Библиотека Конкурси Предпразничен конкурс 2014

Снежко Пух спасява Коледа, от Мирослав Петров (разказ)

Илюстрация към Снежко Пух спасява Коледа, от Мирослав Петров, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници. Изображение за илюстрацията: Share My Warmth With You, от Breetroad, CC: BY-SA.

 

 

Снежко Пух спасява Коледа

разказ

от Мирослав Петров

 

Снежинките се сипеха меко над заспалата земя, досущ като миниатюрни гъши перца, понесени из въздуха след епичен бой с възглавници. Докосваха нежно черното носле и козинката на Снежко Пух, завъртаха се в лудешки танц, уловил смеха на малкото полярно мече, и после тихо полягаха върху тежките и плътни като вълнено одеало снежни преспи. Разчистените улици, застлани с искрящи керемиденочервени тухли, бяха като реки от разтопен шоколад, а загърнатите в кристална премяна вечно зелени борове създаваха усещането за простираща се в безкрайността гора от огромни близалки.

Всички тези мисли за вкусна храна и носещата се от близката пекарна миризма на ванилия и поръсени със сусам гевречета накараха Снежко Пух да огладнее. Всъщност малкото мече беше закусвало неотдавна, но сега, докато стоеше пред пощенската служба, в която като почетен пощенски служител работеше неговият приятел – еленчето Тропчо бързото копитце, – мечето се почувства гладно. Снежко Пух въздъхна и влезе в магазинчето за сладки, което се намираше до пощата. Щеше да си вземе само една мъничка кутийка шоколадови бисквити. И също така малко от онези, желираните, бонбони с вкус на акациев мед, които леля Гризли му носеше, когато идваше на гости.

Но щом пристъпи в магазинчето, Снежко Пух мигом забрави за какво точно е дошъл. Дългите, простиращи се от пода до тавана, рафтове бяха натежали от буркани със сладки, бонбони, опаковани в цветни хартийки, желирани коледни камбанки и звезди, миниатюрни захарни градчета, край които с пуфтене преминаваха локомотивчета, пълни с шоколадови войници.

Очичките на Снежко Пух светнаха, той започна да обикаля из магазинчето, внимателно избирайки най-различни лакомства. Когато го напусна, носеше голям хартиен плик, пълен с вкусотии. Баба сигурно щеше да му се скара, но той беше много щастлив. Имаше лакомства за цяла седмица.

Снежко Пух вече си представяше как се настанява край топлата камина и отваря най-голямата кутия с бонбони, когато нещо профуча край него. Силна въздушна струя накара мечето да залитне смешно на една страна. То падна, сладките се разпиляха.

Снежко Пух отръска козината си и се изправи. Близо до него в една пряспа се беше прекатурило едно елфче. Тънките му, обути в шарени чорапи, крачета стърчаха от снега, шапката му се беше килнала над очите. Зад елфчето на една страна се беше преобърнала голяма шейна, а покрай нея бяха нападали най-различни пакети.

Мечето протегна лапичка и помогна на елфчето да се изправи.

– Аммм, добре ли си ? – запита мечето.

– Да, да – отвърна притеснено елфчето, докато оправяше шапката си. – Аз, ъ-ъ-ъ, такова, моля те да ме извиниш, не те видях…Тази сутрин си… забравих очилата вкъщи.

– Всичко е наред! Аз съм Снежко Пух. А ти как се казваш?

– Късогледко… приятно ми е… А-ъ-ъ-ъ, ще говорим друг път, може ли… Сега бързам, трябва да… Олелеле! – Елфчето изведнъж прекъсна тирадата си и се хвана за главата: – Летящата ми шейна е повредена. Няма да стигна навреме, няма да има Коледа… – От очите му потекоха сълзи.

– Как може да няма Коледа? – попита учудено Снежко Пух.

Малкото мече много обичаше Коледа. Защото на Коледа имаше подаръци и коледни меденки, и можеше да стои до късно и да играе с другарчетата си на най-интересни игри по цял ден.

– Значи… – подсмръкна елфчето, – аз работя във Фабриката на желанията. Когато пристигнат писмата от децата, ние, елфите на дядо Коледа, ги отваряме и ги подреждаме. После ги пускаме в подаръчно правещите машини. Там желанията се превръщат в играчки, които после добрият старец разнася на децата. Обаче снощи най-важната машина спря. Джуджетата механици казаха, че трябват части за смяна. Изпратиха ме да взема резервни части от техните работилници в планината. Но аз – елфчето подсмръкна отново – няма да се върна навреме. Вълшебният фейски прах, който кара шейната да лети, се е разпилял.

Късогледко посочи встран,и където върху земята бяха пръснати множество златни виолетови люспици.

– Горкият аз! Няма да има Коледа! – ревна отново елфчето.

– Стига де! – рече Снежко Пух. – Фабриката на желанията е само на няколко хълма оттук. Мечето се загледа във високите шарени покриви, над които светеше Северното сияние. – Ела да отидем в работилницата на дядо, той ще ни помогне.

Снежко Пух и елфчето обърнаха шейната, натовариха разпръснатите пакети и лакомства и я задърпаха към края на градчето.

Дядото на Снежко Пух, старият мечок Йохан Белоносия, беше прочут изобретател. Неговата работилница беше пълна с най-различни интересни машинарии и части, които учудваха дори джуджетата механици.

Но когато Снежко Пух и Късогледко пристигнаха, те завариха работилницата затворена. Йохан беше оставил бележка, че отива да налови сьомга за вечеря.

– Спокойно, аз също съм изобретател като дядо! – каза Снежко Пух, преди елфчето отново да е ревнало, и извади скрития под изтривалката на входа ключ.

В работилницата имаше най-различни чудеса и машинарии, натрупани върху рафтовете и едно връз друго. След като ги гледа известно време мълчаливо, Снежко Пух се усмихна широко.

На един рафт имаше скъленица, в която с помощта на магьосник – или поне така казваше дядо му – бил затворен северен вятър. Имаше и мачта от стара платноходка с голямо квадратно платно.

Снежко Пух нагласи мачтата върху шейната и взе стъклениците със Северен вятър.

– Сигурен ли си, че трябва да го правим? – запита неуверено Късогледко.

– Разбира се! – усмихна се мечето, докато лапаше желиран бонбон с вкус на портокал. – Трябва да спасим Коледа!

Снежко Пух издърпа запушалката. Чу се тихо пук. После сякаш ръката на невидим великан блъсна шейната. Платното изплющя. Шейната подскочи и полетя с шеметна скорост към хълмовете.

Фабриката на желанията се появи от нищото – огромна и величествена, невероятно творение от сребърни, покрити със скреж кули, червени, светещи като разцъфтели коледничета, работилници за играчки, сложни механизми и зъбни колела, край които развълнувано блещукаше вълшебен фейски прах.

– Спри шейната! – извика Късогледко.

– Не знам как! – извика Снежко Пух.

Планът да използва заключения в стъкленицата вятър сега не му се струваше толкова добър.

Мечето извика и закри очичките си с лапички. Но преди шейната да се разбие, проблесна синя светлина, а шейната замръзна неподвижно.

Пред входа на Фабриката беше застанал Дядо Коледа и усмихнато гледаше нашите герои.

– Не съм предполагал, че Северен вятър в стъкленица може да се използва по такъв начин. Но пък благодарение на теб, Снежко-Пух, Коледата е спасена.

– Ура! Спасихме Коледа! Спасихме Коледа! – завикаха Снежко Пух и Късогледко и се прегърнаха силно.

– Точно така! – потвърди с още по-широка усмивка Дядо Коледа! – Хайде, влизайте вътре, Госпожа Коледа е направила чудесни кленови сладки, има и топъл чай…

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Един коментар по “Снежко Пух спасява Коледа, от Мирослав Петров (разказ)

  1. Чудесна приказка, която можете да прочетете на децата си, докато чакате да дойде дядо Коледа. Поздравления, Мирослав!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.