Може някому темата да се стори дребнава и съвсем маловажна в мащабния свят на Междузвездните войни, но всъщност светлинните мечове и битките с тях са едно от най-важните фантастични допускания, които тласкат въображението ни да изгради останалите детайли от такъв свят, в който съществуват те – бъдещ и високотехнологичен, но незабравил ценности като чест, достойнство, признателност, вярност, служба на благородни каузи. Романтика и високи технологии в едно.

Star Wars: Светлинният меч

от Стоян Христов

Като цяло мечът се състои от дръжка, която съдържа цялата електроника, и острие, което пък е високоенергиен лъч кохерентна светлина, на практика превръщаща всяка материя, до която се докосне, в плазма – вряща супа от ядра и електрони, но не и цели атоми.

Обикновено за направата на дръжката се използва тънкостенна безшевна тръба от неръждаема стомана или легиран алуминий, ако целта е да се постигне допълнителна лекота на оръжието. В зависимост от дизайна и това колко компактно са подредени елементите в нея, дължината на дръжката може да варира от 20 до около 35 cm. Задният й край завършва с капачка, която служи за затваряне на задната част на дръжката, а понякога в нея може да се помести и резервна батерия. През проходен отвор в капачката е прокарана стоманена халка за закачване към колана на притежателя.

Устройство на светлинния меч

При натискане на единствения бутон от външната страна на корпуса се освобождава енергията от диатиевата батерия и тя потича към първичния кристал. След като го възбуди, атомите му преминават на по-горно енергийно ниво, а разликата в енергиите между двете нива бива излъчена под формата на мощен светлинен сноп през серията от фокусиращи лещи, като цветът на лъча зависи от вида на камъка и кристалната му решетка. Правилното изчисляване и прецизната обработка на тези лещи са от критична важност за качеството на лъча. По принцип фокусирането на лъча е възможно да се осъществи и с една леща, но по-качествените конструкции почти винаги се състоят от комбинация от три лещи, подредени една зад друга. Отделните лещи се изработват от специални и сравнително рядко срещани в природата кристали (например понтит), които не отразяват, а само пречупват с минимални загуби емитирания лъч и чрез система от такива лещи и призми той може да бъде фокусиран под формата на тънка права линия.

След като лъчът веднъж е фокусиран от лещите, той преминава през поредица от полеви енергизатори, модулиращите вериги и емитиращата матрица, които допълнително го филтрират и изчистват, превръщайки го в кохерентен сноп енергия, който бива излъчен от емитера. Обикновено лъчът излиза на около метър от дръжката, ограничен от полето на магнитния стабилизиращ пръстен, който е част от емитера. Неговото магнитно поле е усукано около лъча и му позволява да се разпростре само в рамките на предварително зададената му дължина. Това поле има и друга важна функция – то връща енергията обратно в диатиевата клетка, ако острието на меча не е в контакт с други мечове или предмети. Този механизъм служи за спестяване на енергия и удължава на живота на клетката.

Много често емитерите се предлагат в различни модификации, които променят острието. Някои от промените касаят плътността на лъча, а други – свойствата на самата плазма. Според разновидността мечът може да бъде използван само за зашеметяване на противника, за тренировки, за отразяване на огън от бластери, рязане на особено плътни материали или други по-специфични приложения. Смята се, че единственият материал, който може да устои на светлинен меч, е мандалорианската стомана.

Видове светлинни мечове и имената на техните притежатели