Библиотека Конкурси Предпразничен конкурс 2014

Старият елф, от Васил Джамбазов (разказ)

Илюстрация към Старият елф, от Васил Джамбазов, разказ


Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

 

Старият елф

разказ

от Васил Джамбазов

 

Два дни до Коледа, а още нямаше сняг. Сезонът приличаше на дъждовната и кална есен и нямаше и помен от сняг. Нямаше го и Коледният дух. Наблюдавах с униние мрачната картина през прозореца на градския автобус, когато спирачките изсвириха. Стоях прав и се бях облегнал до прозореца срещу вратата. Рязкото спиране ме накара да залитна напред и главата ми се размина на косъм от перфоратора за билети. Блъснах се в отсрещната седалка. След като се задържах прав, погледнах през прозореца, за да видя причината за близките ми срещи с интериора на автобуса. Едно малко животинче пребяга през платното към отсрещният тротоар и се сви до ръждясал пожарен кран. Беше малко кафяво кученце. Цялото трепереше и очите му бяха разширени от ужас. Някъде отпред се чуваха ругатните на шофьора. Стана ми жал за малкото животинче.

Следващата спирка беше съвсем наблизо. Слязох и закрачих обратно. Искаше ми се да намеря животинчето, да го занеса на безопасно място и поне да го нахраня.

Намерих го свито и изплашено до същия пожарен кран. Опасявах се, че щом ме види, ще побегне. Говорейки му спокойно, бавно започвах да се приближавам. С големите си черни уши, острата муцунка и пухкава опашка животинчето приличаше по-скоро на плюшена играчка, отколкото на истинско куче. Клекнах и продължавайки да говоря мили думи, се приближих към животинчето.

Размахвайки опашка, то се приближи към мен.

Взех го с две ръце и след малко само се мушна под якето ми. Исках да го занеса на по-безопасно място и се насочих към двора на една полусъборена сграда. Мислех да оставя животинчето и да отида до близкия магазин, за да му взема някаква храна. Завих зад една стена и се натъкнах на приличащ на бездомник старец, който се топлеше на огъня от запален варел и ровеше из няколко скъсани торби. Понечих да се обърна и да намеря друго място, когато малкото кученце изскимтя, изскочи от якето ми, започна да лае радостно и се втурна към стареца.

– Ей, Рудолф, къде се губиш, момчето ми! – извика старецът и вдигна кученцето. То започна радостно да ближе лицето му. Усмихнах се. Все пак кученцето намери стопанина си и двамата бяха щастливи. Обърнах се отново и понечих да си тръгна, когато старецът заговори:

– Весела Коледа и благодаря, че намерихте Рудолф, млади господине.

С дългата си бяла брада и усмивка на лицето старецът някак ми напомняше на Дядо Коледа. Само дето зеленият работен гащеризон, взет от някоя бензиностанция, зелената протрита шуба,  шапката „ушанка“ и многото торби наоколо някак не се връзваха с тази представа. Но пък имаше нещо в искрящите му сини очи.

– Мога ли да ви подаря нещо. За това, че върнахте Рудолф. Пък и мисля, че сте слушали тази година? – попита с още по-широка усмивка старецът.

Стана ми неудобно, че един толкова беден и изстрадал човек искаше да ми подари нещо, и започнах учтиво да се извинявам и да обяснявам, че няма нужда.

Старецът бръкна в една от торбите и извади стегнат цветен пакет с лилава панделка.

– Заповядай, Яворе, това е специално за теб.

Дали това, че знаеше името ми, или това, че ми припомняше скъп спомен за отдавна отминала Коледа, ме накара да остана безмълвен. Приех инстинктивно пакета в ръце. Старецът ми пожела „Весела Коледа“ още веднъж и продължи да подрежда торбите си.

– Как знаете всичко това, да не сте Дядо Коледа? – попитах учудено след няколко минути. Старецът ме погледна тъжно изпод огромните си снежнобели вежди и въздъхна.

– Не, за съжаление Той ни напусна преди много време. Остави нас елфите да се грижим за подаръците и да поддържаме вярата. Справяме се добре с играчките, все пак те са ни специалност. Но някак не успяваме с вярата и всичко извън материалния свят. Но поне опитваме… – Старецът въздъхна дълбоко и погледна нагоре. – Ех, дано колегата Стуфур най-накрая успее да докара снега. Закъсняхме както винаги… И Тутир се бави с шейната. Без стареца нещата са трудни.

В този момент си помислих, че старецът е напълно полудял и започнах да отстъпвам назад. Бутнах една от торбите и от вътре изпаднаха малки зелени ботушки със златни камбанки. Понечих да ги вдигна, когато Рудолф изръмжа и ме захапа за ръката. Не ме заболя много, но бързо се отдръпнах.

– Рудолф, какво ти става! Няма да ги открадне! – изкрещя възрастниям мъж. – Откакто Старецът го няма, съвсем си се озлобил! И виж в какво си се превърнал. Ти изобщо не трябва да си куче! Покрай тези нови технологии и шейната не дърпаш вече… – Рудолф се сви назад, ръмжейки. – Така е, много неща се объркаха. Скъпите подаръци заеха основното място в празника. Може би ние елфите сме виновни. Няма го и Старецът да върне вярата в истинските неща. Работата ни е да даряваме щастие на хората чрез играчките. Поне докато разберете в какво е истинското щастие. И че то винаги е било във вас и тези около вас.

Старецът се усмихна тъжно. Думите му ме трогнаха.

Изведнъж се чу силно свистене, сякаш над главите ни прелиташе хеликоптер. Старецът погледна нагоре и извика радостно.

– Ей, най-накрая и Тутур се появи…

Свистенето прерасна в грохот и всичко пред очите ми се разми…

Събудих се от докосването на латексови ръкавици върху лицето ми. Главата ме болеше ужасно. Човекът пред мен носеше бяла престилка и имаше бадж с име и снимка на ревера.

– Спокойно господине, намирате се в болница. – След което се позасмя и продължи: – Перфораторът за билети не е най-подходящото нещо, в което да си ударите главата. Добре си поспахте два дни.

Притворих очи и си помислих, че всичко е било само сън. Погледнах през прозореца. Вън валеше сняг.

Мястото около залепения с лейкопласт абокат на дясната ми ръка ме засърбя. Посегнах с другата си ръка да се почеша. Върху меката част на дланта ясно личеше белег от ухапване от малко  животно.

Огледах се за телефона си, за да се обадя и да пожелая „Весела Коледа“ на близките си.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.

 

Един коментар по “Старият елф, от Васил Джамбазов (разказ)

  1. Хареса ми, не си обяснявам ниската оценка! Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.