Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

 

Полтъргайст за Коледа

разказ

от Адриана Пенчева

 

– Весела Кол… – Една ръка му затисна устата, точно преди голяма златка топка да се пръсне в стената на сантиметър от главата му.

Стоян погледна сестра си. Косата й стърчеше на всевъзможни посоки, очите й гледаха диво. На брадичката й имаше дълга резка от порязване.

– Не изричай тази дума – прошепна Кирилка и погледна през рамо, сякаш очакваше някоя играчка-джудже да я нападне с наточена лопата.

Той махна ръката й от лицето си, за да може да диша.

– Защо? Та нали е К…

– Шшт! – Тя размаха пръст. – И без това се е закротил малко. От часове не е правил нещо по-разрушително от преобръщане на купите с картофена салата.

Чак сега Стоян успя да огледа дневната. Там, където обикновено стоеше светещата и претрупана елха, сега димеше голият й скелет. Една почерняла и спаружена гирлянда беше увиснала печално до земята. По стените от пода до тавана личаха следи от празничната трапеза под формата на разнообразни петна. Докато гледаше, едно размазано парче тиквеник се плъзна надолу и тупна глухо на килима.

Той пристъпи навътре. Хрущящият звук го накара да сведе поглед. Ако не се лъжеше, дузина празнични топки, камбанки и няколко други неразпознаваеми фигурки бяха намерили гибелта си по ужасяващ начин.

– Моля те, много внимавай! – зашепна отново Кирилка. – Опитваме се да не го дразним, но някой все се изпуска и казва думата, и той пощурява.

– Кой е той? – изшепна и Стоян, заразен от настроението й.

– Как кой, полтъргайстът!

– Какъв полтъргайст?

Той прекрачи двете купчини неразгадаеми субстанции, някога подвизавали се като храна, и се загледа в една обезглавена фигура на Дядо Коледа.

– Мишо го измъкнал от бърлогата на някакъв черен некромант.

– Че то има ли други видове? – Стоян вдигна една оцеляла пластмасова чиния и се зачуди къде да я сложи. Преобърнатата маса явно не беше вариант.

– Дай я. – Сестра му мушна чинията под мишница. – Както и да е, били на чистка в бърлогата му и открили куп странни неща. Но Службата по борба с организираното некромантство е в отпуска за К… – Тя прехапа устни. – Затова го донесе вкъщи. Но не знаехме, че е толкова докачлив.

Мишо беше зет му. Много свястно момче. Малко си падаше мечтател и загори тенджера, но ако му се обадеше в три сутринта да изловят банда пощръклели таласъми, щеше да се отзове без мрънкане.

Сега му се прииска да му извие кльощавия интелектуален врат.

– Къде се е скрил тоя идиот? – Стоян приседна на един стол и веднага скочи, ругаейки под нос. Измъкна останките от коледната звезда и ги захвърли сред останалия безпорядък.

– Нали е невидим, нямам представа. Ако знаех как да го…

– Не полтъргайста, за мъжа ти питам!

Кирилка замълча за миг, колкото да го изгледа укорително. Понеже той не се трогна, тя само сви рамене и отвърна:

– Изведе децата на разходка. След като преодоляха първоначалния шок, нямаха удържане. Непрестанно повтаряха думата с „К“. Това – тя посочи стените – е главно по тяхна вина.

Той огледа сестра си от главата до петите. Раздърпана и рошава, тя можеше да се справи с цяла детска градина малки чудовища от човешки тип, но при укротяване на паранормални създания бе по-безпомощна от новородено.

– Разчитала си, че ще дойда по-рано и ще те отърва, нали?

Кирилка му се усмихна сладко.

– Нали за това са големите братя.

Да. Като голям брат и вещер едновременно, някои неща просто не го подминаваха. Особено в това семейство.

Стоян извади от джоба на дънките си обикновен амулет за призоваване и изрече заклинанието.

Вой като от пожарникарска сирена изпълни стаята. Елхата-скелет се прекатури. Полилеят се разклати. Като по чудо останалите здрави разноцветни лампички се пръснаха. Обезглавеният Дядо Коледа прехвърча през помещението, заби се с краката в стената и остана да стърчи, потрепвайки.

После настана тишина.

Люлеещата се на полилея сянка придоби плътност и форма. Стоян засмука устна, за да не се разхили на иронията.

– Тоя смотан празник ми отне стотици години от живота! Знаете ли вие какво е да се бъхтиш цяла година заради един проклет ден, а? Знаете грънци! О, какво не бих дал…

Кирилка ахна, разпознала белезникавата форма с издут корем и рунтава брада.

– Но това е…

– Мхм, точно той. – Стоян потупа сестра си по рамото. – Защо не идеш в кухнята. Ще оправим нещата за нула време.

– Щом си сигурен. – Тя го хвана за ръката. – Но бъди внимателен с него.

– Няма да посмее да ми…

– Не, имах предвид, че има право. Полага му се някаква компенсация. Виж какво можеш да направиш.

Стоян изчака сестра му да се скрие, преди да върне вниманието си обратно към полтъргайста.

– Е, това обяснява защо не обичаш Коледа… Дядо Коледа. Или да те наричам Ник?

Прозрачното бузесто лице се нагърчи от ярост.

– Никакъв Ник не съм! Аз съм си Мраз, не ми пука как ме прекръствате, Мраз се родих и Мраз ще си… Мраз ще съм, до когато ми се иска! – поправи се в движение недоволният полтъргайст. – И ще правя каквото ми се иска! Това е само загрявка. Чакай да видиш на какво наистина съм способен!

Стоян се облегна на една като по чудо неизцапана част от стената.

– Само опитай. Едно обаждане в Отдела по нерегистрирани привидения и ще свършиш в преспапие с еленче и снежинки.

Прозрачното лице на Мраз стана още по-прозрачно.

– Изнудване, а? Проклетият некромант ме държа цяла вечност в един буркан от лютеница. Няма да издържа още толкова. Какво искаш?

– Имам свободен тавански етаж. – Колкото повече премисляше идеята, толкова по му допадаше. – Нямам собствен призрак, а привиденията под наем са истинска напаст.

– Да бъда нечий роб? Отново! – Лицето на Мраз се спаружи като изсъхнала мандарина.

– Не роб. Помощник. Ще те оставя да виеш и да плашиш посетителите ми колкото поискаш.

Нямаше нужда да гледа изражението на полтъргайста, за да усети интереса му.

– А да дрънча с вериги? Винаги съм искал да пробвам.

Стоян се усмихна.

– Дядо Мразе, мисля че се споразумяхме.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.