Библиотека Поезия

Оля Стоянова, стихове

Фрагмент от корицата на сборника Какво сънуват вълците, от Оля Стоянова

Водещ редактор на рубриката „Поезия“: Ваня Клечерова. Илюстрация: фрагмент от корицата на сборника „Какво сънуват вълците“ от Оля Стоянова

 

Оля Стоянова

Стихове

 

История на облаците

Преди
успяваше да чете по небето –
най-подробната топографска карта
на непознати земи –
откриваше белите петна на неизучени територии –
остри върхове,
и подвижни пясъци
успяваше да гадае по сенките на непознати видове риби,
които прелитаха за минути
и се превръщаха в нещо друго,
което побутваше напред историята…
Тази карта нямаше свършване.
Сега е много по-лесно.
Стратокумулос.
Нимбострос.
Алтокумулос лентиколарис.
Светът е ясен и предвидим.
Ще вали.
Няма да вали.

 

Бухара

Знаеш ли
къде се намира
Древната Бухара?
Четвъртият най-свещен град
за мюсюлманите
след Мека, Медина и Йерусалим?
Тук,
в Централна Азия,
заобиколен от три страни
от пустинята,
градът прилича на мираж –
медресета и крепостни стени
с цвят на пясък,
хора,
които вървят,
присвили очи срещу вятъра
и вятър,
който вдига роклите на жените
много високо.
Казват,
че така оцеляват градовете.

 

Планове

С времето
той губи способността
да завързва приятелства –
не знае откъде
точно да започне
тази сложна плетка на разговора,
не усеща моментите,
когато трябва да подсили казаното
и да сложи възел
и най-вече
не вярва, че от всичко това
може да излезе нещо
и той да го носи
поне сезон-два.

 

Къща до гарата

Оттук погледнато
светът непрекъснато се движи
напред – назад,
все заминаващи,
все пристигащи,
а тя все на едно място –
все по-надолу,
все по-надолу…

 

Повод за плаж

С годините
телата натежават –
някоя и друга гънка
в повече,
повече релеф върху кожата,
повече истории,
разширени вени,
спукани капиляри
и други –
иначе невидими подробности.
Като махнем неудобството
на сложните роднински връзки,
повече впечатлява фактът
как цели семейства
сякаш се виждат
за първи път –
бащи и деца,
баби и вуйчовци,
майки и синове,
разширени вени
и гравитация.

 

Пейзаж

Ята гарвани край Елба –
късна есен,
голи клони
и ниско небе –
някой друг трябва да ги опише.
Аз само минавам.

 

Снимка на Оля СтояноваОля Стоянова е родена на 14.09.1977 г. в София. Завършила е журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“; сега е докторант в СУ. Автор е на шест книги – стихосбирките „Фотографии“ (2000 г.), „Проза“ (2002 г.), „Пътна карта“ (2003), романа „Лични географии“ (2005 г.), сборника с разкази „Какво сънуват вълците“ (2011г. ) и „Пътеводител на дивите места“, в който събира събира на едно място истории и фотографии за изоставени светилища и пещери, скални църкви, каньони и върхове.

Носител е на първи награди за поезия, проза, журналистика и драматургия. През януари 2013 г. е премиерата на първата й пиеса – „Малки ритуали за сбогуване“, в Благоевградския театър. Текстове й са превеждани на английски, руски, немски, полски, италиански, испански, словашки и сръбски езици.

 

Един коментар по “Оля Стоянова, стихове

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.