Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

Коледен боец

разказ

от Явор Цанев

„Идващи от зората на времето, преминавайки тихо през вековете, те живеят своя таен живот…“

Острието изсвистя и пискюлът от шапката на Дядо Коледа изхвърча.

Без да чака повече, той се метна настрани и се претърколи по керемидите, които досега старателно пазеше. Едно е да се промъкваш с чувал подаръци и да гледаш да не правиш поразии, друго е да те нападнат и да трябва да отърваваш кожата. Така де – керемидите остават на заден план. Много заден.

Нападателят бе облечен като нинджа, но Дядо Коледа се досети, че е нещо много по-силно и злокобно. Самият факт, че не го усети, вече значеше много. Само това, че случайно се подхлъзна, го спаси да не се раздели с главата си.

Тъмната фигура изникна отново иззад комина и се придвижи с лекота и ловкост, привични само на безсмъртните.

Пак се е повявил някой! – се стрелна в замаяната глава на Дядо Коледа и той се опита да пресметне от колко време не му се бе налагало да се бори с подобни същества. Де да беше вярна представата на хората и наистина край него да имаше елени и джуджета… но той бе сам, съвсем сам, открай време сам… освен ако не се появеше някой от тези.

Озърна се – опитваше да се ориентира и проклинаше, че пак се е отпуснал и намалил бдителността си. Винаги се появяваха, минаваха години понякога, но се появяваха отново и историята се повтаряше. Този път бе минало толкова време, че вече сам бе повярвал, че е останал единствен.

Тъмната сянка връхлетя, а острието отново блесна на луната като стоманена светкавица. Премина толкова близо до лицето на Дядо Коледа, че той дори не успя да хлъцне от изненада. Инстинктите му заработиха със закъснение и не успя да хване за дрехите нападателя – ръцете му сграбчиха само празен зимен въздух.

Гадът дори си позволи да се изхили!

Дядо Коледа се извърна побеснял, ръката му се пъхна под червената наметка и напипа дръжката на меча. Тя полегна удобно в ръката му, сякаш бе чакала само това от дълго, дълго време.

Фигурата се стрелна встрани, после рязко смени посоката и стоманената светкавица се озова почти до токата на колана му. Мечът на Дядо Коледа изхвръкна изпод червения плат и рязна бузата на нинджата. Онзи се дръпна, но бликна кръв и малко черно парцалче се развя, а плътта се бялна издайнически отдолу.

Дядо Коледа се спусна в контраатака и мечът му срещна острието на другия, а металът звънна в тишината на коледната нощ като весела камбанка. Ако не беше последвалото приплъзване, звукът наистина щеше да е ободряващ, но стържещите се едно в друго остриета накараха зъбите на двамата бойци да настръхнат, сякаш са захапали шоколад през станиола.

– Няма да ми се измъкнеш, Маклауд! – изръмжа маскираният и се хвърли отново напред, направи залъгващо движение и успя да промуши тялото на Дядо Коледа. Острието потъна в средата на торса му, малко встрани, но все пак достатъчно дълбоко. Дръпна рязко меча, за да разпори врага си и от закръгления корем се разхвърчаха парчета памук.

Докато зяпаше невярващ как вместо карантия от смешното червено облекло виси пухкав пълнеж, нинджата получи удар в рамото и ръката му увисна безполезна надолу. Погледът му се отмести към лицето на белобрадия старец и очите му потънаха в блесналите ириси. Някъде далеч в съзнанието му засвириха шотландски гайди, но мелодията бе тъжна и протяжна.

– Толкова векове се опитвам да правя само добрини и току дойде някой от вас да ми се пречка! – Гласът на Дядо Коледа бе суров и строг. – Намерил съм най-доброто, което може да прави един безсмъртен, а вие искате да вземете главата ми! И какво си въобразявате? След толкова години не ви ли омръзна всичко? Безкрайни битки, за да остане накрая само един!

Замахна рязко с меча и главата на маскирания му враг се търкулна по керемидите. Понечи да се прекатури през улука, но се задържа на ръба.

– Много сте ми интересни – допълни Дядо Коледа. – И като остане само един, какво ще прави? Ще се чуди, чуди – и накрая пак ще дойде на моята, – най-хубавото нещо на света е да радваш децата!

Той пооправи памука, който служеше да изглежда по-близо до представите на хората за благия старец, и прикрепи срязания плат с две безопасни игли. За тази вечер щеше да мине и така. Натика меча обратно в канията и изглади с длан гънките на наметката си. Добре бе подбрал червения плат. Спомни си за онази Коледа, в която нямаше толкова късмет и бяха успели да го ранят. Хлапетата не забелязаха нищо заради цвета на дрехите му. А огромната брада помогна да скрие болезнените гримаси, които, без да иска, правеше от време на време.

Докато трупът на безсмъртния избледняваше и се стапяше в тайнството на световете, а главата в улука все повече заприличваше на купчина мръсен сняг, Маклауд се върна при чувала и го надигна, за да продължи със заниманието си. Беше безсмъртен. Да, едно време го наричаха Маклауд, но знаеше, че накрая от всички безсмъртни винаги остава само един. Просто беше намерил начин това да е той.

Кой друг би останал от безсмъртните, ако не Дядо Коледа?

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.