Книги Конкурс за авторско ревю Конкурси

Тери Пратчет – В черно като полунощ

Илюстрация към Тери Пратчет - В черно като полунощ (Конкурс за авторско ревю)

Водещ на рубриката „Ревю“: Ана Хелс. Текстът участва в Конкурса за авторско ревю на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници в конкурса.

 

[starrater tpl=45 read_only=1]

 

В черно като полунощ

от Григорина Саева

 

Отраснах с книгите на сър Тери Пратчет, бивайки завладяна от първите страници от невероятни му стил, забавните герои и смешните ситуации, в които попадаха. Бях прекалено малка в началото, за да осъзнавам, че под хумора и сатирата се крие нещо по-дълбоко – един упрек към проблемите на обществото ни.

„В черно като полунощ“ е четвъртата книга за малката вещица Тифани Сболка и достоен завършек на нейното приключение и израстване. След като се сблъска с кралицата на феите, роището и зимоковеца, сега препятствието пред вече порасналата вещица е още по-сериозно и на пръв поглед непобедимо. Древно зло създание трови умовете на хората, карайки ги да се обръщат срещу вещиците и да ги обвиняват за всяка сполетяла ги беда. Освен да намери начин как да се пребори с омразата и подозренията, които витаят около нея, Тифани трябва да сложи в ред и живота си, който напълно е погълнат от вещерските й задължения. И да преглътне факта, че приятелят й Роналд се жени за друга.

В сравнение с първите три книжки, чиято атмосфера бе непринудена и по детски оптимистична, тук нещата придобиват по-тъмен оттенък и са засегнати някои чувствителни теми. Хуморът си е налице както обикновено, макар и в по-малки дози, както и остроумните закачки и игрите на думи, така характерни за стила на Пратчет. Нак Маг Фигъл отново играят не малка роля, а присъствието на тези войнствени смърфове, тоест пикси, винаги успява да разведри и най-тежките моменти. Приятна изненада е и срещата с отдавна забравена героиня и появата на любимите ни вещици – Баба Вихронрав и Леля Ог. Но всичко това не скрива усещането, че Пратчет е загубил онзи повече весел отколкото сериозен тон на разказване, присъщ за първите му книги.

Порасналият образ на Тифани само подсилва усещането, че времето за игри е свършило завинаги. Тифани в края на „Зимоковецът“, въпреки огромния товар, който бе поела на плещите си и всичко, през което бе преминала, все още си оставаше дете – малко по-пораснало и мъдро за възрастта си, но дете. В началото на „В черно като полунощ“ не можах да я позная, толкова се бе променила за няколко години – от жизнерадостно и непокорно дете се бе превърнала в млада дама, толкова затрупана от очакванията на хората към нея, че няма време за себе си, опитваща се да помогне и да спаси всички около себе си и в същото време безкрайно самотна, неразбрана и мразена от някои. Детското у нея си бе отишло и шокът от осъзнаването на това бе голям и неприятен, но посланието бе ясно – всеки пораства рано или късно и се променя.

Другото послание е по-изкусно вплетено в сюжета, но ясно различимо – страхът и омразата към различния, бил той съсед или напълно непознат, покълват там, където са добре дошли. Хората винаги се боят от различното, непознатото и са готови да стоварят вината за проблемите си върху всеки друг, но не и себе си, готови да поставят клеймото на вещицата върху всяка нещастна старица, живееща сама и отглеждаща билки и котки. Много от нещата, казани или намекнати, ще откриете, че са особено актуални и за нашето общество.

В заключение мога да кажа, че „В черно като полунощ“ е една от най-емоционално въздействащите книги на Пратчет, която докосва струните на душата по много и най-различни начини и носи не малка болка от раздялата с познатите и обични герои. Мога само да се надявам, че Тери Пратчет ще продължи да твори и да ни радва с още и още нови книги въпреки коварната си болест, защото не мога да си представя нашия свят без неговите книги, които да го разнообразяват.

 

Прочетете всичко за конкурса и ни разкажете за любимата си книга.

 

Корица на В черно като полунощ, от Тери Пратчет

В черно като полунощ, от Тери Пратчет

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.