Малка история на светлината

Спомни си за отрязания с ножици
мрак мигновено озарение
метален пароксизъм на изгарянето
на нажеженото до бяло тяло в нощта
сега на бавното изтляване
милосърдното угасване
или изсветляване
на флуоресциращия газ

 

Поезия и тичане. Останка от поема

Джеси Оуенс победи в спринта на 100 метра
на Олимпиадата в Германия
през 1936-а, Фюрера не му подаде ръка

броените секунди между живота и смъртта
които трябва да се преодолеят достойно
мъжествено на максималната дадена ни висота

Още Хераклит е знаел
че това са 100-те метра

Максималната висота
при достойното мъжествено преодоляване
на броените секунди между живота и смъртта

Учителю
триенето подобрява
постижението на спринтьора
глината, тартана и шпайковете

според редица коментатори
повече грешат тези, които сами не вярват
в своите разкази

 

Революции

Скърцането на трамвай
по заскрежените релси
влизащ в завоя
Музика на сферите
с наближаване на перихелия
пак е февруари
Поток светлина
при обратен завой
Фаровете на насрещното движение
в предутринната дрезгавина.

 

Хирон 2015. Хьолдерлин Пазолини Мюлер

Чакам деня както безсънието
Чака съня невъзможен приятел
В предутринната дрезгавина гневът
Гнети ме нощ чудеща се над пътен възел

Някога стъпвах по края на тъмни треви и слушах
Кадифено глухия глас на чухала
Той не подвеждаше никога както птиците
На сутринта които с почти пресилена деловитост

Идат да изпълват деня да пият мъглата
На сърцето да дават съвети
Аз спях но сърцето ми беше будно коравосърдечно
Завлича ме нощта с мощта си

Май и аз бях такъв сред минзухари и мащерка
Току-що окосено сено пълно с грамадни
Скакалци и под студа на звездите перихелия изучавах
Назовимото само съзвездията тръни нещастното съзнание

Един ден дивото тъжно поле на предградията
Осъмна разомагьосано от полубога работник на Зевс
Прямодушния мъж на тежкия труд сега сам тихо седя в сивотата
На този час на отчуждение и от час на час образи

От свежа пръст и перести облаци на Ероса извайва
Умът ми защото между мен и него просмука се отрова
И вслушвам се в далекото дали пък не
Един спасител иде и другар за мен

Тогава чувам често свещения тътен на тежкия трафик
На пладне от пътния възел щом приижда най-познатият
Когато от него домът се потриса и прахът на земята вдигнат
Пресява се като над пустинен остров и мъчението става на ехо

Избавителя чувам тогава в нощта аз чувам
Го да сее смърт освободителя и долу обрасла
С бурени буйни като във видения
На пророците съглеждам земята един огромен лумнал огън

Но дните се менят щом човек и звяр
Да изтичат ги гледат благи и зли болка е
Щом обликът ти е двояк и
Никой не различава доброто та да бъде искрен и безупречен

Ден Ден Отново както трябва си поемат дъх и пият
Върби над моите потоци светлина край течащи води
И под краката прави бродове и в облик на владетел
С варварски инсигнии и на работник при самото себе си

Заело мястото блуждаещо светило на деня явяваш се
И ти земя умиротворена люлка и ти
Дом на отците ни които неградски са
Отишли в глутницата дива на облаци разтапящи се

Вземи си кончето момиче и облечи се
За излизане Предсказаното не лекува то избавя
И няма разкъсване напразно не чакаме
Да се яви завръщането на Херакъл

Той пак е пролетариатът
Обезсмъртяващ се с труда си
Той носи разрешението на боговете
Да умра разменяйки безсмъртието

За освобождението на Прометей.

 

Малка ода за Кубрат Пулев

При първия нокдаун
Който те запрати на пода
В мъгливия ноемврийски Хамбург
Ти се изправи и застана
На един крак като малко
Грозно 100-килограмово пате
Изпълняващо в детска постановка
На Лебедово езеро нещо
Като котешкия марш.

Така ти доказа
Че не си изведен от равновесие
От 700-килограмовия удар.

Когато дойде довършващото те
Отнасящо челюстта в ореол
От пръски пот и кръв кроше
Ти го посрещна с далечната почуда
На дете пред боксова круша
Измерваща силата на удара
В отдавна забравен лунапарк.

Проснат в цял ръст
Ти пак показа
Че си запазил равновесие.

 

Да опишеш траектория

§ 1

В белия шум
На реликтово лъчение
Червеният тътен
На отдалечаваща се вселена

§ 2

Фарът който агонизира
Вдън годините
Колапс гравитационно привличане
Бавно завъртане въртяща се
Спираловидна галактика
В развилнели се далечини
Гмежта кръжаща
Около черна звезда
По-бързо от електрон
Размазан в облак
Около атомно ядро

§ 3

Но ти преодоля този страх
Отчасти вниква разумът в нещата
за да не бъде гмежта,
отчасти те издухва
некъв вихър
от гипсовата маска
на facies Hippocratica на земята,
от гипсовата маска
на вцепеняването на забравата

§ 4

Някакъв вихър
копнежът по отнесеност и превращение
Единството от действителност и отнесеност
По протежение на времето
Павирано с изстиващи небесни тела

§ 5

Блясъкът на блаженството
Прави невидим
Само проблясването
Свидетелства за проява
На личностен афект
Различни модуси
На светлината и нейното
Движение корпускулярно
Или вълново е то
В крайна сметка
Кой ще ми каже
В полупосребрено огледало
Частици и вълни
Точки и вибрации
Обратни вълни
И корпускули
Сенки пресичащи
Течащи огледала
В паяжина от дуалности

§ 6

Пъпля по зеленото или е червено
Сукно на билярдна маса
Или игрална или на академична
Аула гравитацията изкривява
Пространството и времето
В средата й представете си
Че Вселената е повърхността
На тази маса опитвате се
Да се движите по права линия
Класическия път между две точки
Марс навлиза в Стрелец
Небето се снишава продълговато
Като белезникав дирижабъл

§ 7

На земната повърхност
Най-късото разстояние между две точки
Което според Евклидовата геометрия е
Правата линия е пътят
Който ги свързва
По така наречения Голям кръг

§ 8

Стремя се да се движа
По права линия през пространство-времето
Но тъй като то е изкривено пътят
Под краката ми се оказва огънат
Крива от определен тип
Обобщение на понятието за права
В изкривени пространства
На Хилберт и Минковски

§ 9

Най-късото разстояние между две точки
На земната повърхност е крива
Когато се начертае
На плоска карта линията
Която е най-близкият еквивалент
На правата в изкривено пространство

§ 10

Следвам най-близкия път
До правата линия
В изкривеното пространство
И тази траектория се дефинира
Като най-късия (или най-дългия)
Път между две точки
С наближаването на радиуса на Шварцшилд
Когато Слънцето угасне
Ще разберем това
След осем дълги минути
Облени в безгрижна
Минала светлина

§ 11

В отсъствието на материя
Линиите в четиримерното пространство-време
Съответстват на правите линии
В тримерното пространство

§ 12

В нейно присъствие обаче
Опитвам се да не забравя
Четиримерното пространство-време
Поддава и това изкривява
Пътищата на всяко тяло

§ 13

Огъването на пространството
Означава, че гравитационните полета
Изкривяват по същия начин
Пътя на светлината идваща
От далечни звезди
Или от близката
Проксима Кентавър

§ 14

Светлината се стреми
Да се движи по права линия
Но кривината на пространство-времето
В близост до масивно тяло
Кара светлината да се огъва
Червеният гигант
Вече е избухнал
Като свръхнова
Но светлината от това събитие
Още не е достигнала до нас

§ 15

Тъй като гравитацията представлява
Привличане материята и енергията
Винаги изкривяват пространство-времето
Така че светлинните лъчи се огъват
Навътре един към друг накланяйки
Светлинните си конуси

§ 16

Времето е крушовидно
Един ден никой няма да се разхожда
По протежението му
Сингулярно изкривено
До сфера с нулев радиус

§ 17

(Онова което мислим
За гравитационни сили
Всъщност е само израз на факта
Че пространство-времето е огънато
Самата гравитация оформя
Арената на която тегне и се изявява)

§ 18

Масивно тяло изкривява
Пространство-времето огъвайки
Пътищата в своята околност
До светлинни криви
На крилете на неумели богове
От една вълна до друга
Разстоянията нарастват
Толкова бързо, че светлината
От далечни времена и пространства
Никога не стига до нас

§ 19

Долавям огъването
Увиснало в празното
Като внимателно измервам
Разстоянията например разстоянието
По обиколката на кръг на равна
Повърхност винаги е малко повече
От три пъти разстоянието през центъра
Всъщност точно толкова пъти
Колкото числото π

§ 20

Но като пресичам кръга около вдлъбнатината
В центъра на билярдната маса откривам
Че разстоянието през центъра се оказва
По-голямо от очакваното по-голямо
От една трета от разстоянието по обиколката
Ако вдлъбнатината е

§ 21

Достатъчно дълбока
Може да открия, че обиколката
Всъщност е по-къса от разстоянието
Напряко през центъра на кръга.

 

Куртоазна покана (по Хорхе Манрике)

Заповядваш и влизаш
в тази стая
добродетелно лягаш
радостно желая
на ленена постеля
бялото тяло.