Snowpiercer на Чжун-хо Пон

snowpiercer-film.com

Азиатските режисьори от новото супер-поколение – въоръженото с последната дума при CGI-технологиите – са странни. Може би за моето око, признавам, макар че точно на мен като на човек от тази част на Европа, с нашето вечно догонващо културно развитие по отношение на западните образци, би било особено непростимо да гледам с насмешка на китайското и най-вече на корейското и японското „хайп“-кино, да го наречем. Киното, анимационно или игрално, в което главният герой размахва двуметров сатър и тържествува над враговете и собствената си слабост сред ореол от пламъци и неземно синя магическа светлина от чиста воля, излизаща от протегнатата му ръка. Режисьорите на това кино по много комичен начин ми напомнят за деца, улисани да играят на летните си игри, на които не обръщаш внимание, докато стреснато не отбележиш, че са ошушкали до последната костилка узрялата череша в двора на съседа или че са успели да наберат огромни букети с дъхави цветя от безценната ти розова градина и с гордост ги отнасят на майките си след изпълнения с приключения ден.

Не е точно същото, но не може да се отрече, че е нещо, което сякаш си изгубил и ти се иска отново да имаш.

Snowpiercer беше филм, който се отказах да гледам

…след мъчителни колебания, приключили с хвърлянето на едно око на трейлъра (* забранен за лица под 17-годишна възраст). Да, в него изненадващо участваха Ед Харис, Джон Хърт и Тилда Суинтън. Да, филмът беше научнофантастичен и ефектите изглеждаха на ниво. Минусите бяха, че останах с впечатлението, че трейлърът ми разказа филма – следователно можех да си спестя времето – и че в него се разказваше за Един Постапокалиптичен Свят и за Едно Много Мрачно Място с усещане за Клаустрофобия, за Заплаха На Живот И Смърт и за – съкрушителният удар – Съпротивата, Която Поддържа Огъня На Свободата.

Ето как мина повече от година, докато при един от случайните ни разговори с редактора на преводната ни рубрика (разговор, започнал по повод ритуални жертвоприношения на кози в Древна Гърция, но това е друга тема) филмът не ми беше препоръчан подчертано. Беше неделя и нямам личен живот, така че веднага го изгледах, за да открия, че…

Snowpiеrcer е сайфай екшън

Налага му се да бъде и точно това се вижда от трейлъра. Виждат се брадви, кръв по стъкла, експлозии, руси жени и гологлави мъже с вид на психопати, стрелящи с автоматично оръжие, придружено със зашеметяващи кадри на сантиметри от корпуса на влакова композиция от хиляда вагона, връхлитаща през ледена пустош с най-малко триста километра в час. Не мога да издавам подробности от обратите във филма, но има и предостатъчно потресаващо насилие. Няма да останете разочаровани! Нещо обаче в този трейлър все така не можеше да ме грабне и моментално си бях отбелязал какво – мърлявите, унизени, но горди в страданието си Герои, Които Ще Въстанат, защото…

Snowpiеrcer е постапокалипсис

…в който силните гнетят слабите. Животът е труден, няма къде да се изкъпеш, навън царят минусови температури, при които всеки глупак, дръзнал да напусне тясното пространство на влаковата композиция, е осъден да умре след километър безцелно газене в дълбокия, вечен сняг. Няма спасение освен в подчинението под дулата на оръжията, носенето на мръсни дрипи и яденето на първо, второ и трето от протеинови блокчета, които приличат на локум или на желе, сервирано в болница за психично болни. Единственото, на което можеш да се надяваш, е да преодолееш телените ограждения и да издереш с изпочупени нокти лицата на Малцината Избрани, които ти подхвърлят огризки, повтарят ти, че си анус, или в анус, и които по всяка вероятност ядат децата ти, понеже защо иначе редовно взимат най-малките от тях? Бавно начало, но разривът се виждаше отдалеч. Главният герой дори имаше план: да превземе челните вагони и да се добере до Двигателя, Който Управлява Света. Тук вече се налага да препоръчам внимание в детайла и онова, което при по-невнимателно взиране в трейлъра, може да убегне така, както убягна на мен:

Snowpiеrcer е антиутопия

В своето оцеляване светът на този влак, препускащ през снежни върхове, снежни развалини, снежни корабни гробища и т.н., се е свил до самия влак, както услужливо се казва в трейлъра. Всеки в този свят има своето място, включително и живеещите в самия край на дебелото му черво. Може да не е ясно каква е ролята му, но мястото му е ясно. И ако го напусне, рискува да види Много Лоши Неща, които пред очите ни ще се преобразят многократно от пълната безсмислена мизерия до пълния безсмислен разкош и изопачени представи за шик, превърнали се в автоматични действия на изглеждащи като кукли мъже и жени, движещи се като навити часовници из ограниченото пространство на Влака Свят. Като се изключат отделните експлозии на зверско насилие, героите на моменти дори ще забравят да се сражават, докато пътешествието им все по-напред продължава и продължава и не се озовем на рейв парти, където празнуващите са очевидно надрусани с нещо, до което достъп имат всички – от най-презрения, до Самия Господ Бог, Ако Му Пукаше, – наркотика „Кронол“. В този момент си казвате, че гледате или гротеска, или че…

Snowpiеrcer е арт-инсталация

…с една прашинка усещане за орязан бюджет – все пак са си нямали Жан-Пол Готие, а не би било зле да си имаха, ако се съди по успеха на „Петият елемент“. И все пак изменчивото възприятие за пространство е достатъчно видно и достатъчно знаково, за да вмени безусловно, че светът, в своето многообразие, е просто един устремен към нищото влак, който всяка година прави по една пълна обиколка на Земята. Да, „хайп“-филмите на режисьорите от култури, различни от западната, могат и да изглеждат наивни, ясни и понякога стереотипни, но в доста случаи режисьорите им са достатъчно искрени и убедени във вярата в собственото си изкуството, че попаднали на ръба на пълното клише, да успеят да измъкнат заек от шапката точно когато трябва – когато не го очаквате.

Snowpiеrcer е холивудски блокбъстър за апокалипсиса, който се разпада с триста километра в час

…и накрая може би ще дерайлира заедно с лудостта на героите си – причината да остана по-скоро възхитен от приложението на научнофантастичната идея, каквото и да говорим за останалата част на изпълнението. С финал, който може би е ясен, но в него присъства едно много ясно отличимо отсъствие, като се започне със самоотстраняването на самия режисьор, за да бъде даден втори шанс на онова, което, в своята закваска със западно кино, в преклонението си пред стилизацията на Жеста в Екшъна, режисьорът издига най-високо и цени безрезервно.