ от Оля Стоянова

 

Оля Стоянова

Стихове

 

История на облаците

Преди
успяваше да чете по небето –
най-подробната топографска карта
на непознати земи –
откриваше белите петна на неизучени територии –
остри върхове,
и подвижни пясъци
успяваше да гадае по сенките на непознати видове риби,
които прелитаха за минути
и се превръщаха в нещо друго,
което побутваше напред историята…
Тази карта нямаше свършване.
Сега е много по-лесно.
Стратокумулос.
Нимбострос.
Алтокумулос лентиколарис.
Светът е ясен и предвидим.
Ще вали.
Няма да вали.

 

Бухара

Знаеш ли
къде се намира
Древната Бухара?
Четвъртият най-свещен град
за мюсюлманите
след Мека, Медина и Йерусалим?
Тук,
в Централна Азия,
заобиколен от три страни
от пустинята,
градът прилича на мираж –
медресета и крепостни стени
с цвят на пясък,
хора,
които вървят,
присвили очи срещу вятъра
и вятър,
който вдига роклите на жените
много високо.
Казват,
че така оцеляват градовете.

 

Планове

С времето
той губи способността
да завързва приятелства –
не знае откъде
точно да започне
тази сложна плетка на разговора,
не усеща моментите,
когато трябва да подсили казаното
и да сложи възел
и най-вече
не вярва, че от всичко това
може да излезе нещо
и той да го носи
поне сезон-два.

 

Къща до гарата

Оттук погледнато
светът непрекъснато се движи
напред – назад,
все заминаващи,
все пристигащи,
а тя все на едно място –
все по-надолу,
все по-надолу…

 

Повод за плаж

С годините
телата натежават –
някоя и друга гънка
в повече,
повече релеф върху кожата,
повече истории,
разширени вени,
спукани капиляри
и други –
иначе невидими подробности.
Като махнем неудобството
на сложните роднински връзки,
повече впечатлява фактът
как цели семейства
сякаш се виждат
за първи път –
бащи и деца,
баби и вуйчовци,
майки и синове,
разширени вени
и гравитация.

 

Пейзаж

Ята гарвани край Елба –
късна есен,
голи клони
и ниско небе –
някой друг трябва да ги опише.
Аз само минавам.

 

Снимка на Оля СтояноваОля Стоянова е родена на 14.09.1977 г. в София. Завършила е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“; сега е докторант в СУ. Автор е на шест книги – стихосбирките „Фотографии“ (2000 г.), „Проза“ (2002 г.), „Пътна карта“ (2003), романа „Лични географии“ (2005 г.), сборника с разкази „Какво сънуват вълците“ (2011г. ) и „Пътеводител на дивите места“, в който събира събира на едно място истории и фотографии за изоставени светилища и пещери, скални църкви, каньони и върхове.

Носител е на първи награди за поезия, проза, журналистика и драматургия. През януари 2013 г. е премиерата на първата й пиеса – „Малки ритуали за сбогуване“, в Благоевградския театър. Текстове й са превеждани на английски, руски, немски, полски, италиански, испански, словашки и сръбски езици.

 

Един коментар по “Оля Стоянова, стихове

Коментарите са изключени.