
Илюстрация: Krysthopher Woods – Felices Fiestas! CC: (BY-NC)
Новогодишно сборище на трубадури
Краят на годината наближава и от няколко седмици се колебаех как да го отбележим. Колкото повече варианти измислях, толкова по-ясно ми ставаше, че почти през цялата година на заден план в списанието оставаха хората, които го съставят, а и на мен, и на читателите се иска да знаем нещо повече за тях. Кое събитие или кои събития през 2015-а смятат за най-важни в личен и цялостен смисъл (независимо дали в прозаичен, поетичен, публицистичен, културен)? Какво очакват с голям интерес през 2016-а, какви очаквания и намерения имат за „Сборище на трубадури“? Кои публикации в списанието отличават най-високо? Какво друго им се върти из мислите и биха ли го споделили с мен в римувана форма?
Започвам с Владимир Полеганов, писател и преводач, редактор на рубриката ни „Преводни разкази“, като очаквам в края на тази размяна на въпроси и отговори да ми посочи следващия интервюиран, с когото да си поговоря.
П.Т. И така – тази година отдели много време в занимания, разговори и работа по списанието. Все нещо не успяхме да подчертаем на страниците му. Защо и кое беше то?
В.П. „Сборище на трубадури“ не е списание с тесен фокус. Около нас има огромно поле, което обхваща не само българската „сцена“, но и тези на преводната и чуждоезичната фантастична литература. Винаги нещо от това поле ще остава неподчертано. Задача за нас за следващите години ще е да постигаме съгласие с читателите си по отношение на това, което е, и онова, което не е изпуснато от погледа ни – нещо важно за всяко списание с ясен и силен глас.
П.Т. Кое беше събитието за теб (или бяха повече?) в този широк фокус за изминалата 2015-а?
В.П. Ако трябва да избера едно Събитие, това ще е завръщането на Лудия Макс в един едновременно безумен и безкрайно умен филм. Също така и решението за махането на лика на Лъвкрафт от статуетките на Световната награда за фентъзи. Дали е правилно, или неправилно решение, не знам, но определено е събитие. И още нещо – скандалът около номинациите за наградата „Хюго“. Така че може би в литературно отношение събитието на 2015 са процесите във фендъма.
П.Т. Кои статии от „Сборище на трубадури 2015“ би препоръчал отново на читателите?
В.П. Преведените разкази – от английски, немски, дори от български автор, пишещ на английски. Статията за любимия ми Самюъл Р. Дилейни, статията за също така любимия ми Томас Пинчън. Отговорите в анкетата с 8 въпроса. Разказите, отличени в конкурса на името на Агоп Мелконян. Стиховете на Ани Илков, Владимир Сабоурин, фантастичната импресия на Яница Радева, хрониките на Александър Карапанчев. И една статия от края на миналата година, която обаче е вечно важна за пишещите: “Как четат професионалистите”.
П.Т. За финал – би ли изпратил визуално послание по твой избор на читателите? И за ново начало – кой да бъде следващият от „Сборището“, с когото да си поговоря?
В.П. Тази книга е чудесен обзор и анализ на фантастичното в българската литература до средата на 90-те. Проследява трансформациите му от приказките до Агоп Мелконян. С пожелание за още и още преображения както от писателите, така и читателите. А следващият нека е Джовани Чемишанов.

Продължавам с Джовани Чемишанов – завършващ програмист с разностранни допълнителни академични интереси и редактор на рубриката ни „Български разкази“. За много от вас Джовани е по-известен като Гост/gost (държи на малката буква). Доста добър камуфлаж, трябва да призная, ако се опитвате да го откриете из форуми или сайтове.
П.Т. Не знам колко хора си дават сметка каква огромна работа вършиш в последните години, когато „Сборище на трубадури“ е в конкурсен режим и се опитваме да определим поредните носители на отличие на името на Агоп Мелконян. Но това не е всичко. През останалата част от годината прескачаш всякакви трудности от страна на неуловими коректори и оформители, за да представяш и неконкурсна българска проза в списанието. Можеш ли да опишеш с няколко изречения тази работа и какви размисли имаш по въпроса?
Дж. Ч. Редакторската ми дейност е нещо, за което мисля с известна доза вина, защото често я оставям на последно място сред останалите си приоритети. Донякъде това е свързано с факта, че имам куп неотложни ангажименти в живия живот, които постоянно ме теглят нанякъде, а от друга – с факта, че се опитвам да дам максимално конструктивен отзив на авторите, а това отнема време и мисловни усилия, с които невинаги разполагам. По същество обаче самата работа е малко плашеща с властта, която ми дава над хората. Авторите, които ни пишат на редакционния мейл, често са млади, несигурни в себе си и силно се влияят от всяка критика. Ако бъда рязък, все едно някой им е скрил слънцето и го е заместил с емотикон на сърдито човече. Ако съм твърде позитивен, решават, че са хванали писането за шлифера и не се налага да се стараят да надграждат върху постигнатото. Рядкост са авторите, които могат да четат между думите, да изтръгнат смисъла от формата и да използват наученото. Ето защо писането на отзив и критиката като цяло са пипкаво занятие, а в студените уикендски утрини, докато седя пред лаптопа и се опитвам да формулирам точните думи за някой разказ, духам на премръзналите си пръсти и си мечтая следващият автор да има чувство за хумор. :) Силно се надявам и че работата, която вършим, ще допринесе за това писането да се възприеме повече като строежа на внимателно проектирана сграда, преминала през куп чернови и доработки, а не като артистично избухнал вулкан, който е прекрасен в суровата си суровина (тавтологията е нарочна) и не му трябват критики и доработки.
П.Т. Кое от изминалата година те накара да се зарадваш истински и оцени високо?
Дж. Ч. Оставяйки настрана личните дела, където се случиха много промени, мисля, че спокойно мога да посоча първите успешни опити на частни космически компании да осъществят контролирано връщане на ракетни степени. На пръв поглед успехите са скромни, но откриват перспективи за бъдещето, които намирам за изключително вдъхновяващи. Водата на Марс сякаш беше най-сензационната новина тази година. Реално обаче възобновяемите космически ракети ще влязат в учебниците. Определено ще чакам с нетърпение развитието по последното.
П.Т. За кои материали в „Сборище на трубадури“ от 2015-а се сещаш незабавно?
Дж. Ч. „Избеляване до бяло“ на Катрин Валенте, разказите от конкурса на Агоп Мелконян, едно-две ревюта, които така и не написах и за които се чувствам виновен. :)
П.Т. С кого да си поговоря след теб и какво да си пуснат да слушат читателите, докато четат?
Дж. Ч. Определено с Ана. А пък последно се заслушах в музиката към „Чикаго“ и ми хареса, въпреки че всичките ми учители по музика винаги са били единодушни в забранитте си да пея, така че на музикалния ми вкус не бива да се вярва твърде много. :)
Взимам си шапката и пиша на Ана Хелс – блогър, читател, меценат и като поглеждам сега, човекът с най-голям брой проведени интервюта за списанието за цялата му петгодишна история.
П.Т. Сигурен съм, че читателите ни веднага те свързват със силното ти присъствие като ревюист на фентъзийното, но е факт: само през изминалата година интервюира Весела Люцканова, Венета Въжарова, Христо Блажев, Явор Цанев, Димана Атанасова, Александър Драганов – плюс заниманията ти в конкурси за фентъзи романи, четене на безброй книги (1001?) и популяризирането им в личния ти блог и на страниците на „Сборище на трубадури“. Какво изпускам?
А.Х. Напоследък съм се отдала на геймърската част от личността ми и вероятно и на псевдо-просветителската искрица, опитвайки се да подлъжа различни геймърски сайтове да ми пускат материалите, посветени на книги по различни компютърни игри, надявайки се някой млад падуан да вземе да разгърне някоя и друга книжка. Тъй като почти всяко известно заглавие си върви с широк антураж от допълнителни материали за всеки вкус, много често включващ и книги – като Diablo, Warcraft или даже и Star Wars покрай седмата част на така и неразбраната от мен Велика спейс операТМ, това всъщност не е толкова тежка задача. В момента съм част и от екипа на limbo.bg – един прекрасен и многостранен проект за всеки homo ludens с влечение към мейнстрийм, и не само, аудио-визуални забавления. Също имам и публикуван материал в сайта на Nexttv – вдъхновяващо, осемчасово, геймърско, и не само, предаване в петък вечер, което ми помага да понеса непосилната уж-лекота на битието. И съм отворена за покани от всеки проектосъздател, който смята, че стилът ми на писане би могъл да се понесе от повече от двама човека от таргет групата му.
П.Т. Кое беше най-интересното за теб в гейминг бранша от изминалата година?
А.Х. Със сигурност Witcher 3, макар че лично на мен, като фен на оригиналната поредица на Сапковски, би ми се искало да има малко повече общо с книгите, а не с фантазиите на разработчиците, ако и финалният резултат да е повече от добър.
П.Т. Задължителният за мен въпрос – какво от „Сборище 2015“ би препоръчала отново на читателите и защо?
А.Х. Всичко от колонката на Весела Фламбурари – изключително положителни материали за вечните деца във всеки читател, и почитател на свежото, слънчево и усмихнато фентъзи, толкова далеч от родовата касапница на „Песен за огън и лед“ например. На мен много често ми липсва оптимизъм и наяве, и в нещата, които пиша, а Весела си е ходещ лъч позитивизъм за всеки ден.
П.Т. Може би ще е интересно да се знае, че това сборно интервю с вас се провежда вече четвърти ден и че днес, наше време по Айнщайн, е 10:24 ч. на 25 декември 2015 година. Какво да направят читателите, преди да пристъпят към следващата част, и с кого да си поговоря в нея?
А.Х. Ами предлагам на всички читатели да помислят какво още биха искали да прочетат в сайта ни. И ако не го намират – да го напишат сами. А после да ни го изпратят. Аз винаги пиша за това, за което искам да прочета, и често се самопрочитам с учудване какви съм ги мислила навремето. А иначе – с кого да продължиш… ако ти е възможно раздвоението на личността, продължи със себе си, защото имаш да споделиш много нови неща, които ти се случиха през изминалата година. :)
Веднага отговарям: няколко преведени книги, първия ми издаден роман, много удовлетворителна работа като коректор в списанието, срещи с различни хора. И годината още не е приключила. :) Събитията за мен бяха няколко открити и препрочетени автори, чиито блогове или туитър акаунти следя. Едва ли могат да се определят като универсално важни за годината, защото голяма част от случващото се при тях е бавно и незабележимо като движението на тектоничните плочи, но заемат голяма част от вниманието ми. Много се зарадвах например, когато научих, че Кристофър Прийст е приключил и изпратил ръкописа на новия си роман в издателството, с което работи.
Обръщам се към Поли Муканова – поетеса, редактор на рубриката за поезия в списанието. Тук е мястото да уточня, че връзките в имената на интервюираните до голяма степен очертават непълна картина на публикуваното в „Сборище на трубадури“ с тяхно съдействие или под тяхно ръководство. Така е и с Поли Муканова, която, освен че продължи успешно да запознава читателите със стихове от различни поети, през изминалата година започна работа с редица рецензенти (като имена – мнозина от тях в предстоящи публикации). С тази експериментална програма, която тепърва ще постига пълния си потенциал, целим да дадем „шанс“ не само на излизащи книжни заглавия, но и да разширим средата за критически труд на български рецензенти с интереси в литературния анализ.
П.Т. Без да издаваш какво следва през 2016, можеш ли да резюмираш накратко като имена и заглавия какво излезе в списанието през 2015-а под твоя редакция и какви размисли имаш около направеното до този момент?
П.М. Радвам се, че в рубриката за поезия представихме новите книги на Ани Илков, Владимир Сабоурин, отбелязахме юбилея на поета Любомир Левчев с избор на негови стихове, публикувахме фрагменти от посмъртно издадената книга на поета и преводач Здравко Кисьов, запознахме читателите с македонските поети Славе Димоски, Лидия Стефановска и Зоран Якимоски. Радвам се, че привлякохме към нашата литературна дружина Богдана Тепавичарова, Деница Венкова и Борислава Иванова, които умело работят в трудния жанр на критическата рецензия.
П.Т. Какви събития би отбелязала от 2015-а?
П.М. Литературните фестивали с международно участие, издадените силни поетични книги и успешно протеклия зимен панаир на книгата, създаването на литературната сцена – клуб „Перото“.
П.Т. Ще оставиш ли един фрагмент на читателите?
П.М. Без литературата светът е едно диво обиталище. Въставането ми е поради литературата. Когато претопя същността си в литература – „ще се намеря“.

И достигаме до Александър Карапанчев – най-свежата сила в редакционния съвет на списанието, от когото през идната година читателите без всякакво съмнение могат да очакват много интересни аспекти в развитието на „Сборище на трубадури“. Ще напомня само, че Александър Карапанчев е нещо като човек-оркестър: журналист, поет и прозаик с три авторски книги, съставител, издател и редактор; че негови произведения са включени в около 50 сборника и са превеждани на пет езика; че е член-основател на Клуба за фантастика и прогностика „Иван Ефремов“; и секретар на ДБФ „Тера Фантазия”.
П.Т. Не е случайно, че отскоро се присъедини към редколегията на списанието. Сложен въпрос: защо се нагърби с това неблагодарно безумие – да отговаряш за нова рубрика, – сигурно имаш един куп критики към досегашното съдържание?
А.К. О, не, към досегашното съдържание нямам кой знае какви критики – напротив, смятам, че в момента „Сборище на трубадури” е най-доброто електронно списание за фантастика у нас. Най-разнообразно откъм съдържание – текстуално и визуално; най-слабо САЩоцентрирано, което за мен е Голям плюс; най-отворено към нови идеи и нови сътрудници… Нагърбих се и по друга причина: отдавна ми липсваше работа в периодично издание, а пък в такива формати – да речем, списание „ФЕП”, алманаха „Ваяния” и пр. – съм участвал години наред. Вярвам и в идеята, че публиката, стига да е доволна от нас, все ще намери свой начин да се отблагодари…
П.Т. Вярно е, че израсна и се изучи най-малко едно цяло поколение, което възприе и осмисли света чрез текстове в превод от английски. Да не забравяме филми, сериали, компютърни игри, самата среда на графичния потребителски интерфейс, с който работят повечето компютри, и се стигне до интернет. Не знам дали е ирония или справедливост, че отново книгите – в последно време – по най-пряк път имат свойството да разкрият на четящите хора близкоизточната, европейската, руската, южноамериканската, азиатската култура. Ще допусна грешка, ако не си призная, че съм САЩоцентриран по професионални причини и че имам много празноти в познанията дори за собствената ни фантастична общност в частност. Какви събития от изминалата година пропуснах?
А.К. Петре, тази тема за САЩоцентрирането е дълга и широка поне колкото река Волга. Или хайде, колкото Нил при разлив. :) И точно тук е, тъй да се каже, епицентърът на взрива: диспропорцията между многото знаене за англо-американската и сравнително слабото познаване на българската, особено класическата и онази от соца, фантастика. Че някои наши днешни фактори доскоро не правеха разлика между Атанас Славов и Атанас П. Славов?! За пропуски през 2015-а не знам дали можем да говорим и все пак – родните конвенти Тракон, Булгакон, Теракон… алманаха „ФантАstika” с престижна награда… разрастващия се проект на ефремовци „Фантастично читалище”, в който има и немалко американски автори…
П.Т. А сега малко съспенс. В твоя топ три от материалите в списанието през изминалата година са…?
А.К. Запален почитател съм на онова, което прави Ана Хелс – и интервюта, и особено ревюта (ето на, римата си дойде сама). Тя има уникален, неподражаем стил, с който поднася своите нестандартни мнения за книги и срещи с дейци на печатното/електронното слово. Нека това да ми се брои за номер 1 от топа. Номер 2 да бъде твоята статия за Томас-Пинчъновия роман Inherent Vice, а пък номер 3 – анкетите с по осем въпроса… Всъщност всички изброени от мен текстове са тъй различни помежду си, че надали трябваше да ги съпоставям и номерирам. Просто много ми харесват! Също така горещо бих препоръчал мемоарите за Ивайло Рунев, Павел Вежинов и Светослав Минков… но тук се улавям, че на практика съм прескочил в графата „Запланувано” за следващата година.
П.Т. Последното изречение беше нова информация за мен. Нямам търпение! Това отразява и един недостатък на сегашното интервю (вече достигащо 10 страници) – не успявам да ви попитам за още толкова много неща. Последен опит, докато се подготвям с благодарностите и към други сътрудници на списанието, които не остана време да интервюирам, но са направили много през тази и през миналите години… Би ли препоръчал няколко книги на читателите с по една-две думи – художествени, научни, научнопопулярни, български или чужди?
А.К. Боя се, че няма да уцеля десетте най-продавани в момента книги на площад „Славейков”. :) Ще насоча вниманието на нашите читатели към опуси, които обичам отдавна и препрочитам на бавни глътки като добре отлежало вино. Започвам с „Кентавърът” на Ъпдайк и разказите на Иван Бунин – заради изключителната им пластичност и езиково богатство; продължавам с научно-художествените „От светкавици озарени” на Владимир Свинтила и поредицата за седмина френски художници от Анри Перюшо, където фактология и мечти са съчетани удивително хармонично; и привършвам с кратките, но твърде дълбоки „Фрагменти” на Далчев. Накрая, Петре, нека уважим и поезията на въображението – говоря за електронния том с мерена реч, който аз вече пета година разширявам в сайта на клуба „Иван Ефремов”.

В самия край – за да се вижда най-добре, – въпреки че не интервюирам, не забравям следните хора, които неведнъж са се притичвали на помощ със съвет, мнение, работа, огромни по обем материали, а отскоро и с редовни рецензии. В произволен ред: Стоян Пешев, Жени Колева, Стоян Христов, Александър Косулиев, Богдана Тепавичарова, Деница Венкова, Борислава Иванова, сияйната Весела Фламбурари. Както всяка година отправяме благодарност и към дарителите в списанието. Екипът на „Сборище на трубадури“ ви желае всичко най-хубаво през идната 2016 година!
Петър Тушков
Благодаря за задочния разговор с всички ви! И ви желая окрилена, пишеща, четяща, гледаща, слушаща… пълна 2016-а! :)
Да ви питам, покрай плановете ви за новата година :) :
Мислите ли пак да правите конкурс за рецензии?
Че специално за вас си пазя едничка от година и половина вече… :D
Не и преди конкурса на името на „Агоп Мелконян“ :) Можем да я пуснем и без конкурси.
Специално тая рецензия без конкурс не си я давам. Много часове се вложиха за нея. :D
(И по-сериозно: аз ползвам тия конкурси като стимул да пиша. По-сериозно. Затова толкова им се радвам; затова ви и подпитвам.)
Но каквото съм събрал в Goodreads е за свободно и всеобщо ползване:
https://www.goodreads.com/review/list/741149?sort=review&view=reviews