Вижте всички отговорили. Въпросите са взети от играта на Джон Денардо в SF Signal: An 8 Question Science Fiction, Fantasy & Horror Book Meme.

1. Първият научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох:

„Билбо Бегинс или дотам и обратно“ на Дж. Р. Р. Толкин. Всъщност първоначално ми го четеше майка ми, за да заспивам. Дори преди да се науча да чета, обожавах приказните истории – за което може да свидетелства брат ми, който на едно море, когато бях тригодишен, се бе научил да ми разказва за Косе Босе скорострелно, за две минути, и така около двеста пъти, докато нашите се сетят, че няма да заспя на пясъка и ми сложат дюшек. След като прескочихме етапа с приказките, минахме на вечните детски книги като „Мечо Пух“, „Малкият принц“, „Роня, дъщерята на разбойника“ и „Невидимото дете“ на Туве Янсон. Някак си сред тях се появи и Билбо, който веднага ми стана любим. Помня, че мама ми го четеше до късно, защото и на нея й стана доста интересно, въпреки че по принцип не е голям фен на фентъзито. Аз обаче се зарибих много и след като се научих да чета, „Билбо“ бе първата книжка, която минах. По-късно се запознах и с „Властелинът на пръстените“.

Минаха години обаче, докато се насоча към фентъзито – известно време четох приключенски романи от автори като Карл Май, Емилио Салгари, Едгар Бъроуз, а също и други детски книги. Естествено, не ме подмина и манията по книгите игри, като последната дразнеше родителите ми – те не одобряваха много много жанра.

Повратът дойде в училище, когато едно момче ми препоръча Тери Брукс. В началото не исках да го купувам и се заинатих, но едно горещо лято изкрънках баба да ми вземе „Камъните на елфите“, а в замяна аз пренесох една много голяма диня до нас. След като хапнахме от нея, аз се зачетох в „Камъните…“ и тогава разбрах, че това е жанрът, който ме интересува. Така станах фентъзи фен :)

 

 

2. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който прочетох и който бих сложил в списъка ми с „Топ 20“, е:

Това е лесно – „Кръвта на Олимп“ от Рик Риърдън. Това е последната книга от поредицата за Пърси Джаксън и Героите на Олимп, на която станах фен още през 2009-та година, преди да преведат книгите на български. Няма как да разкрия какво става на страниците на книгата и защо ми е станала любима, тъй като получих текста за превод с уговорката да не издавам абсолютно нищо от съдържанието. Мога обаче да кажа нещо за цялата поредица, в която Рик Риърдън не просто е успял да преразкаже по забавен начин класическите старогръцки митове и легенди, но и да създаде богата палитра от изключително живи и симпатични герои, които са по-дълбоки, отколкото изглеждат на пръв поглед, и засягат много въпроси, които уж по-сериозни книги за възрастни избягват – за израстването, за изборите, които правим в живота, за приемането – на себе си и на другия. Аз като цяло много обичам фантастичната литература за тийнейджъри, като се запалих от нея по „Хари Потър“ и по принцип открих много свои любими автори точно в това направление, но Риърдън определено ми е любим. Може би защото от малък обичам старогръцките митове и легенди.

 

 

3. Последният научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който не успях да завърша, беше:

„The Stone King“ на Алън Грант. Това е книга за Батман и Лигата на справедливостта. По принцип аз имам един такъв проблем – обичам комиксовите герои, но ми е трудно да чета комикси. И понеже филмите рано или късно свършват, дори като добавиш анимациите, понякога пробвам книги за супергерои. За жалост повечето не са на високо ниво и „The Stone King“ е една от тях. Идеята не е лоша – за владетел от доисторическите времена, който се надига от гроба си в тайнствена каменна пирамида, за да предизвика най-великите супергерои на Америка, но не е добре написана, с мудно действие и скучни персонажи. „Преследване на видението“ и „В плен на моторите“ са доста по-добри примери за хубава книга, посветена на иначе любимия ми Батман.

Друга книга, която ме разочарова бе „Gilead’s Blood“ на Дан Абнет и Ник Венсан. Споменавам и нея, тъй като съм изключително голям фен на елфите от света на Warhammer и очаквах литературен пир. Вместо това получих хаотично писание, което не успява да реализира потенциала си.

4. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, на когото не мога да се наситя, е:

Като че ли Лъвкрафт. Аз имам много любими автори в изброените жанрове, които следя ревностно, и някои от тях са ми по-любими от бащата на съвременния ужас. Лъвкрафт обаче е авторът, който мога да чета сякаш по всяко време. Допадат ми най-вече неговите старомодни описания, както, естествено, и цялостната концепция за нищожността на човечеството на фона на вселенските сили, които дори не са враждебни, а по-скоро индиферентни към нас.

 

 

5. Автор на научна фантастика, фентъзи или хорър, за когото ме е срам да си призная, че не съм чел, е:

В момента не мога да се сетя за такъв. Има много популярни автори, които по една или друга причина не следя, но чак да ме е срам, че не съм чел някой, не се сещам. А и честно казано не виждам нищо срамно – дори да пропуснеш някой автор събитие, никога не е късно да поправиш грешката си :-)

6. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който бих препоръчал на всеки, незапознат с тези жанрове, е:

„Хари Потър и философският камък“ на Дж. К. Роулинг е идеална за зарибяване, а също това е първата стъпка в едно забележително литературно приключение.

 

 

7. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно подценяван, е:

„Deathstalker“ на Саймън Р. Грийн. Космическата опера според мен е може би най-трудният жанр на фантастиката. За мен винаги е било невъзможно да измисля цяла една галактика, в която да се развива сюжет, трудно ми е и да открия такива книги, които да спечелят интереса ми. Бях се примирил, че ще кръстосвам до безкрай Разширената вселена на Star Wars, когато случайно намерих препоръка на „Deathstalker“. Моментално потънах в историята, която е уникално повествование, което едновременно пародира и реализира жанра на върховото му ниво – мисля, че един критик я беше описал като Star Wars на крек. Цял пантеон изключителни образи, безкрайно епичен сюжет и жлъчен социален коментар, изразен в създаването на абсурден свят, в който (не)научнофантастичните тропи показват съвсем реални обществени идиотизми. Върхът беше описанието на сватбата на галактическия крал – всичко, което Грийн написа, се припокри напълно няколко години по-късно във Великобритания.

 

 

8. Научнофантастичен, фентъзи или хорър роман, който е ужасно надценен, е:

Не бих се наел да поставям такава оценка. Има много популярни поредици от култови автори, които така и не привлякоха интереса ми или го изгубиха след поредния том. Но не мога да кажа, че са надценени, тъй като познавам много хора, за които са специални.

 

Александър Драганов поддържа българския сайт за фентъзи и фантастика „Цитаделата“, където публикува редовно новини и статии. Добре известен и като председател на клуба за фентъзи „Цитаделата“, където работи по организацията на излизащата през октомври антология разкази – „Мечове в морето“. Александър е преводач на свободна практика: предстои излизането на негов превод на последната книга от поредицата „Героите на Олимп“, издавана от „Егмонт България“.