Колонка

Конкурсът през погледа на журито

Илюстрация към Конкурсът през погледа на журито

За илюстрацията е използван фрагмент от фотографията Crisis on the desktop от Alan Cleaver (CC:BY)

Всяка година участниците в Конкурса за кратък фантастичен разказ на името на Агоп Мелконян имат правото да пишат до конкурсната поща и аз им връщам колкото и каквито отзиви от журито мога да събера. Тази година не е по-различна освен с това, че съм убийствено зает и времето ми за подобни задачи е силно ограничено. Ето защо, а и за да бъде споделен опитът между всички участници, копирам някои от най-често срещаните коментари на журиращите. Изумително е колко често те са еднотипни за подобни разкази и това е още едно доказателство, че е по-добре да бъдат изложени и обсъдени публично. При бъдещи участия ще има и място, от което можете да проверите дали разказът Ви няма да изгуби точки заради нещо, което сте можели да избегнете. Предполагам, че в бъдеще списъкът ще бъде обновяван.

И така, класация на най-честите лоши практики при писане на кратък фантастичен разказ:

1.

„добър контрол върху структурата и подаването на информация за света; грамотно написан; добро използване на жанра, ако и с тропите на 60-те.“

„Her и Ex Machina, добре борави с модерни наративи, което му дава предимство пред масовото използване на шейсетарски протоколи в бг-фантастиката; има да работи върху езика“

Давам един положителен пример, за да не ме помислите за твърде лош от самото начало. Все пак имайте предвид, че шейсетте са приключили преди повече от четиридесет години и светът е изминал дълъг път от тогава. Последвайте го…

2.

„Излишно уподробчено и безпричинно, но много чувствено“

„защо авторите все изпитват нужда да се обясняват?“

„Адски приятно разказче, но е разпиляно; могло е по-стегнато“

Тук е ясно – добра идея, герои, фабула и прекалено много странична информация. Ето защо, когато пишете изречение, запитайте се: „Тази информация ще я използвам ли по-късно по пряк или непряк начин?“

3.

„Вселенски разуми, Дийпак Чопра, герои, които виждат невидими същества, Човек да бъде себе си и др. създания на нощта“

Ужасно често получаваме един тип разкази, които не са толкова разкази, колкото проповед в някое нюейдж учение, от което не се интересуваме. Реакциите към подобни разкази най-често са мълчание, кратък, но съдържателен коментар, или обстоятелствен и посолителен такъв. Много от тях не бих си позволил да ги копирам, така че давам само един по-мек като пример.

4.

„или ще е прекалено много и излишна експозиция за света, или импресионистични брътвежи, които няма как сами по себе си да сглобят свят“

„добър контрол върху езика; може да се разработи; по интересен начин решава да не дава информация за света; към финала нивото пада – поредните импресионистични брътвежи;“

Ами, да – това, че историята Ви съдържа фантастични форми, фантастични цветове или нещо друго безподобно, не значи, че е превъзходна. Значи, че тези елементи трябва да ги вградите в историята си и света ѝ, които между другото трябва да присъстват в текста.

5.

„това не е разказ, а начало на история.“

„най-доброто писане до момента откъм фабула и свят; няма завършен вид обаче, претупан край, това е по-скоро началото на нещо по-голямо“

„има потенциал, но само ако се разглежда като част от нещо по-голямо“

„Прекрасно изпълнение, но е парче от нещо“

„Първа глава от роман по-скоро – няма разбиране за пространството на разказа; авторът вероятно е млад – силно влияние young-adult quest фантастиките тип Сойка-присмехулка; има да работи върху езика; като цяло има потенциал“

„звучи като глава от роман, недовършено; голяма част от обема е посветена на обстановката и почти няма действие и никакво развитие на героите“

„Няма вид на завършен разказ, а по-скоро на парче от по-голямо произведение. Каква е аргументацията за действията на героите?“

Тук няма да си давам труда да обяснявам.

6.

„за около 80% от авторите най-значимият образ на фантастиката е смъртта“

„за около 80% от авторите най-значимият образ на фантастиката е смъртта“

Когато журиращ копипейстне един и същи коментар за два различни разказа, значи има проблем. Проблемът обаче не е в журиращия… Смъртта е позната на човечеството от… да, сещате се. Имало е цели цивилизации, които са ѝ посвещавали специално внимание и когато някой се опита да пише за нея, то този човек трябва да има предвид, че ще се състезава срещу доста голяма конкуренция.

7.

„Има стил, има мисъл, просто още малко му трябва на това.“

„Добра идея, но нещо не му стига.“

„разказ с идея, но изпълнението не е на същото ниво“

„Интересна идея, разказана твърде описателно.“

Това, че имате добра идея, не е достатъчно. Вгледайте се в начина, по който я представяте. Огледайте от всички страни дали успявате да намерите подходящия език, точните герои, впечатляващия финал…

8.

„Много добро. Не е по мой вкус, но добро.“

„Абсолютно не е по мой тертип, но е красиво.“

Това го оставям като обнадеждител, че ако се справите добре, журиращият може и да си надвие над вкуса и да Ви даде висока оценка. Не всичко са лични предразсъдъци :)

9.

„написан прилично, но безцелен и неясен“

„хубаво, ама недовършено и безцелно“

„хубав език, но малко безцелно“

„красиво написано, но някак безинтересно“

„интересен стил, почти поетичен, но неясно;“

„добре написано, ама скучно, скучно“

Можете да сте минали през всички писателски инструкции за това кои думи да се ползват, в какъв ред и къде да се приключи едно изречение. Това е чудесно! Сега вече е моментът да се замислите дали имате какво да кажете на човека срещу разказа си.

Джовани „Гост“ Чемишанов

25 comments on “Конкурсът през погледа на журито

  1. Наблюдения и констатации (с извинение за дългия текст):
    1. Тези, които трябва да се припознаят – със сигурност няма да го направят. Тези, които са склонни към себевглеждане – ще се припознаят навсякъде (аз лично се открих поне в 4-5 от опорните точки).
    Предложение: Давайте примери с откъси, та да не стават грешки :)
    2. Страшно много уважавам нивото на жураещите (това важи и за предните години), но още не съм открил правилното място за дискусия на въпроса – кое е шейсетарско и скучно писане и кое е модерно и интересно (и защо). Според мен по тази линия цари жестоко и взаимно неразбиране (а самата линия е адски тънка).
    Между другото и миналата година бяха обещани едни обобщени впечатления (че май дори и анализи) от разказите, но така и не се появиха. Ясно ми е, че работата е свръх, но сигурно за 118-ти път ще кажа, че конкретните отзиви и коментари са полезни! (а коментар от типа на т. 7 мнооого трудно може да помогне на някого, въпреки че е нормално да го има)
    3. А когато за един и същи разказ се получат диаметрално противоположни коментари (от 1 до 5 в оценките) – тогава кой коментар излиза напред в духа на горното обобщение? :)
    4. Много се радвам, че конкурсът върви с такива бонуси. Дано да стават повече. Именно те го правят различен и хубав.

  2. По 1. ще кажа, че има хора, които никога не биха разбрали от намек, но има и такива, за които този текст би бил полезен. Мисля, че ще ги снабди с лексиката и въпросите, които им липсват, когато разглеждат текста си.
    Също така, скрита цел на този текст е да покаже на някои от журиращите защо всъщност ги моля за бележки по разказите и как те могат да бъдат от полза. :)
    Конкретни откъси е малко сива зона дали могат да бъдат дадени. От една страна, би било полезно. От друга, би било грубо да използваме конкретен човек като пример за назидание. Има хора, които биха поставили нещата на лична основа, а това не е нещо, към което се стремим. Целта ни е да накараме хората да си задават въпроси и ако са абсолютно сигурни, че разказът им може да даде отговор на всяка критика, то нека пращат, даже и да не отговарят на формалните предпочитания на журиращите. Пример за това е 8. :)

    По 2. мога да предложа като за начало някои лични наблюдения. Случвало ми се е да чета разкази, където се е стигало до фрапантно непознаване на основни научни истини; грубо пренебрегване на научни и технологични постижения от последния половин век; непознаване на същността на неща като компютри, генетика, Интернет мрежи, совалка; екологията се разглежда единствено под слогъна „пазете и не пипайте“, без да се използва представата за динамична система; ядрената катастрофа е чест и явно вероятен начин за край на света… Безспорно други журиращи могат да допринесат и своята гледна точка.
    Миналата година просто не се намериха време и ресурси, за да се изготви хубав брой, а нехубав брой нямаше смисъл да правим.

    За 3. – смятам един разказ за късметлия, ако се намерят двама журиращи, които да са се изказали за него. Често трябва да гадая за отношението на даден журиращ само по 1-2 числа и някоя откъслечна дума, ако човекът се е чувствал щедър. Ето защо конфликти в смисъла, за който питаш, има рядко, но когато се случи такъв, избирам коментара, който е по-обширен и по-обоснован. Разминавания винаги има, но наблюденията ми показват, че в общия случай констатациите са подобни, но с различно натежаване на отделните компоненти, а когато се стигне до върховите разкази, журито има навика да се обединява.

    4. Благодарим! Стараем се и работим в тази насока. :)

  3. С тази добавка, анализът става вече изчерпателен.
    Жалко, че е в коментар и може много хора да я пропуснат.

  4. Ако иде реч за 60-те, добавката си е изцяло моя и не бих ангажирал журито с нея. Щом се добавят и други мнения, мога да ги обобщя и да ги кача горе в основния текст.

  5. И аз мисля, че добавеното от Гост е полезно.
    За персоналното разкостване имам малко по-особено мнение (в духа на приказката за гората и мечките, както и на онази – като си казал А, да кажеш и Б), но засега предпочитам да не задълбавам тук.
    Поздрави :)

  6. А във всяка точка става въпрос само за един разказ, или всяко редче в кавички е за отделен?

  7. Всеки коментар в кавички е от различен журиращ и за различен разказ. Понякога някои от коментарите са от един и същ журиращ или върху един и същ разказ, но нито едно от двете не е задължително.

  8. Полезно е всичко това, разбира се, но още по-хубаво ще е да се видят коментари за конкретни разкази, които сме прочели. И оценките, макар че те през последните години се покриха нещо.

  9. Искат се съгласието на автора да бъде разкостен и съгласието на журито да анализира, за да се публикуват разказ и коментарите към него. Това би станало с топ разказите, но за онези с допуснати несъвършенства би било доста по-трудно – вече обясних защо в по-горен коментар.
    Колкото до оценките, от миналата година променихме начина на оценяване и не ми се е занимавало да го обяснявам в детайли, а един-двама неразбрали и после имаме да доказваме, че сестра липсва. :) В общи линии в момента разказите минават през пресявка преди допускане до финал. На финала журиращите подреждат фаворитите си и се прави общо класиране. При тази система конкретните числа не значат същото като при средноаритметичното броене и затова не сме ги публикували.

  10. Давам съгласието си за обезкостяване! Няма нужда да публикувате разказа ми : КАПАН НА ВРЕМЕТО, ПО МАРСИАНСКИ. Вече го публикувах тук:https://www.facebook.com/groups/793182950762602/permalink/1043318222415739/
    Тържествено се заклевам, че няма да крещя и да псувам. КОЛКОТО И ДА БОЛИ.
    Признавам, че имам куража да направя това, защото този разказ получи втора награда в конкурс на списание КОСМОС. Да, беше много отдавна, почти 60 – ше. Но тогава разказите не се публикуваха, а нямаше и интернет.
    Така, че не правете това в къщи.

  11. Благодаря за тази информация – поучително обобщение за това какво сме натворили. Много се радвам, че се насърчава новаторството. Реалността вече надминава фантазията на повечето фантасти, а би трябвало да е обратното. Езикът също еволюира – дано сред отличените разкази има повече експерименти и шантавост.

    Иначе, разпознах се най-вече в номер пет. Но всички точки са добър филтър, през който да минават бъдещи разкази, макар и някои коментари да звучат мъгляво. Поне става ясно какви са критериите и какво търси журито. Поздрави :)

  12. В никакъв случай списъкът е изчерпателен или задължителен. Това са до голяма степен странични продукти на оценяването и макар да показват някои неща, то не трябва да се разчита на него като пътеводител към успеха. :)

  13. Хора… сериозни ли сте… Сериозно ли това е критика, сериозно ли се занимавате с литература…

    „Излишно уподробчено“
    „Адски приятно разказче, но е разпиляно; могло е по-стегнато“
    „Има стил, има мисъл, просто още малко му трябва на това.“
    „Добра идея, но нещо не му стига.“
    „красиво написано, но някак безинтересно“
    „интересен стил, почти поетичен, но неясно;“
    „добре написано, ама скучно, скучно“

  14. Не, това определено не е критика. Специално проверих и в публикацията нито веднъж не се споменава думата „критика“ или нейна производна. Самите цитати също не са критически текстове. Това са бележки, напомняния, реакции, записки, хвърчащи листчета, парчета от мейли и куп други документални следи, които използвах, за да конструирам приблизителна скица с основни щрихи на конкурса погледнат от другата страна на завесата.
    Ще ми се да можех да публикувам повече критика, но това имаме в момента, макар да се надяваме, че сме едва в началото на една хубава традиция. :)

  15. Е, ако ще се хващаме за думите, да. Именно хубавото начало, конкурсът и въобще името Агоп Мелконян не ми се връзват с такива несериозни коментари (така добре ли е :)) от журито. Не му достига НЕЩО… ама какво НЕЩО?! Ком ооон :)

  16. В конкурса сериозните коментари идват под формата на оценки и крайно класиране. Цитираните изказвания са реакции към „най-честите лоши практики при писане на кратък фантастичен разказ“, обърнете внимание. Можем да поговорим специално и за онова, което журито търси и на което се възхищава, като сериозното отново ще се съдържа в съвестното оценяване. Писмените анализ, рецензията и редакторската работа по правило не са задължение на членовете на журито. Планираме през тази година да публикуваме в сайта колкото успеем повече разкази от първите двайсетици-трийсетици за 2015 и 2016 година. Този процес ще включва персонална работа с авторите, стига да имате интерес разказът ви да бъде публикуван редовно в списанието (а в края на годината да бъде включен в дългоочакваната електронна антология).

  17. Очевидно е вълнуващо да участваш, да бъдеш оценяван, не/оценен… Мисля, че най-добър отговор е, това което пишете (обещавате :) ) „да публикуваме в сайта колкото успеем повече разкази от първите двайсетици-трийсетици за 2015 и 2016 година. “
    И драги участници, не забравяйте- класирането се прави от жури, което означава живи хора, с вкус, разбирания, критерии- СУБЕКТИВНИ.
    Продължавайте да пишете, ако това ви носи удоволствие !!!

  18. @Искра, това се очертава като най-добрият вариант и надграждане на практиката от предишни години, защото работата с редактор е много важна част от пътя на текста до читателя. Наистина планираме и обсъждаме как да се осъществи и всякаква обратна връзка по въпроса, от ангажирани автори на разкази или просто любопитни читатели, ще бъде взета предвид, преди да сме стартирали.

  19. Хм, имам чувството, че точка седем ще остане в историята като нарицателно за нещо, но да видим какво. :D Вече ми става навик да пиша във всеки коментар, че мненията на журито са страничен продукт от оценяването и толкоз. Съответният оценяващ е погледнал разказа, нещо му е направило впечатление, друго го е подразнило. При по-късни връщания към текста е решил, че няма нужда да разширява бележките си, защото няма да го чете повече. Препъни камъни са неща като: любопитна идея, но не е разширена; интересна идея, но скучен сюжет; интересно хрумване, но задълбаване в подробности, без да се изследват интересните последици от идеята и т.н.

  20. Поля, сигурен съм, че имаш добра представа в главата си що е то разликата между „бележка“ и „критически коментар“. Също така, разликата между „жури“ и „критически рецензент“. Ако желаеш да обсъждаме тези разлики, добре си дошла. :) Ако обаче ще се правим, че не съществуват, няма какво повече да коментираме.

  21. Е хванахте се за тая дума и се поцепихте, не съм я използвала задължително със значението й на „литературна критика“, да не издребняваме. :) Имам много добра представа иначе кое какво е, мерси. Изразих личното си разочарование от статията, нелепи са тия коментари, разбирате ли, не разбирам защо са публикувани и с какво могат да помогнат на начинаещ и не толкова начинаещ автор. Няма нужда да защитавате избора си от раздразнение или по задължение, да ми обяснявате значения на думички си и прочие. Както и нямах намерение да превръщам това в спор. :)
    П.П. Не съм автор и не съм участвала, аз съм си обикновен човек съм си.

  22. Поля, макар не винаги да ни личи, харесваме конструктивната критика. Участниците, които имат проблем с публикацията, задават конкретни въпроси: „какво е шестдесетарски?“, „може ли конкретни разкази?“ и т.н. Най-забележителното, което успявам да изкопча от Вашите коментари, са: „Сериозно?“ и „Ком оон!“, което аз лично го квалифицирам просто като „сарказъм, клонящ към язвителност“. Не забелязвам да обръщате внимание на обясненията, които се опитах да Ви дам по отношение на 7.

  23. Могат да породят разговор. Например, някои от авторите да решат, че искат да получат по-подробни реакции. Или трябва да започнем с монографиите от раз?
    Никой не ти е обяснявал значения на думички, изразих увереност именно, че знаеш какво значат. И ако беше започнала с това, чисто, ясно и просто:
    “ нелепи са тия коментари, разбирате ли, не разбирам защо са публикувани и с какво могат да помогнат на начинаещ и не толкова начинаещ автор.“, можеше доста по-бързо да се стигне до смислена посока в разговора, вместо по заобиколни пътища.

  24. Искам да благодаря на организаторите за този конкурс и да добавя, че смятам, че недоволните трябва да са по-малко, аз лично също не бях избрана дори в 20-те финалисти, но съм ужасно благодарна за което, понеже сега искам да пиша още повече и имам стимул да съм на финала догодина. Когато губим винаги трябва да извличаме позитиви . Усмихвайте се повече и не винете никого за загубите си, има защо да не сме сред победителите , колкото и да смятаме, че разказите ни са добри със сигурност има и по-добри :)

  25. Искам да поздравя авторите на разказите „Физиката като молив с гумичка“ и „Контакт“, които всъщност бяха моя единствен избор от селекцията по групи. Много от журито се чудиха за „Физиката“ :). Е, основната идея за молива и гумичката много ми хареса, въпреки грешките и не толкова доброто изпълнение. И вероятно съм се поддала на някаква носталгия към часовете по физика плюс пристрастеността ми към Доктор Кой, за когото ми напомни разказа… Така че изборът на един или друг разказа зависи от толкова много неща вътре в и извън избиращия, на мен лично често ми е трудно да обяснявам, но при по-голяма настойчивост мога да си направя дисекция на избора. :) А „Контакт“ въпреки, че не ме впечатли толкова с идея е чудесно написан, удоволствие да се чете… може да се поработи още върху края. :)
    Аз също пиша от време на време и след час, ден вече не си харесвам написаното :), не знам как хората пращат разкази, писани 60те години на миналия век. Може би трябва да въведем отделна класация за зомби-автори. :D

Коментарите са изключени.