Новата „Тера фантастика“
бр. 15 – 2015 година
За мен българският фантастичен фендъм винаги е бил и си остава една голяма, понякога любопитна, понякога обезсърчителна и по-често – с течение на времето и постепенните ми срещи лице в лице с хора из това конспиративно общество на посветени – една завладяваща енигма, която неусетно за голяма част от нас през последните години се е интегрирала не просто в митологията на хората с интереси във фантастичното, но и в историята на българския обществен живот. Последното може и да е бомбастично, но ми харесва, казано по този начин, защото съм убеден, че под повърхностното течение на случващото се в масовото съзнание от години е протичала тази любов към различните форми на странното и въображаемото. Независимо под какво название – прогностика, футуристика, фантастика, фентъзи; „Приятели на бъдещето“, „Вестник за научна фантастика и прогностика“, „Иван Ефремов“, „ФантАstika“, БГ-Фантастика, „Цитаделата“, „Старлайтър“, „ShadowDance“, „Дракус“; конвенти като „Таласъмия“ и „Булгакон“, фондации като „Човешката библиотека“; доста на брой клубове и групи из цялата страна, – от диаболичната жилка в българската литература в първата половина на двадесетото столетие, през „твърдата“ научна школа, породена из държавните средищни институции на интригуващото ни по много начини недалечно минало, до съвременните неудържими интернет издънки на horror, SF (&F), книги-игри, Хари Потър, Толкин, Star Wars, чисто канонична и модерна фентъзи тематика… независимо как и кога: любовта към фантастичното, дори като част от младежко увлечение, е в не-толкова-известния раздел от биографията на много университетски преподаватели, журналисти, издатели, учени, (сигурен съм, даже) държавници, търговци (без да забравяме писатели, поети, критици и преводачи).
За новодошлия тази многоизмерна карта (правени са опити да бъде наложена визуално върху географската карта на България) е същинска тера инкогнита в цялостното ни мислене и навигацията по маршрутите из четирите й измерения не е лесна работа и става все по-трудна, когато на изследователя неминуемо се разкрие нуждата да опознае по-интимно и напрежението между „войнстващите“ територии, управлявани от военачалници с рогати шлемове и халба бира в ръка, технократи, бюрократи, анархисти, магове и орисници, духове на трансценденталното, чиито потрепващи сенки обитават своите градини на странното.
Отделих толкова време за всичко това, за да подчертая, че все от някъде трябва да се започне и че пътуването си струва. Приемете го като възможна отправна точка за ваш собствен литературно-критически, исторически или културно-антропологичен анализ на все още не-изгубеното и не-забравеното, широк път към дребните подробности и нюанси и не на последно място – просто като новинарски бюлетин за поредното събитие в така описания частен живот на общото ни самосъзнание: излизането на юбилейния брой на списание „Тера фантастика“, може би едно от най-интересните за мен издания със сборно съдържание, които ми попадат в последно време.
Накратко за въпросното съдържание? Образцово е една от думите, които ми идват първо наум. Не казвам, че е без нито един пропуск или дребни технически гафове, както и самите съставители си признават с готовност, а че покрива цялостно, и го прави по най-добрия възможен начин, сферата, в която пребивава. Списанието в книжен печатен формат с обем, по мои предположения, от над триста стандартни машинописни страници, е побрало в себе си любовта и страстта на хора ветерани в издаването на фензини, които на практика са професионалисти. Започва с кратко въведение от главния редактор и продължава с чудовищна статия за живота и творчество на Харлан Елисън, разкази от Хауърд Фаст и Жюл Верн, подробни сведения за скорошни призове в областта на световната и родната фантастика, още разкази от Робърт Шекли, Рей Бредбъри, Станислав Лем, Георги Малинов, Иван Величков, Петър Копанов, Кирил Влахов, Снежана Ташева, Едуард Батов, Доминик Локен, преводи в раздел „фантастология“ по Аркадий и Борис Стругацки и Чайна Миевил, интервюта с Ким Стенли Робинсън и отново Станислав Лем, „стругариум“ („Хроники на ХХII век“) от Михаил Шавшин и черешката на тортата – интервю на Александър Карапанчев с Христо Гешанов, в което ще надникнете от първа ръка в онова, което може би ни се иска да забравим, но все някой ден ще ни се наложи да разгледаме много внимателно – част от развитието на клубния живот на фендъма в ранните му години, когато най-после започва да се самоосъзнава и организира, а оттам и предава щафетата, която достига чак до наши дни.
Новият брой на списанието (№15, 2015 година) може да бъде купен къде и от кого? Трудно е да се каже. Вероятно е с минимален тираж. Струва безсрамно малко. Недостъпен е за хора, които не са имали среща поне на една ръка разстояние с някой от съставителите или симпатизантите им. Но съм сигурен, че все още може да бъде намерен и от хора, които искат да предадат препоръката ми на главния редактор да организира абонаментна система с отворен достъп за желаещите да остават в крак със случващото се на „сцената“ в България. За момента най-добрият вариант е да се обадите директно на Юрий Илков (снимката по-долу).
