Written by Argentine author Teresa P. Mira de Echeverria and translated into English by Lawrence Schimel, Memory explores the nature of oppression, genetic engineering, non-binary relationships, and – you guessed it – memory, on a colony on a terraformed Mars.
http://www.upperrubberboot.com/memory-a-novelette/
Един незабравим Марс
Повестта „Memory“ на аржентинската писателка Тереза П. Мира де Ечевериа се появява през 2013 г. и веднага е номинирана за наградата Ignotus, испанската Hugo. На английски е публикувана два пъти – веднъж в антология (2013) и веднъж самостоятелно (тази година). В последно време жанрът (чиято доминираща идентичност е англоезична) се отваря все повече за автори от други езици и култури и произведението на Т. П. М. де Ечевериа е един от интересните резултати от това отваряне. Също така в последно време Марс се завръща като основна тема за немалко творци от всички области на фантастичното и повестта – чието действие се развива на Червената планета – е любопитна и в този контекст.
„Memory“ е любовна история във време на революция на един бъдещ Марс. За добро или лошо, авторката не се впуска в детайлно светостроене, даже напротив – отбягва го, като рисува всичко в натежали от носталгия щрихи. Носталгичното бъдеще, което прилича на някой летен следобед от миналото, от детството, е добре познато на всеки читател на фантастиката от творчеството на Рей Бредбъри. Когато мястото е Марс, няма съмнение за съзнателен стремеж от страна на авторката да се свърже именно с тази визия за планетата, а не с някоя от по-популярните напоследък (каквато я виждаме в псевдофантастичния филм на Ридли Скот „Марсианецът“). Романтизирането на Марс е важно за история, която се занимава с желанието.
И все пак – какъв е светът, в който се развива тази история?
Марс на Мира де Ечевериа е колонизиран отдавна. Въпреки че използвам думата „колонизиран“, в повестта не се говори за заварено местно население. Земяните обаче са се заселили на Марс, създавайки такова, което да подготви планетата за тях. Марсианците са буквално чужденци – чудовища или свръхчовеци, които обаче са превърнати в подчинена раса в момента, в който са си свършили работата за Земята. Тези хора плюс (по Фредерик Пол) са високи, не дишат кислород, имат различен мозък, имат пипала на главата, на моменти приличат на нещо, изградено с помощта на оанкалите на Октавия Бътлър (и в един известен смисъл, те са нещо, изградено с тяхна помощ). Те са и революционерите, които, в момента, в който ние започваме да четем повестта, се подготвят да си върнат „дома“. Те са и отвъд нашите представи за пол.
Главният герой на „Memory“ е Джедедая, човешко момче, което вижда един от „марсианците“, влюбва се в него и става помощник в политическите му дела. Но и тук авторката работи със съзнанието на пишеща късножанрово произведение – любовта на Джедедая е необяснимо и непреодолимо желание. Момчето може да е както герой в Aye, and Gomorrah на Дилейни, така и в And I Awoke and Found Me Here on the Cold Hill’s Side на Джеймс Типтри Мл. А когато марсианецът, чието име е Аякс, превръща двойката им в тройка, като привлича едно обсебено от Джедедая човешко момиче, в читателската памет изплува и романът „Вавилон-17“. Аякс пък притежава още една особеност, освен странния си външен вид и необяснимата си привлекателност: той си спомня бъдещето. Паметта на марсианците, като някакъв защитен механизъм срещу колонизаторската политика, се движи не само назад към миналото, но и към бъдещето. Аякс помни всеки един момент от любовта си с Джедедая, знае и как ще завърши революцията, спокоен е, че Марс отново ще бъде негов и на неговите хора.
Както споменах, Мира де Ечевериа не се интересува от внимателно обрисуване на нито един аспект от света си, но усещането за липси и дупки е подозрително слабо. Със сигурност за това помага мрежата от образи, които препращат към вече познати светове в жанра. Авторката е съумяла да я изгради не като използва повторения (ако беше така, повестта й нямаше да заслужава четене), а чрез припомняния. Къде ясно, къде мъгляво, винаги силно в основата си, всяко ехо е всъщност творчески акт. Така нито първата среща с господин Кападокия и неговия стар шевролет на Марс не е преразказ на някоя марсианска хроника от Бредбъри, нито революцията срещу земяните е отражение на трилогията на Ким Стенли Робинсън. И желанието на Джедедая не е близкото до свободата желание при Дилейни или близкото до смъртта желание при Типтри. За авторката на „Memory“ паметта е най-важното нещо за идентичността, също както паметта е важно нещо и за пълноценното четене на добрата фантастика.
Memory, от Teresa P. Mira de Echeverria