Отговорен редактор за публикацията: Владимир Полеганов.

Петър Тушков

Missile Gap от Чарлз Строс:
смайваща фантастика

ревю

В тази малка повест (не много над 80 страници) Чарлз Строс отнася ума на читателя на стотици хиляди, вероятно милиони години напред във времето. Първоначално публикувана в антологията One Million A.D. („Година един милион от н.е“) под редакцията на Гарднър Дозоа, повестта е включена в авторския сборник на Строс Wireless (2009 г., „Безжично“ – преводите на заглавията са свободни за яснота, нали разбирате), а малко преди това, през 2007 година, е публикувана самостоятелно в специално издание с твърди корици от Subterranean Press. Повестта печели награда „Локус“ за най-добра (извинете, любима) новела за 2007 година.

Ако деспойлеризираме разговора за Missile Gap, бих казал, че творбата е забележителна научна фантастика в поджанра „алтернативна история“. Нещо се е случило. Човечеството живее в последиците от Кубинската криза. Студената война е студена реалност, в която правителствени типове с твърде голяма власт, работещи за задкулисни агенции с безотчетен бюджет, взимат хладнокръвни решения, основани на предпоставката, че руснаците/американците не биха се поколебали да покрият с килим от ядрени бомби отсрещната страна. Подобен начин на мислене може и да е малко чуждоземен и необясним за хора като нас, информираните, че да трупаш ядрено въоръжение с намеренията да спечелиш война е също толкова глупаво, колкото да си мислиш, че можеш да преживееш скок с чадър вместо с парашут, но такива са били нагласите някога, а и трябва да признаем, че в лудостта на онези времена е съществувала рационалната ядка, че в крайна сметка нещата не опират до спечелване, а до това да го начукаш на противника в максимална степен, преди той на свой ред да е превърнал родината ти в греещо стъкло.

В предпоставката на Missile Gap (заглавието отпраща и към специфичен термин от студената война, който е означавал предполагаемото от американците превъзходство на СССР във въоръжението с ядрени ракети) обаче има една подробност – човечеството вече не живее на планета, а на диск на Алдерсън (Alderson disk). Какво е диск на Алдерсън? Най-достъпната масова аналогия е: представете си Света на Диска от творчеството на Тери Пратчет, но махнете костенурката, съгласете се със законите на физиката и сложете слънцето в центъра на диска. Дискът прилича на музикална плоча или поничка, а слънцето осцилира нагоре и надолу в центъра ѝ. Техническите параметри на тази суперструктура с астрономически размери са главозамайващи като тези на Нивъновия Пръстенов свят и можете да научите повече за тях в Уикипедия. Какво означава това за положението на човечеството в Missile Gap обаче? Накратко, никой не знае как земните континенти са се озовали обелени и залепени на равна вместо на закривена повърхност. Случило се е в рамките на едно мигване на 2 октомври 1962 година и по предположения на учените дискът на Алдерсън дори не се намира в същия галактически квадрант, а нормалният ход на времето не само е „премигнал“, но и много вероятно е бил „паузиран“ за около осемстотин хиляди години.

Това не е всичко. За да ни отнесе окончателно, Строс вика на помощ самия Карл Сейгън, който, по време на секретно съвещание на топ правителствени агенти, разяснява на костюмарите, че се намират на повърхността на диск, чиято централна дупка има радиус от половин астрономическа единица (75 милиона километра), а външните му очертания са с радиус, вероятно, от около две и половина астрономически единици. При това положение условията за живот са радващо благоприятни за човешкия вид, но лошата новина е, че гравитацията в близост до повърхността на такова страшилище не намалява с познатата ни готовност обратнопропорционално на квадрата на разстоянието. С достъпната за тях ракетна технология хората вече не могат да излязат „в орбита“. Всичко буквално пада от небето, преди да е успяло да се откъсне от лапите на този неочакван капан. Балистичните ядрени ракети остават в миналото. Америка се намира далеч, далеч от Азия, а руснаците вече не могат да нанесат изненадващ удар през полярната шапка, но за сметка на това пък никой не може да ги спре да превземат насилствено Европа, което и правят …и дори не съм започнал да издавам за какво всъщност се разказва в повестта.

Още малко смайваща информация, която ще ви въодушеви да прочетете повестта, вместо да се подразните. Въпреки своите най-старателни и изобретателни усилия човечеството е успяло да види (от високо или непосредствено) едва около един милион километра от околностите на земните континенти (погледнете още веднъж размерите на диска на Алдерсън). Хората са заобиколени от неизследвани континенти, които пазят неоткрити тайни и дори живот. Появява се дори Юрий Гагарин!

Missile Gap е забележителна, интересна, смайваща научна фантастика с намигване към Кафка, която ви кара да отгръщате страниците нетърпеливо. Фантастична литература в добрата стара реалия на „какво би станало, ако…“, в която централно място заемат играта на научното въображение и погледът е толкова напред в бъдещето, че там някъде не само човешкото мислене, но и законите на физиката, каквито ги познаваме и разбираме, вече не са същите. Както се казва в антологията, където повестта е публикувана за пръв път, разказването на такива истории се удава на малцина и изисква специални умения. Типичната за Строс добре подплатена самоувереност прави повестта още по-удовлетворителна. Прочетете я в сайта на Subterranean.

Missile Gap, от Charles Stross