Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници. Изображение за илюстрацията: Elves leave Middle Earth, от Araniart, CC: BY.

Неочаквани подаръци

разказ

от Александър Димитров

За владенията на Елтер Младия скоро щеше да стане страшно. По всичко личеше, че твърде много жадни за нови земи владетели са хвърлили око на светите земи. Всичко това, разбира се, бе въпрос на несигурното бъдеще. Днес настъпваха светите празници, раждането на Единствения и триединен бог, почитан по цялата земя на Великия континент, а и отвъд. Подготвяха се вече цял месец, тържествата трябваше да са великолепни и изпълнени с радост, за да се промени атмосферата на обреченост, обвила земите на езарите.

Така отминаха и последните часове до полунощ, навън започваха бденията. Елтер реши да пропусне първите служби, отказа да посети и среднощния карнавал. Дори днес размишляваше сам в залата на малкия съвет. Трябваше да подреди мислите си, тъй като сутринта предстоеше правото на молителите. Пред монархa щяха да застанат най-различни хора с молба, желание или болка на сърцето. От края на утринната молитва до началото на обедния парад владетелят бе длъжен да приема и ако е по силите му, да изпълни желаното от молителите.

Въпреки предстоящите задължения имаше една среща, която го караше да забрави всичко останало. По стара традиция „часът на молителите“ не започваше от сутринта, а още от полунощ. Да се позоват на това право можеха само равни на монарха люде. Вчера куриерът донесе високото известие и молба на Кор Дан Каралар – великия вожд на орките. Усмихна се, като се сети за западните и северните си съседи. Светите земи на Елтер се намираха в далечния Югоизток на Великия континент. Тук властваше първичното учение на Триединния, докато в почти всички други земи, където Единствения бог се почиташе, изповядваха догмата Хал Салем (Пътят на светлината). Пътят на светлината повеляваше, че трите елемента на божието откровение са мъдрост, просветления, пречистване, символизиращи знаещия, вярващия и праведния. Но в Езарион, се почитаха първите текстове на Триединния, лично разгласявани от него и записвани на каменните колони в Доренон, отпечатвани на глинените плочки в Теламар и изрязвани от дърворезбарите в Ксера Ксун. Неговите напътствия ясно казваха, че няма нищо по-важно от хармонията в света, а за да я има, трите сили на вселената трябва да са в баланс – хаосът, редът и пустотата (която е всичко и нищо едновременно). Според учението всяко нещо, появило се изпод ръката на твореца, има право на съществуване, защото е част от баланса. Затова в Езарион можеха да живеят орки, хора, елфи, джуджета, вълшебни същества на хаоса или на реда и т.н. Всички те бяха поданици на Езарион и почитаха Триединния.

Затова Елтер и неговите съветници, а и целият му народ, добре познаваха расите и съществата на Великия континент. За останалите страни нямаше разлика между орки и оркити. Всъщност от поне 200-300 години орките не напускаха великите планини и котловини на Зар Хан и народите по света дори не ги помнеха, а името им дадоха на техните братовчеди, презряните почти навсякъде оркити. Диви, уродливи, ужасяващи и плашещи. Днес самият Кор Дан идваше с молба и… Мощни потропвания от жезъл известиха, че високият гост е пристигнал. Вратите се разтвориха и мощният орк царствено пристъпи. Висок два метра, широкоплещест, с бледозеленикава кожа, с квадратно и строго лице. От средата на черепа му започваше дълга бяла плитка, сплетена от твърдия му и сух косъм. Кафявозелените му очи се взряха в младия монарх, докато широката му уста не описа приветлива усмивка, разкриваща два реда бели и леко заострени зъби.

– Радвам се, че те виждам жив и здрав Елтер Втори, наричан Младия, нека Триединния да бди над дните ти – протоколно започна оркът.

– Слава и на теб, Кор Дан, наричан Велики в целия изток, нека Единият бог те закриля – отговори както подобава и младият крал.

Здрависаха се, след което по традиция владетелят на езарите седна на заседателния си трон, а срещу него Кор Дан Каралар тържествено изложи молбата си. Прегънал коляно, великият вожд на орките молеше той и трите народа, които оглавяваше, да се заселят в ниските планински вериги на Кантера, област по северната и западната граница на Езарион. Причините бяха тривиални – беше предал властта на най-големия си син, а според закона на орките, ако смяната на владетеля е мирна, то бивш и настоящ владетел не могат да останат на една земя.

Елтер Младия не можеше да откаже, а и Кор Дан щеше да се превърне в сигурен щит за Езарион. Стиснаха ръцете си и порязаха длани с ритуален кинжал. Капки кръв закапаха над празничната свещ, запалена в чест на Триединния, а двамата владетели напяваха старата божия молитва. След като традицията бе спазена, а ненарушимата клетва дадена, Елтер повдигна още един въпрос.

– Кор Дан, и аз имам молба към теб. Помогни ми в борбата срещу клеветниците и срещу всички, жадни да разграбят светите земи. – Залата се изпълни с мълчание. Оркът леко изръмжа.

– Ако не бе законът ни, вече щях да ти стискам ръката. За да те подкрепим, трябва да сключим съюз. Но езарите не са орки и това прави делото ни много трудно. Трябва да имаме общ враг, но все още такъв не се е задал, или родовете Елорион и Каралар да се сродят. Ако това те устройва, най-малката ми дъщеря Елхарас е свободна. Тя е мелез от връзката ми с Елира, жена от вашата раса. Няма да ти е съвсем противна.

Елтер не мисли дълго…

– Приемам – отговори.

– В такъв случай ето и подаръка ми по случай празника – усмихна се Кор Дан, подавайки малък кожен пакет. Елтер го отвори и едва не извика от изненада. В ръцете си държеше розовия камък Хархон (магията на дракона).

– Кор Дан, твоят дар те чака под празничното дърво в дъното на залата, но преди да го вземеш ми дай един петак – оркът се усмихна и подхвърли един медник на краля докато се приближаваше до украсеното борче. Там го очакваше поръбена с кадифе кутия. Отвори я и едва не я изпусна от вълнение. Поставено в покой, там го очакваше едно блестящо и древно острие – Кор Даларан (Сърцето на планината).

* * *

Гостът вече си бе заминал. „Ама че празник се очерта“, каза си Елтер. „Само дано подаръците не ми дойдат в повече. Ще имам нова жена, ако въобще е жена, и един от най-ценните камъни лежи в дланта ми. Чудя се какво ли ме очаква на сутринта.“ Затвори очи и се унесе под звуците на хоровото пеене, идващо от двора. Камбаните празнично звънтяха. В далечината се чуваше карнавалът и фойерверките му. „Има надежда“, помисли си и заспа.

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.