Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.
[starrater tpl=45 read_only=1]
Песен за огън и лед
Каквото и да кажа за Джордж Р.Р.Мартин и неговата все още недовършена петтомна фентъзи поредица „Песен за огън и лед”, ще е малко. И ето, докато обмислям точните си думи и вече надрасках няколко изречения.
Ще започна с това, че преди да посегна към книгата, първо изгледах двата сезона на сериала по нея, който беше усърдно рекламиран от брат ми като „много добър” (а и в него участва Шон Бийн, артист който харесвам още от „Властелинът на пръстените”, и мога да кажа, че друг образ на Нед Старк освен неговия не бих могла да си представя), но бях малко скептично настроена първоначално заради всички натуралистични еротични сцени и сцени на насилие и кръвопролития. Сериалът обаче се оказа наистина много добър и фактът, че с края на втория сезон събитията не се изчерпват, а до излъчването на третия сезон имаше минимум година, засили любопитството ми и ме накара да си купя книгата. Нямам предразсъдъци относно това, че гледането на филм по книга, преди да се прочете самата книга, разваля четенето, напротив, „Песен за огън и лед” наистина ме впечатли (не само с размера си :) ) и страшно харесах цялата поредица, която не е никаква песен, поне и в етимологията на думата. По-скоро бих я нарекла ЕПОПЕЯ, и то не заради близо пет хилядите страници, които прочетох, а заради целия този свят, който Мартин е създал с безконечното си въображение, свят, в който всеки герой (а те хич не са малко, повярвайте ми!) е толкова жив, ярък и индивидуален, сякаш е описана действително съществувала историческа личност.
На прага на дългогодишната и люта зима Вестерос – един измислен континент, силно напомнящ средновековна Европа, или с други думи казано, земя, върху която са разположени Седемте кралства с крехкия мир между тях – е раздиран от интриги, предателства и борби за Железния трон, за който има много претенденти, и на всички претенциите са основателни. Похвален е размахът на въображението на Мартин и целият този свят, който е създал, свят с толкова много земи, замъци и лордове, че по някое време се наложи да търся в Интернет карта на Вестерос, която да илюстрира кое къде точно се намира. Въпреки това те не са просто някакви си имена и местности, така нахвърляни, безлични по страниците, напротив – всяко кралство е натъпкано догоре с история, хералдика и сложни родословни връзки, изложени в края на всеки том (благодаря на Мартин за което, наистина са много!). И всяко кралство е уникално за себе си, има си свое име, съобразено с релефа на земята, която обхваща, има си свой знаков замък и куп васални лордове, врекли мечовете си в него, а те от своя страна пък имат друг куп васални лордове и т.н. Дума да не става пък за мащабът на войната за Железния трон, сблъсъка е наистина чутовен, безпощаден и с непредвидими последствия. Интересното при Мартин е времевият краен хоризонт, който обхваща повествованието и го прави по-разчупено, тоест настоящето не е застинало и статично и събитията не се случват случайно, а имат своята дълбока предистория в миналото още от времето на управление на еди-кой си крал или лорд. А що се отнася до тематиката на книгата, мога да кажа, че тя притежава всички достойнства на един рицарски роман, като се започне от крал женкар и пияница, заграбил трона от своя предшественик, отмъстителна кралица интригантка, наперен принц садист, горди лордове с безброй подвизи на турнири и на бойното поле, благородни (и не толкова благородни) девици (и не толкова девици:) ), пирове, уредени бракове, извънбрачни деца и прочие средновековно очарование. И това съвсем не изчерпва съдържанието. В романа има всичко и по много: много кръв, много чест, много предателства, интриги, скандални разкрития, бруталност, отмъщение, мъка, страх и тук-таме малко място за някоя наистина невинна и чиста любов, която впоследствие бива наказана за това. Има и много гарвани, безмълвни свидетели на случващото се и обикновено похапващи останките му.
Дори и това не е всичко. В противовес на сивия и мрачен Вестерос някъде на изток, отвъд Лятното море, в земите на Стара Валирия са поставени Свободните градове от Робския залив с цялата си ориенталска пищност. Търговски градове без крале, с интересна и коренно различна система на управление от Вестерос, изобилстващи от богатства, роби и горещина, те допълнително нажежават събитията в романа. Там са и драконите с тяхната млада, красива и целеустремена майка, готова на всичко, за да си върне отнетия с кръв престол. Денерис Таргериен – най-любимият ми образ от всички, с най-голямо право да седне на Железния трон (някой път наистина ми става жал за нея от всички изпитания, на които я подлага Мартин), която вероятно ще се окаже повратна фигура в развитието на войната, което пък ще се разбере едва когато Мартин завърши поредицата „Песен за огън и лед” (дано да е по-скоро!).
Само че светът е голям и опасности дебнат отвсякъде и Денерис Таргериен въобще не е единствената заплаха за Седемте кралства. Валът, огромна ледена стена по протежение на северния край на Вестерос, е единственото препятствие между зомбирани немъртви изчадия, нападащи всичко живо отвъд нея и готови да сбъднат всички страхове на пазителите й – Нощния страж.
Драконите и белите бродници съвсем не изчерпват фентъзи-състава на романа. Мартин умело е вплел в битието на героите си такова количество магия, митология и религия, че всеки дом, племе или народ сам по себе си е различен и уникален.
Е, разбира се, „Песен за огън и лед” има и няколко недостатъка, които няма как да отрека, като основният според мен е големият брой персонажи, чието наличие ме обърква в даден момент, но по-лошото е, че тъкмо когато някой герой ми е станал симпатичен и очаквам нещо хубаво да се случи с него, и в следващия момент той е получил най-ужасната и унизителна смърт. Оставам с впечатлението, че Мартин изпитва някакво садистично удоволствие да избива положителните си герои (Кървавата сватба беше потресаваща със своята жестокост!), които съвсем не са много на фона на всички останали отмъстителни и жадни за власт и богатства персонажи.
Въпреки множеството герои и разтегливостта на събитията на моменти, поредицата наистина си заслужи отделеното време и внимание и със сигурност се нареди до едни от най-любимите ми.
Прочетете всичко за конкурса и ни разкажете за любимата си книга.
Frontispiece to chapter 12 of 1905 edition of J. Allen St. John’s The Face in the Pool, 1905.