Текстът участва в предпразничния конкурс за 2014 година на сп. „Сборище на трубадури“. Вижте всички участници.

 

 

Тревога! Коледата наближава!

разказ

от Валентина Игнатова

 

Пискливият гласец на застаряващото джудже за десети път проехтя в притихналата сумрачна къща и принуди Никълъс да преустанови любимото си занимание. Висенето пред прозореца с опряно чело о инкрустираното с ледени цветя стъкло беше единственият начин да притъпи пулсиращата болка в слепоочията си и да прогони тягостните мисли за неизбежна вселенска гибел и безсмислено прахосване на усилия.

– Ледът се топи, Ник, ледът… не ме ли чу? – грачеше Банбур, размахвайки панически ръце. – Виках те и те виках, не ме ли чу?

– Чух те още първия път. – Никълъс с негодование се откъсна от прозореца. – Цяла Лапландия те чу.

– Чул си ме, добре – въздъхна джуджето и се усмихна доволно, но в същия миг умът му смели подигравката и топчестото му лице почервеня от гняв. – Ти, ти… – заекна, удавен в негодувание.

– Стига, Бабу! Не се сърди, не исках да те засегна. Просто съм уморен. Вече век и колко мина, и всяка година едно и също. Ледът се топи, състезанието започва, на сутринта всичко утихва и дните отново започват да се нижат бавно и монотонно и така до следващата година. Уморих се да чакам тя да се събуди само за да я приспя отново.

– Какво говориш, Никълъс? Откъде тези мисли? Не върви един пазител да говори така пораженчески. Бързо! Върви да се преоблечеш! Мисля, че този път направихме магията по-устойчива, ще изкара без проблем почти 20 часа, а Марбел и безделниците му са направили чудни играчки, в които да я скрием. Повярвай ми! Децата няма и да си помислят да се разделят с тях. И са толкова много, ще стигнат за всички, че и ще останат. Хайде, иди да се преоблечеш.

Никълъс слушаше разсеяно тирадата на стария си приятел. Самият той се почувства непоносимо стар. Изглеждаше като да наближава трийсетте, а се усещаше направо древен. Неохотно затътри крака към ниската сводеста врата в другия край на стаята и натисна дръжката от ковано желязо. Посрещна го ефирно смарагдово сияние и натрапчив аромат на мента. Направи няколко крачки и решително прекрачи изпречилата се насреща му жълто-зеленикава магическа бариера. Зад нея откри причината за истеричните писъци на джуджето. Насред стаята се извисяваше масивен леден блок, от който се стичаха тънки струйки вода. Никълъс раздвижи крака и се ухили на джвакането, което се чу, докато скъсяваше разстоянието до ледения къс. В сърцевината му ясно се виждаха очертанията на изящна женска фигура, облечена в ефирна сребриста рокля с разпилени по раменете тежки катранено черни къдрици. Никълъс протегна ръка и прокара пръсти по ледената повърхност.

– Нямаш търпение да се измъкнеш от този капан, нали, любима? – усмихна й се мило. – Повярвай ми, Снежи, аз също нямам търпение.

Милата усмивка, с която я съзерцаваше, се изкриви и изражението му се вкамени в решителна непреклонна маска. Рязко й обърна гръб и почти на бегом напусна залата. Докато стигне до входната врата, с помощта на тайните заклинателни думи се преобрази в добре познатия на децата шишкав белобрад образ с пухкава бяла брада и дебел червен кожух. Нищо по него не издаваше самоличността му. Не остана и следа от привлекателния млад мъж, имал глупостта да приеме безсмъртието и да посвети съществуването си в защита на човечеството. Еленският впряг го чакаше, както и натъпканата с играчки шейна. Банбур го видя и отново се затича към него.

– Знам, знам – прекъсна го грубо Никълъс, преди да си е отворил устата. – Да не остане дете без играчка. Ако не ги защитим и дори едно дете остане без играчка, Снежанка ще го докопа и тогава вечен лед ще скове земята, всяка светлина ще изгасне и ще се възцари вечен мрак.

Банбур го изгледа свирепо.

– Познах, а? Хайде момчета, чака ни път. А за малко да забравя! – ухили се лукаво, фиксирал дребосъка с блеснали от напушилия го смях очи. – Хо-хо-хо и Весела Коледа на всички!

Шейната полетя в нощното небе. За няколко часа Никълъс успя да раздаде повече от половината играчки. Внезапно, някъде над Чили, остра болка го проряза в гърдите. Усети нещо в него да се пропуква и да се пръска на парчета.

– Добро утро, Красавице! За малко да изпуснеш веселбата.

Облаците над главата му се сгъстиха. Вятърът се завихри и почти помете шейната с елените.

– Ще играем грубо, а? – ухили се Никълъс. Сниши шейната ниско над покривите. Със силата на ума си намираше децата, спящи безгрижно в меките си легла, и изпращаше до всяко по една от вълшебните играчки. Борбата със стихиите продължи часове. Изтощението заплашваше да го превземе, но той не се отказа. Остана му едно последно село. Скоро всичко щеше да приключи. Само още едно село, още десет деца. Сред облаците проблясна ярка светлина и се чу оглушителен тътен. Някой беше страшно ядосан. Втората мълния уцели шейната и Никълъс полетя към покритата с дебел слой сняг сибирска земя. Изпита умопомрачителна болка. Насили се да се изправи, но крака му не го издържаха. Стовари се по очи на земята и изстена в агония. Беше потрошен. Обърна се с мъка по гръб и остана да лежи безпомощен под стелещия се кротко сняг. С последни сили потърси децата в околността и изпрати играчките към тях. Въздъхна тежко и затвори очи.

– Спането в снега не говори за висок интелект, любов. – чу тих мелодичен глас близо до челото си. Отвори очи и видя красивото лице на своята ледена принцеса.

– Здравейте, Ваша прелест! – усмихна й се победоносно той. – Какво щастие е да ви зърна дори и за миг.

– Само за миг! Какъв си ми бил оптимист, стари приятелю, а чух, че си се отдал на депресия и самосъжаление.

– Играчките стигнаха до децата. Отново загуби, прелестна Снежанке.

– Нима си доставил всички играчки! Ами тази, тя за кого беше?

В ръката й светеше приказно красива стъклена топка с танцуваща сред снежинките балерина. Никълъс видимо се отчая при мисълта, че е оставил някоя невинна детска душа без защита. Душа, която тя можеше да докопа и да прати стогодишните му мъки и тези на пазителите преди него по дяволите.

– Недей! Този свят е прекрасен. Не го затривай! – примоли й се отчаяно той.

– Прекрасен, казваш! Не знам! От него видях само студ и враждебност. Мисля, че си заслужава всичко, което ще му се случи.

Смехът й взриви тишината и отекна надалеч в коледната нощ.

– Ако отприщиш гнева си отново, всичко ще се скове в мрак и студ. Нека ти го покажа такъв, какъвто е сега. Нека ти покажа чудесата, които човеците са създали.

Снежанка замлъкна, прикована от умоляващите я кехлибарени очи.

– Не знам, Никълъс. Изкушението е голямо, но нали разбираш, мразя да ми се провалят плановете.

Скочи на крака и разпери тържествено ръце, все още стискайки дребната фигурка в ръка.

– Време е за шоу!

– Време е за сън! – прошепна Никълъс и също се изправи на крака.

Снежанка се сепна и рязко се обърна към него. Нелепият му костюм и брадата ги нямаше. Видя красивото лице и тъжните очи, които виждаше за миг всяка година. Никълъс прошепна още нещо и облаците се отдръпнаха, пропускайки ярките слънчеви лъчи. Снегът в краката й се стопи и водата я обгърна, затваряйки я в ледения й затвор.

– Весела Коледа, Снежи! Надявам се подаръкът ми да ти е харесал.

 

Прочетете всичко за предпразничния конкурс за 2014 година.