Росен Карамфилов

Из „Церебрална поезия“

стихове

макар отвън сред другите

отвътре винаги е сам човекът

* * *

ето хляба
ето ножа
ето виното
ето чашите
ето солта
ето духа
заповядай седни
трапезата е сложена
налей вино в чашите
отчупи къшей хляб
поръси сол отгоре
яж
духа вземи
щом считаш че би
могла да го понесеш
духа вземи казвам
това е всичко което имам
това е всичко което съм

Церебрална поезия

зад гърба ми-пропаст
пред погледа ми-бездна

ако направя крачка
напред ще изчезна

ако направя крачка
назад ще потъна

ето защо не умея да ходя
ето защо съм седнал във въздуха

моля те Господи

ако един ден падна
нека да е на небето

Hable con ella

Говори с нея, глупако
Разкажи й какво е
Облечи я в своите дрехи
Говори с нея
Кажи й да не се страхува
Кажи й го
Преглътни параноята
Изправи се
Целуни я, глупако
Целуни я
Не бъди толкова глупав
Говори с нея
Погали я
Отдавай, глупако
Ти не си необходим никому
Знаеш го
Затова се раздай докрай
Говори с нея
Недей да мълчиш
Тишината убива, глупако

Коресилин

На двадесети ноември
деведесет и втора година
черната коса на художника
започнала да побелява
косъм по косъм и оттогава
той заживял за да успее
надеждата му някак да оцелее
настъпила вечната зима
черната коса станала сива
сивата малко по малко бяла
момчето косъм по косъм
без да иска станало мъж
мъжът косъм по косъм
без да порасне станал дядо
дядото косъм по косъм
без да проплаче станал бебе

Ритуали

клепачите спуснати към лоното на съня
ръцете сплетени като възли под възглавницата

заспиването
сънуването
събуждането

това са ритуалите на влюбеността

всеобща и всецяла

Ще те изям заедно с тениската

ще погълна всичките
очни линии червила гримове
кожата ти ще пресовам с език
притежаваш цялото ми внимание
ще те търся ще те намирам
многопластов нюансе мой

ще прожектирам
денонощията обвити в часове
часовете обвити с минути
минутите изковани от секунди
секундите извезани от мигове
миговете разчленени до кости
костите стрити до прах

прахта премислена до почит
почитта сведена до поклон
поклонът осъзнат до съзидание
съзиданието преживяно до вик
викът понижен до тишина
тишината усвоена до абстиненция

Отвъд

Не се страхувай-отвъд ще е различно
Не се страхувай-ако изпуснеш чашата с чай
Не се страхувай-ако порцеланът нарани кожата
Не се страхувай-ако желаеш да се доближиш
Не се страхувай-ако пожелаеш да се задълбочиш

Остави ме да ти покажа какъв е вкусът на екстаза
Остави ме да ти покажа какъв е вкусът
Остави ме да ти покажа какъв е
Остави ме да ти покажа
Остави ме

Имам ли правото да те докосна изобщо
Имам ли правото да те докосна
Имам ли правото да те
Имам ли правото
Имам ли

Не се страхувай-отвъд ще е различно
Затова нека продължим нататък
Не се страхувай-отвъд ще е поносимо
Затова нека преминем без колебание

Сбогуване

Цъфти без мен
щом можеш, Розо!

Свободата е твоя
самотата-наша.

Ретуш

Изписвам този стих със маркер
по твоето нетленно тяло
Наясно съм че другите след мене всякак
ще искат да ме изличат като татус
да ме изрежат както се изрязва тумор

за да ме няма
няма
няма

във светлината на ума ти
и в сенките на твоето съзнание
и в тялото ти неприлично голо

Ще похабят неистови усилия
да те накарат да заличиш
оргазмите които съм ти причинявал
целувките които съм ти давал
прегръдките с които съм те разтопявал

И ще копнеят да забравиш
как ден и нощ съм те обгръщал
както Небето е обгърнало Земята
за да се слеят в неделимо цяло

Но те прииждащите са незрящи за да видят
Но те прииждащите са без памет за да знаят
аз съм не човек а стигма в твойта плът

И никога не ще успеят да ме изличат

Росен Карамфилов е роден в София на 20 ноември 1992 г. Студент е в ПУ „Паисий Хилендарски“. Създател на литературната платформа „Съвременна литература“. През 2014 г. е отличен с наградите „Рашко Сугарев“ и „Добромир Тонев“.  „Церебрална поезия“ е неговата втора поетична книга, след дебютната му стихосбирка „Стерео тишина“ (2013). Автор е и на книгите „Колене“ (2014) и „Орелът и детето“ (2011).