От The Connectivist научаваме, че Законът на Мур е мъртъв. Какво следва? Някои мечтаят за емулации на човешкия мозък с размерите на Роуд Айлънд. Други признават величавата мощ и способност на чийто и да е мозък за паралелни изчисления, но са по-скромни и искат да използват един милион ARM процесори за целта. Трети говорят едни през други за изчисления с въглеродни нанотръби и квантови процесори. Стига да внимават и компютърът ми да не започне сам да задава неудобни въпроси, мисля, че са на прав път.
Интересен поглед към миналото ще бъде хвърлен на Loncon 3 (72-та световна конвенция за научна фантастика, провеждана в Лондон) през 2014 година между 14 и 18 август. Номинациите за Наградите „Ретро Хюго“ 1939 следват модела, използван и от стандартните едноименни награди, но са нещо като машина на времето за значимите събития във фантастиката от 1938-39 година. Например, знаехте ли, че на 2 юли 1939 година се е състояла първата такава конвенция, в която участват двеста ентусиасти и почитатели на научната фантастика и че като част от тази традиция по-късно са утвърдени и самите награди „Хюго“? Звучи като идея за фантастичен разказ, в който главният герой нърд не знае дали няма да убие собствения си дядо нърд. Все още сме тук. Ретро брошурата, която се разпространява покрай събитието, е изключително интересна и ще ви запознае с климата през 1939 година. Водещата статия в нея е от покойния Фредерик Пол.
Deadline.com ни информират, че американската сценаристка и режисьор Дий Рийс се е заела с филмова адаптация по романа на Филип К. Дик Martian Time-Slip (1964). Не е изненадващо, че романът на Филип Дик използва познатата идея за марсианска колония, но с типичния за автора обрат изследва и проблемите на умствените заболявания, физиката на времето и опасностите от централизираната власт, нали? Какво ще направи с всичко това Рийс? Е, с помощта на дъщерята на писателя, продуциращата за „Electric Shepherd Productions“ Айза Дик Хакет, режисьорката ще направи опит да последва проекти като The Adjustment Bureau (2011), King of the Elves (понастоящем разработван от Дисни), Ubik и Electric Ant. Да се надяваме, че няма да пуснат филма направо на DVD, но дори и да е така, пак ще си го купим.
BBC продължават борбата с блестящото си безгрижие по опазването на собственото си наследство от задимената епоха на 60-те и 70-те, като издирват изгубени епизоди на Doctor Who. Предишните 106 липсващи серии наскоро бяха сведени до 97, след като в нигерийска телевизионна станция са били открити 11 липсващи епизода от култовия сериал, 9 от които са били смятани за безвъзвратно изгубени поради политиката на британците да правят презаписи върху касети със стари телевизионни програми. Доктор кой?
Писателят на научна фантастика Чарлз Строс, както винаги безкомпромисен, хвърля бомба срещу обичания от всички ни Microsoft Word, обявявайки, че досадният WYSIWYG текстов редактор трябва да умре. Строс привежда аргументи от личния си опит в света на науката и техниката и по необорим начин някъде в средата на статията доказва, че Vim е всичко, от което се нуждаете, особено когато искате да дадете пряка заповед на асемблер на верния си принтер. Този, както и доводът, че на всички ни е писнало да ни карат да си оправяме бележките под линия по няколко пъти, след като сме се отървали веднъж завинаги от писането на досадна статия, ме карат да му симпатизирам в трудния кръстоносен поход.
И накрая нещо от нашите спонсори Red Bull. Спомняте ли си Феликс Баумгартнер, лудия австрийски парашутист и бейсджъмпист, който скочи почти от космоса, тоест от стратосферата, с парашут? Оказва се, че година по-късно можем отново да видим скока му в цялост, но от личната му гледна точка и като хвърляме поглед на надморската му височина, неговите скорост, натоварване и сърдечен ритъм, чак до щастливото му приземяване в прахоляка край самотен път в провинцията. Изправящо косите, особено в началото, когато влиза във винт, но като истински майстор стабилизира въртенето и през остатъка от свободното падане се наслаждава на изгледа:
Посетете Трубадурите във Facebook!
На статията за Word и аз попаднах. Досега не бях чел нищо от Строс, но след нея ще обърна внимание на романите му.
От малкото западни писатели е, които наистина са писали някои от романите си на текстови редактори като Vim. В последно време гледам, че се заиграва със Scrivener :) За съжаление или за щастие, не знам, творбите му под Криейтив Комънс винаги са „без производни“, иначе отдавна щях да преведа нещо негово.
Vim го намирам за прекалено маниашко. Иначе съм съгласен, че Word се ползва, дори когато не е необходимо.