Водещ на рубриката „Български разказ“: Джовани „Гост“ Чемишанов. Изпращайте разкази за рубриката на редакционния ни адрес.

Когато снурсовете затрептят

от Явор Цанев

– Вече не знам какво да го правим тоя… – съдия Гроуди сбърчи вежди и отпъди с ръка лениво гравитиращите около олисялото му теме лилави снурсове. Винаги се материализираха, когато бе в затруднение. Не го притесняваше, че останалите могат да разберат това, но му пречеха да се съсредоточава. Бяха съвсем безобидни, като винените мушици. Появяваха се от нищото и също там се преселваха само след минути. За тях еднодневките бяха дълголетници.

– Ще трябва да отменим присъдата и да го върнем… – плахо повтори Шмуцър. Нямаше друг вариант, не бяха си свършили добре работата и сега всичко можеше да се изсипе върху него. Само бе изпълнил нарежданията, но много добре осъзнаваше, че съдията ще намери начин да се измъкне и вината да се стовари отгоре му с всички неприятни последствия.

– Нека помисля още малко, не трябва да се бърза… – снурсовете около главата на Гроуди заподскачаха, уловили мисловното напрежение. Той отново махна с ръка и разпръсна няколко от тях като миниатюрни димни облачета.

Шмуцър направи нервен жест, че е съгласен, но въобще не мислеше, че трябва да се бавят. Положението ставаше все по-зле. Проклетият Допсог, вместо да излежава присъдата си, се забавляваше, и то доста успешно. Отначало не му обръщаха внимание, всъщност мислеха, че това е обичайно поведение за един заточеник, но той се оказа доста подмолен в уж невинните си и небрежни занимания.

– Казваш, че създанията му са напреднали доста и могат да направят сериозни бели в галактиката… – опита да обобщи съдия Гроуди, колкото да каже нещо. Не му идваше никаква идея как да се измъкне от положението. Беше издал присъда със съзнанието, че стоварва цялата сила на закона върху Допсог, а се оказа, че хитрецът ги е измамил и може да се измъкне от наказанието.

– Първите полети са реалност, технологиите им се развиват лавинообразно, абсолютно сигурно е, че той ги насочва и настървява. Апетитът им за нови територии е чудовищен.

– Да, да… – снурсовете леко избледняха и преляха в зеленикаво.

Помълчаха няколко изпълнени с напрежение минути. И двамата прехвърляха през умовете си варианти и обмисляха трескаво положението. Осъденият на заточение бе запратен на безлична планета, бе му отнета възможността за пътуване във времето и имаше ограничение за приемане на форма. Бяха му оставили само креативност, за да не се побърка съвсем при изтърпяване на наказанието. Самият той не можеше да се въплътява, но ако съвсем му доскучееше, би могъл да създава елементарни форми на живот на планетата. Предвид ограничението на съществуването му във времето до еднопосочна права това дори не можеше да се нарече облекчение, а бе обикновена загриженост за осъдения. Необходимият минимум условия за съществуване. Нищо повече. А тоя какви ги надроби…

– Добре де, няма ли някакъв член, по който да променим условията на присъдата… – попита Шмуцър и почти веднага съжали за това. Съдия Гроуди го стрелна с такъв поглед, че и край неговата глава се материализираха снурсове.

– Присъдата е издадена. Можем само да я отменим! – гласът на съдията издаваше раздразнението му.

– Да, но… – съвсем неволно се изтърва Шмуцър и веднага спря. Нямаше защо да предизвиква буря над себе си. И без това положението беше патово. Ни така, ни иначе.

Съдията потропа с пръсти по бюрото и размърда устни, сякаш прехвърляше още веднъж фактите.

– И казваш, че тези креатури ги е направил да приличат на нас… едно към едно…

– Да, всичко описах в доклада… още като ги създаде… но сега са се развили наистина много.

– Е, щом се справиха с поръсванията, явно са доста напред – присви устни съдията. Проблемът ставаше все по-голям. Бяха опитали няколко пъти да ограничат и дори анулират креативната дейност на Допсог с помощта на зарази по съществата му, но те някак се справиха с поръсването. И станаха още по-силни. Уж нищо и никакви гадини…

– Беше много добра идея, господин съдия – вметна Шмуцър. – Мисля, че малко закъсняхме… там с това линейно време е важно да се уцели моментът.

– Е, не можем да махнем ограничението на времето – та това е същината на наказанието му!

– Разбира се, не съм и помислял… – Шмуцър се загледа встрани, за да не се издаде, че точно това мисли. Беше си блъскал толкова време главата и друг изход не намираше. След като проклетите създания са достигнали до технологии за пътуване в пространството извън планетата, скоро щяха сами да разчупят и черупката на времето. Тогава вече тази напаст нямаше да има спиране. Щяха да се разпръснат навсякъде и кой знае какви бели и опустошения можеха да направят. Само като погледнеш планетата им… Той потръпна. И проклетият Допсог! Да си прави майтап и да ги създаде в същите форми. Отврат!

* * *

Холограмният ъгъл затрептя и двамата се извърнаха към него. Да се свързва със съдията Гроуди по този начин, без предварителна уговорка, можеше само някой висшестоящ от Междугалактическия съюз или някой от правителството на Вселенското единство.

Пред тях се появи образът на самия главнокомандващ.

Около главите и на двамата се защураха буреносно сиви снурсове. Нещата отиваха съвсем на зле. Щом се стигна до главнокомандващия…

– Здравейте – усмихна се той, но те не посмяха да му отвърнат с усмивка. Съдията се изправи и се изпъна, а Шмуцър зае поза „мирно“ по възможно най-вдървения начин. Само очите му премигваха, пъдейки сгъстените снурсове, ако това въобще беше възможно с късите мигли.

– На Вашите заповеди, г-н Главнокомандващ… – глухо отвърна на поздрава съдия Гроуди.

– Достигна информация относно някакви проблеми, възникнали след ваша присъда, г-н съдия… – Тонът на главнокомандващия бе достатъчно неутрален, но това не успокои никого.

– Тъкмо обсъждахме възможностите… – понечи да обясни нещо съдията, но думите му увиснаха във въздуха – нямаше идея какво да обясни.

– Смятате ли, че има много варианти, г-н съдия – усмивката на главнокомандващия стана хищна.

– Всичко по процедурата ще бъде проверено, бъдете сигурен в това – отвърна Гроуди, а Шмуцър усети как тежестта на ситуацията се прехвърля към него по хлъзгава плоскост и той няма никакъв шанс да спре това.

– Дали проблемът е в процедурата… – не го пожали главнокомандващият и за миг Шмуцър помисли, че може и да му се размине. В края на краищата той бе изпълнил всичко, пропуските не бяха от него. Досега не се бе случвало такъв пробив в присъдите, но ето че и това се случи. Уж перфектното законодателство не бе предвидило такова стечение на обстоятелствата.

– Ще се постарая да се изяснят всички подробности… – смънка съдията, но вместо разговорът да приключи и холограмата да се разпадне, главнокомандващият скръсти ръце и замълча в очакване.

Шмуцър се престраши и изтъкна, че процедурата е била спазена и не е имало никакви отклонения. Основното ограничение в линейността и еднопосочността на времето е спазено стриктно.

Главнокомандващият кимна и отново спря холограмния си поглед на съдията. Челото му се бе изпотило, един от снурсовете бе залепнал за него и потрепваше.

След няколко безкрайно мъчителни вдишвания, най-после съдия Гроуди се реши и проговори:
– Ще се наложи да отменим присъдата и да преразгледаме делото, г-н Главнокомандващ…
Холограмата трепна и усмивката на хищник пак се появи.

– Няма друг вариант да анулираме действията му, без да има последствия… – продължи съдията.

Шмуцър, който бе задържал дъха си, шумно го изпусна. Беше невероятно, но съдията пое вината върху себе си. И то пред главнокомандващия!

– Пояснете, г-н Гроуди…

Съдията отбеляза как длъжността му бе заменена само с името и това породи нови лилави снурсове около темето му. Трябваше да говори, нямаше друг избор.

– Само ако отменим присъдата и премахнем основното ограничение, изразяващо се в еднопосочно линейно време, можем да накараме Допсог да заличи създаденото от него, без да има някакви последствия. Сега важат причинно-следствени връзки и всяка наша намеса ще остави следа.

Главнокомандващият кимна окуражително. Самият той бе съвсем наясно с положението, но искаше да измъчи още малко съдията. Искаше сам да си признае, че се е получил недомислен пропуск в закона.

– А смятате ли, че за други подобни случаи ще е удачно да се заточват провинените в еднопосочно линейно време?

Съдията пое дълбоко въздух, погледна към Шмуцър, сякаш можеше да го подкрепи, след което издиша и разтвори безпомощно ръце.

– Може би следващия път ще трябва да се ограничи и креативността, не мислите ли? – натисна още главнокомандващият.

– Това трябва да се обсъди и реши от Съвета, г-н Главнокомандващ…

Широка усмивка се разля на лицето на холограмата миг преди тя да изгасне:

– Някой първо трябва да го предложи, съдия Гроуди…

* * *

Шмуцър наблюдваше как един по един снурсовете се стопяват около главата на съдията. Искрено му съчувстваше. Разбираше на какъв натиск е подложен и как е принуден да предприеме действия, които никак не му харесват. Сега трябваше, освен да отмени присъдата, да се изправи пред Съвета и да предложи ограничения в креативността на заточените. На всичко отгоре, за да подсили с факти предложението си, щеше да му се наложи да разкаже всички подробности за провала с присъдата на Допсог. Та как можеха да предположат, че ще вдъхне освен живот и разум на някакви същества, че ще ги накара да имат желание за овладяване на Космоса, за да може все пак да напакости на тези, които го заточиха в еднопосочно линейно време, без право на лично въплътяване. И да постигне всичко това на далечна и никому неизвестна планета въпреки всички ограничения. Трябва да е вложил много търпение… Дали е бил убеден, че накрая усилията му ще дадат резултат?

Съдия Гроуди се отпусна тежко зад бюрото си и погледна към Шмуцър.

– Ще предложа на Съвета да засилим наблюдението на заточените, докато изтърпяват присъдите си, за да може да се реагира веднага, ако някой друг реши да си поиграе на ДОПСОГ!

---

Разказът „Когато снурсовете затрептят“ е от новия сборник на Явор Цанев Home, sweet home!, който излиза под №6 в Колекция Дракус.

Сборникът съдържа 22 фантастични и фентъзи разказа, редица от тях награждавани на различни конкурси, които ще ви разходят из далечни светове или ще доведат тук, при нас, странни същества.

Минало, настояще, бъдеще и безвремие се сбират, за да разкрият приказни митове, забавни случки и кошмари, сънища и невероятни истории.