Илюстрация: „Моите топ фентъзи поредици“ | My Fantasy Experience

Конан не е просто мускулягата с лош акцент и тъповато-стероиден поглед, насаден ни от екранизациите с младия бате Арни. Конан е абсолютния образец, символ, бенчмарк, зрънцето изначална идея за това какъв трябва да е един истински фентъзи герой – физически внушителен, външно привлекателен за женското око, безспорен майстор на меча и всякакво друго оръжие, което може да унищожи или поне нарани кожените торби с вътрешности, наречени човешки или не точно тела. С неясно минало, без роднини, за които да се грижи, без любов, за която да гори, без богатство, което да пази. Сам, но рядко самотен, напълно самодостатъчен и откровено саможив. Заемащ винаги правилната страна, дори и в ролите си на пират, крадец или откровен разбойник. Защитаващ онези, които имат най-голяма нужда от помощ, но не защото те са безволеви и безмозъчни жертви, а тъй като в някои ситуации и смелите, и гордите не успяват да преодолеят проклятието на живота и магиите. Като говорим за магии, Конан е заклет противник на всякакви видове вълшебства и всичко, което не може да се разреши с разцепване на череп с една ръка. Въобще – истинския герой на подрастващите мечти, който с една ръка души мамут, а с другата потупва по заоблените задни части някоя знойна, но доста злонравна красавица, просеща си да бъде сломена с мъжественост и аромат на кървава пот. Или нещо подобно.

Конан е всичко, което малкото пъпчивче с развинтена фантазия не е, и знае много добре, че и след десетилетия няма да бъде. Това е образът еманация на винаги печелившия срещу съдбата, вечния победител в което и да е единоборство, никога несломимия, никога отхвърляния. Конан не притежава ограниченията на добрите принцове, нито техните обноски, скрупули или алтруистични цели. Ако му се спасява някоя девица, може и да й обърне внимание, но ако нещо го е подразнила, може и да я изостави някъде в полето, като, разбира се, не вдигне и пръст срещу нея, освен ако последната наистина не си го иска. От феминистична гледна точка това е най-противоречивият образ вероятно в цялата фентъзи вселена, но пък немалко жени цвилят пред този мачизъм в стил Бойко Борисов, Антонио Бандерас и Скалата в едно. Ходещият тестостерон не пролива сълзи, стиска зъби пред болката и локвите кръв, които враговете процеждат през титаниевата му кожа, и никоя купчинка плът с женски полови белези не може да спре напиращия си гнездещ инстинкт, който хвърля и кралици, и робини, и разбойнички, и благороднички еднакво бързо в краката на хладния самотен рейнджър от Кимерия. Това изграждане на острия образ на изгубеното мъжество си е достойно за цял научен труд по психология, сексология или метафизична антропология, ако щете, говорещо за цяла епоха от въжделения, сблъскала се челно с ограниченията на леко скопената ни реалност.

Пред лика на Конан се прекланят абсолютно всички живи и преминали отвъд фентъзи автори, като откриваме студената усмивка на северния воин по много други обветрени лица на защитниците на едностранчиво добрите уж главни герои, като им отнемат огромна част от блясъка на славата на идеалните протагонисти. За него пишат не само величественият Хауърд, разпознаваем на секундата със своя богато-витиеват стил, велики описания и зловещо въображение, но и вечният КНВ-бог Робърт Джордан, страхотният Лин Картър, незаслужено непознат на българския пазар, екшън-ориентираният Джон Мадокс Робъртс, както и повече или по-малко познати имена на фентъзи майстори като Лионард Карпентър, Ел Спраг де Камп, Пол Андерсън, Бьорн Найберг, Андрю Офът, Джон Хокинг, Карл Уогнър. И въпреки различните стилове и подходи образът на Конан стои все така непипнато начумерен, повлякъл тежестта на цяла изгубена планета, изпълнена с магии и приключения, срещу които се възправя нетрепващо със силата на единия гол меч в ръка  и тоталната липса на възпитани страхове или инстинкти за самозащита чрез здравословно избягване на опасностите.

За всички почитатели на мъжките приключения с алтернативен, оригинален и сам герой, в стил Елрик на Муркок или Фафрд на Лейбър – това са книгите, които на всяка цена не трябва да пропускате. Всъщност Конан си е направо задължителен за всеки, който претендира да се нарича фентъзи фен – толкова огромен крайпътен камък на идеите и стила на отминалата ера на мъжествеността е, че зад напрегнатите приказни истории, изпъстрени с разкъсани стомаси, отрязани глави и разтопени с магия крайници, може да се намери огледало към целокупната човешка душа на хормоните, страстите и инстинктите за самосъхранение в степен на невъзможен варварски крясък, а не на реалистичното цивилизовано шептене по темата. За съжаление на български е невероятно трудно да се съберат всички Конанови книги, издавани хаотично и леко апокрифно от сума ти малки и големи издателства преди двадесетина години, и мисля, че е крайно време някой сериозен издател да вземе да събере всички оригинални истории и ги преиздаде с осъвременен превод и достойно за мащабността на образа оформление. Фенове на Конан никога не могат да липсват в която и да е читателска ера.

Ана Хелс

Посетете Трубадурите във Facebook!