Бюлетин

Новата „Тера фантастика“, бр. 15 – 2015 година

Илюстрация към Новата „Тера фантастика“, бр. 15 – 2015 година

Новата „Тера фантастика“
бр. 15 – 2015 година

За мен българският фантастичен фендъм винаги е бил и си остава една голяма, понякога любопитна, понякога обезсърчителна и по-често – с течение на времето и постепенните ми срещи лице в лице с хора из това конспиративно общество на посветени – една завладяваща енигма, която неусетно за голяма част от нас през последните години се е интегрирала не просто в митологията на хората с интереси във фантастичното, но и в историята на българския обществен живот. Последното може и да е бомбастично, но ми харесва, казано по този начин, защото съм убеден, че под повърхностното течение на случващото се в масовото съзнание от години е протичала тази любов към различните форми на странното и въображаемото. Независимо под какво название – прогностика, футуристика, фантастика, фентъзи; „Приятели на бъдещето“, „Вестник за научна фантастика и прогностика“, „Иван Ефремов“, „ФантАstika“, БГ-Фантастика, „Цитаделата“, „Старлайтър“, „ShadowDance“, „Дракус“; конвенти като „Таласъмия“ и „Булгакон“, фондации като „Човешката библиотека“; доста на брой клубове и групи из цялата страна, – от диаболичната жилка в българската литература в първата половина на двадесетото столетие, през „твърдата“ научна школа, породена из държавните средищни институции на интригуващото ни по много начини недалечно минало, до съвременните неудържими интернет издънки на horror, SF (&F), книги-игри, Хари Потър, Толкин, Star Wars, чисто канонична и модерна фентъзи тематика… независимо как и кога: любовта към фантастичното, дори като част от младежко увлечение, е в не-толкова-известния раздел от биографията на много университетски преподаватели, журналисти, издатели, учени, (сигурен съм, даже) държавници, търговци (без да забравяме писатели, поети, критици и преводачи).

За новодошлия тази многоизмерна карта (правени са опити да бъде наложена визуално върху географската карта на България) е същинска тера инкогнита в цялостното ни мислене и навигацията по маршрутите из четирите й измерения не е лесна работа и става все по-трудна, когато на изследователя неминуемо се разкрие нуждата да опознае по-интимно и напрежението между „войнстващите“ територии, управлявани от военачалници с рогати шлемове и халба бира в ръка, технократи, бюрократи, анархисти, магове и орисници, духове на трансценденталното, чиито потрепващи сенки обитават своите градини на странното.

Отделих толкова време за всичко това, за да подчертая, че все от някъде трябва да се започне и че пътуването си струва. Приемете го като възможна отправна точка за ваш собствен литературно-критически, исторически или културно-антропологичен анализ на все още не-изгубеното и не-забравеното, широк път към дребните подробности и нюанси и не на последно място – просто като новинарски бюлетин за поредното събитие в така описания частен живот на общото ни самосъзнание: излизането на юбилейния брой на списание „Тера фантастика“, може би едно от най-интересните за мен издания със сборно съдържание, които ми попадат в последно време.

Накратко за въпросното съдържание? Образцово е една от думите, които ми идват първо наум. Не казвам, че е без нито един пропуск или дребни технически гафове, както и самите съставители си признават с готовност, а че покрива цялостно, и го прави по най-добрия възможен начин, сферата, в която пребивава. Списанието в книжен печатен формат с обем, по мои предположения, от над триста стандартни машинописни страници, е побрало в себе си любовта и страстта на хора ветерани в издаването на фензини, които на практика са професионалисти. Започва с кратко въведение от главния редактор и продължава с чудовищна статия за живота и творчество на Харлан Елисън, разкази от Хауърд Фаст и Жюл Верн, подробни сведения за скорошни призове в областта на световната и родната фантастика, още разкази от Робърт Шекли, Рей Бредбъри, Станислав Лем, Георги Малинов, Иван Величков, Петър Копанов, Кирил Влахов, Снежана Ташева, Едуард Батов, Доминик Локен, преводи в раздел „фантастология“ по Аркадий и Борис Стругацки и Чайна Миевил, интервюта с Ким Стенли Робинсън и отново Станислав Лем, „стругариум“ („Хроники на ХХII век“) от Михаил Шавшин и черешката на тортата – интервю на Александър Карапанчев с Христо Гешанов, в което ще надникнете от първа ръка в онова, което може би ни се иска да забравим, но все някой ден ще ни се наложи да разгледаме много внимателно – част от развитието на клубния живот на фендъма в ранните му години, когато най-после започва да се самоосъзнава и организира, а оттам и предава щафетата, която достига чак до наши дни.

Новият брой на списанието (№15, 2015 година) може да бъде купен къде и от кого? Трудно е да се каже. Вероятно е с минимален тираж. Струва безсрамно малко. Недостъпен е за хора, които не са имали среща поне на една ръка разстояние с някой от съставителите или симпатизантите им. Но съм сигурен, че все още може да бъде намерен и от хора, които искат да предадат препоръката ми на главния редактор да организира абонаментна система с отворен достъп за желаещите да остават в крак със случващото се на „сцената“ в България. За момента най-добрият вариант е да се обадите директно на Юрий Илков (снимката по-долу).

Петър Тушков

 

 

Корица на Тера фантастика, редакционно каре

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.