Кино | Телевизия Колонка

Дяволският проход на Рени Харлин (Колонката на Cinemascrotum)

Плакат на Дяволският проход на Рени Харлин (Колонката на Cinemascrotum)

„Дяволският проход“ или „Devil’s Pass“, а.к.а. „Dyatlov Pass Incident“ (много заглавия – хилав филм) е базиран на действителни събития от зимата на 1959 година в Урал. В нощта на 01-02.02.1959 нещо необяснимо се случва на девет студенти от Уралския политехнически институт. Някакво неопределено до момента събитие кара опитните планинари да излязат в нощта без екипировка. Месец по-късно телата им са открити замръзнали, но не това е странното. Част от труповете са намерени боси и по бельо, по останалите са открити странни наранявания, несъответстващи на местопроизшествието (една от жертвите е с липсващ език, при друга са отчетени високи нива на радиация), а палатката им е разпорена отвътре навън. Разследването на руските власти не дава резултати и по-късно е засекретено. Заключението е, че жертвите са загинали от „непреодолима и неизвестна сила“. В тяхна памет мястото е наречено на водача на групата – Игор Дятлов. Както виждате, истинската история буди интерес и провокира множество въпроси. Филмът на Рени Харлин не прави нито едното от двете.

„Дяволският проход“ следва модерната програма на всеки „страшен“ филм – заснет е по метода на found footage материалите („Проклятието Блеър“) и е базиран на действителен случай. Да не говорим как е заснет в Източна Европа, което – както добре знаем – е едно от най-страшните места в света, според американската мисъл. Има само един проблем – тези критерии са погрешни. Ако не ми вярвате – гледайте „Чернобилските дневници“. Подобни продукции не само представят събитията ужасяващо недостоверно, но и са заснети обидно зле. „Дяволският проход“ обаче е инцидент, от който съм се интересувал преди време и знам доста подробности по случая, така че ми бе интересно да видя как братята американци са представили нещата. Както се и предполагаше – представили са ги точно по американски.

* * *

Ще започна с това, че режисьор е мистър Рени Харлин. По принцип само това изречение е напълно достатъчно за обстойна (и заслужено негативна) оценка на качествата на заглавието, но нека бъда малко по-подробен. Мистър Харлин е известен със снежните си филми – в един от тях например Брус Уилис умираше трудно в снега („Умирай трудно 2“), в друг – Силвестър Сталоун се катереше трудно в снега („Катерачът“), а в трети – Джина Дейвис мислеше трудно в снега („Дългата целувка за лека нощ“). Явно Харлин наистина обича снега, защото сега отново е нагазил и с двата крака в преспите на уралската тундра и търси отговори на въпроси, които много по-умни от него не са отговорили за почти половин век. Истината е, че за „случая Дятлов“ си има съвсем логично обяснение и всеки заинтересован може да прегледа двете части на руския документален филм „Мистерията на Прохода Дятлов“ в YouTube, който – по мои скромни наблюдения – е най-информативното и обективно видео по казуса. Очевидно обаче Рени Харлин не го е гледал (може би, защото е със субтитри).

Сценарият е писан от first-time аматьор и това си личи. Човекът не само не е направил елементарни проучвания, но и е сътворил сюжет, в който интелектът е колкото температурата в Урал, а именно – около нулевите стойности. В една от сцените например американците посещават лудницата, в която е настанен десетият член от групата на Дятлов. (Пичът се е разболял на втория ден и е трябвало да се върне, което го прави Късметлия на Годината.) Санитарите не ги допускат, но дядката се появява на прозореца с надпис „УХОДИТЕ“. Следващите десетина минути са посветени на напрегнати разговори, за това какво точно им е казал руснакът. (?!) Няма да задълбавам как дъртият е разбрал, че младежите търсят точно него, та им развява разни листчета, но бих попитал защо, по дяволите, девет американци отиват на лявата буза на гъза на СССР и никой от тях не знае съветски език!? Честно казано, самата мисъл да преразказвам какво се случва в това екранно безумие ме отвращава, така че няма да го правя. Ще спомена само, че – тъй като това все пак е американски филм – накрая задължително имаме секретни бункери, някакви зомбоподобни твари и портали към Ада. Фул хаус, братче.

„Дяволският проход“ е заснет с портативни камери, които трябва да придават чувството на документалност, но аз не усетих такова. Всъщност не усетих никакво чувство. Филмът е лишен не само от съдържание, но и от атмосфера. Почти съм убеден, че учебните проекти на студенти в долнопробен Арт Колеж са по-емоционални и драматични от тези в буламача на Харлин. На негов фон, дори художествена измет от същия тип („Паранормална активност“) изглеждат като стълб на документализма. Имам чувството, че актьорите са избрани по списък на току-що завършили от филмово училище, подредени по успеха си, но кастинг директорът е видял списъка с главата надолу, понеже е избрал най-големите утайки. Ясно е, че за found footage продукциите обикновено се избират неизвестни актьори, но не знаех, че „неизвестни“ вече е синоним на „некадърни“.

Всичко в тоя филм е толкова американизирано и опростено (даже бих казал изпростяло), че да се хареса на средностатистическия шишко, точещ лиги по всяка конспиративна теория и неразгадан световен секрет. На някои моменти не знаех дали да се смея или да изпадна в истеричен кикот. Важни детайли са спестени, други са преиначени, трети са споменати извън контекста, а всичко е толкова далече от реалността, колкото далече е Урал от Скалистите планини. Не знам какво съм очаквал де. Холивуд само чака да налапа нещо интригуващо и да го деформира за собствените си комерсиални нужди. Скоро очаквам US версия на инцидента в Тунгуската тундра през 1908, а защо не и нещо по-актуално – например фантастичен трилър с метеорита в Челябинск. (Spoiler alert: в него ще има извънземна ДНК.) Прави впечатление, че реалният десети член на злощастната група на ДятловЮри Юдин – е починал малко след премиерата на „Дяволският проход“ в Русия. Няма да изпадам в цинизми, презюмирайки че Юдин е починал, докато (но най-вече защото) е гледал филма (напълно закономерна последица за всеки зрител, камо ли за такъв, имащ пряка връзка със случилото се), но не мога да не отбележа мрачната ирония.

Загадката около „Прохода Дятлов“ е породила множество полемики през годините, а теориите са дузина и включват военни експерименти, сериен убиец и даже НЛО-та. Мистерията за случилото се и хипотезите около него са много по-въздействащи от всяка измишльотина, която Холивуд може да пръкне. Както е казал чичо Оскар Уайлд: „Животът имитира Изкуството много по-добре, отколкото Изкуството имитира Живота.“ Ето защо „Дяволският проход“ е излишен и погрешен опит, да не говорим че изопачава нещата толкова брутално, че може да докара паник атака на всеки рационален зрител. Единственият вариант да го изтърпите е, ако сте махмурлии и искате спешно да си евакуирате стомаха – гледането му е много по-ефектен начин да повърнете, отколкото да си бъркате с пръсти в устата. Всъщност, сега като се замисля, филмът наистина става за гледане. Просто трябва да го гледате с гръб към екрана.

Cinemascrotum

 

Оценка: 1.9/10 IMDb Wikipedia


 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.