Водещ на рубриката „Преводен разказ“: Владимир Полеганов. Оригинално изображение за илюстрацията: Girl & DINOSAUR, от Jem Yoshioka (CC: BY-SA).
Този разказ достига до вас благодарение на: Ана Хелс (дарител), Стоян Христов (превод), Веселин Белчев (редакция), Владимир Полеганов (водещ рубрика „Преводен разказ“). „Сборище на трубадури“ отправя своята благодарност към Рейчъл Суърски, по чието желание пренасочихме средствата, предназначени за закупуването на преводните права на разказ й, в полза на SOS ДЕТСКА БИБЛИОТЕКА. Ако каузата ви е присърце, направете същото и вие: facebook.com/sos.library.bg
Ако беше динозавър, любов моя
Разказът е носител на награда „Небюла“ за 2013 г.
Ако беше динозавър, любов моя, щеше да си тиранозавър рекс. Щеше да си малък, само метър и седемдесет и пет, също като човешкото ти „аз“. Щеше да си крехък и щеше да ходиш с най-деликатната и изтънчена походка, която е възможна върху масивните ти нокти. Очите ти нежно щяха да се взират изпод изпъкналите ти надочни дъги.
Ако беше тиранозавър рекс, аз щях да стана собственик на зоологическа градина, за да мога да прекарвам цялото си време с теб. Щях да ти нося сурови пилета и живи кози. Щях да гледам кървавия блясък на зъбите ти. Щях да си направя постеля от шума във влажната пръст на пода на клетката ти. Когато не можеше да заспиш, аз щях да ти пея приспивни песни.
Ако ти пеех приспивни песни, скоро щях да забележа колко бързо подемаш мелодията. Щеше да пееш с мен, а суровият ти вибриращ глас щеше странно да контрастира с моя. Когато си помислеше, че съм заспала, щеше да пееш в нощта песни за несподелената любов.
Ако почнеше да пееш песни за несподелената любов, щях да те заведа на турне. Щяхме да идем на Бродуей. Ти щеше да стоиш на сцената, забил нокти в дъските на пода. Публиката щеше да се просълзи от меланхоличната красота на песните ти.
Ако публиката се разплачеше от меланхоличната красота на песните ти, щеше да се втурне да спонсорира нови изследвания за съживяване на измрели видове. Към научните институти щяха да потекат реки от пари. Чрез обратно инженерство биолозите щяха да изследват пилета и да открият как да им направят челюсти със зъби. Палеонтолозите щяха да разровят древните фосили за следи от колаген. Генетиците щяха да открият как да създадат динозавър от нищо, като открият точно коя ДНК-верига съдържа всичко за едно същество, от големината на зениците му, та чак до тази част на мозъка, която го кара да съзерцава залези. Щяха да работят, докато не ти направят половинка.
Ако ти направеха половинка, аз щях да кумувам на сватбата ви. Щях да изглеждам странно в зеления шифон, който ми придава толкова нездрав вид, докато слушам обетите ви. Щях да тъгувам и да ревнувам, разбира се, защото аз искам да се оженя за теб. Макар че щях да знам, че за теб е най-добре да се ожениш за същество като теб, което да има същите тяло, кости и гени. Щях да се взирам в двама ви, застанали един до друг пред олтара, и щях да те обичам дори повече отколкото сега. Щеше да ми бъде леко на душата, защото щях да знам, че с теб сме създали нещо ново на този свят и в същото време сме съживили нещо много старо. Щях и да съм нещо, взето назаем, защото щях да съм взела назаем от вашето щастие. Щях да имам нужда само от нещо синьо.
Ако ми трябваше само нещо синьо, щях да припна през черквата, тракайки с токчета по мрамора, докато не стигна до вазата при първите пейки. Щях да измъкна една хортензия, синя като небето, и щях да я притисна към сърцето си, а то щеше да забие като цвете. Щях да разцъфтя. Щастието ми щеше да се превърне във венчелистчета. Зеленият шифон щеше да стане на листа. Краката ми щяха да бъдат бледи стъбла, а косите ми – нежни плодници. Пчели щяха да пият екзотичен нектар от гърлото ми. Щях да удивя всички събрали се там, биолозите, палеонтолозите и генетиците, репортерите, зяпачите и поклонниците на музиката, всички тези хора, които – заблудени от спирално-фосилните капани на клонираните динозаври – вярваха, че живеят в свят на научната фантастика, докато всъщност живееха в магически свят, в който всичко е възможно.
Ако живеехме в магически свят, в който всичко е възможно, тогава ти щеше да си динозавър, любов моя. Щеше да си силен и смел, но също и нежен. Зъбите и ноктите ти лесно щяха да сплашват враговете. Докато сега ти – крехкото ти, човешко и прекрасно ти – трябва да разчиташ на ум и чар.
На един тиранозавър рекс, дори на някой малък, никога не би му се наложило да се изправя срещу петима развилнели се пияници, пропити с джин и злоба. Един тиранозавър рекс само би оголил зъби, за да се разтреперят всички. Щяха да се скрият под масите, вместо да ги обръщат. Щяха да се притискат един в друг от страх, вместо да грабнат щеките за билярд и да те пребият с тях, наричайки те педал, чалма, травестит, женчо, циганин, всяка обида, която могат да измислят, без значение дали има нещо общо с теб, или не, крещейки още и още, докато ти не се свлечеш на пода в локва от собствената си кръв.
Ако беше динозавър, любов моя, аз щях да те науча да разпознаваш миризмата им. Тихичко щях да те заведа при тях, о, толкова тихичко. Щяха да те видят. Щяха да побягнат. Ноздрите ти щяха да се разширят, когато вдъхнеш нощта, и тогава, изненадващо като всеки хищник, ти щеше да нападнеш. Щях да гледам как отнемаш животите им – червения порой; лавината лъщящи вътрешности – и щях да се смея, да се смея, да се смея.
Ако се смеех, смеех, смеех, сигурно щях да почувствам вина. Щях да обещая никога повече да не правя такива неща. Щях да отвръщам очи от вестниците, когато показват снимки на просълзените вдовици на тези мъже и на осиротелите им деца, също както те трябва да отвръщат очи от вестниците, които показват лицето ми. А репортерите обожават лицето ми, лицето на годеницата на палеонтолога с почти готовата й сватба, с поръчаните букети хортензии, с избраните рокли за шаферките от зелен шифон. Годеницата на палеонтолога, която бди до леглото на човек, който вероятно никога няма да се събуди.
Ако беше динозавър, любов моя, нищо нямаше да може да те пречупи, а ако нищо не може да пречупи теб, нищо не би могло да пречупи и мен. Щях да цъфтя като най-красивото цвете. Щях с наслада да се протягам към слънцето. Щях да разчитам зъбите и ноктите ти да те/ме/ни пазят сега и завинаги от тебеширените драскотини по билярдните щеки, от тътрещите се обувки на медицинските сестри по болничния коридор и от заекването на разбитото ми сърце.
Превод от английски: Стоян Христов, 2014
Редакция: Веселин Белчев, Владимир Полеганов
Рейчъл Суърски е американска писателка, поетеса и редактор. Живее в Калифорния. Вицепрезидент на Асоциацията на американските писатели фантасти (SFWA). Публикува в Tor.com, Subterranean Magazine, Beneath Ceaseless Skies, Fantasy Magazine, Interzone, Realms of Fantasy и Weird Tales, а така също и в редица престижни антологии. Новелата й „The Lady Who Plucked Red Flowers Beneath the Queen’s Window“ печели наградата „Небюла“ за 2010 г. „If You Were a Dinosaur, My Love“ е носител на наградата „Небюла“ за 2013 г. Посетете сайта на писателката: rachelswirsky.com.