Книги

Попътните есета на Златко Ангелов

Илюстрация към Попътните есета на Златко Ангелов

Отговорен редактор за публикацията: Поли Муканова.

Богдана Тепавичарова

Поглед отвъд представите
(попътните есета на Златко Ангелов)

рецензия

Още заглавието на книгата „Моята Америка“ задава личната гледна точка като водеща за цялата книга – пред читателя се представя картина, пречупена през преживяванията, светоусещането, убежденията и знанията на Златко Ангелов.

Тук точното документиране на обкръжаващата реалност, фактите и събитията, свързани с нея е допълнено от привеждане на примери с богат, културен, историчeски и социологически материал.

От друга страна авторът е предстaвител на емиграцията и другостта – той е чужденец, израсъл и развил се в различна среда. Така Златко Ангелов доброволно се е поставил вътре в тази среда, но тъй като не се е развил в нея, той е остранен и затова успява да представи осведомена и запозната с нея гледна точка. С цел да преодолее предразсъдъците, предвaрителните нагласи и преждевременното изваждане на заключения авторът представя информацията, като прибавя собствени разсъждeния, поставя въпроси и прави изводи, отговарящи на собствените му представи и убеждения, без стремежа те да са единствено верни и крайни. По такъв начин книгата не само представя пред читателите част от непознатите и невидими отвън страни на Съединените американски щати, но и им оставя пространство да обмислят и да направят изводи спрямо собствените си виждания, разбирания и ценности и да заемат съответната позиция. Тоест представеното в книгата лично мнение се стреми да подпомогне по-доброто разбиране на процесите, начина на мислене на американците, без да се опира на предразсъдъци и стерeотипи, но и без да ангажира читателя да заеме подобна позиция:

„Изобилието и доларите са като лъскав, тежък похлупак и трябва да имаш много силни културни инстинкти, за да го повдигнеш и да потърсиш какво се намира отдолу… Чужденецът черпи сведения за Америка само от публичното пространство, а всички знаем колко деформирана се появява информацията там… гледната ми точка е малка по размер, но максимално близка до истината за онова, което се разкрива от нея.“

Книгата е естествен резултат от събирането на публикуваните в списание „Съвременник“ пет есета и позволява да се проследи еволюцията на отношението на самия Ангелов към Америка. За това подпомага времевото отстояние между отделните текстове. Така заедно с реално изминатия път на емиграцията читателят се среща и със символичен такъв – на промяна в мисленето за Новия свят от страна на самия автор. От първоначалното раздразнение към някои от безкритично приеманите, но в частност несъобразени със здравия разум норми и закони, през разглеждане на множеството противопоставяния, които лежат в основата на главните социaлни проблеми в страната до надеждата за промяна, идваща от историческото избиране на Барак Обама за президент и разкритието за корените и целите на масовата култура, както и причините за водещото място на САЩ в света, Златко Ангелов разкрива постепенното си по-добро разбиране на процесите, хората и начина им на живот като съвместно с големите проблеми той излага спорните въпроси и недъзите на обществото като расизъм, сексизъм, ниско ниво на образованост, притежанието на оръжие и други, без да ги оправдава – от:

„И защото е удобна за живеене, ние, пришълците – които знаем какво са хаосът, мизерията, неудобството, отсъствието на стандарти и законност, – търпим Америка и не можем да я напуснем. Но и при най-добро желание не можем да се влюбим в нея.“

до:

„Нещо е станало вътре в мен през седемте години… без да го усетя… когато може да избира, човек се привързва спонтанно и непреднамерено към общността, която най-добре помага на представата му за щастие и лична удовлетвореност да се реализира.“

Като акцент се поставя и върху възможните роли на Щатите в развитието на света, силата на тяхното влияние и въпроса доколко са адекватни на актуалните събития.

Докато първите четири есета са резултат от прякото участие и впечатления от непосредствено обкръжаващата среда, то петото обобщава вече изказаното. Ключова за него е именно другостта на Златко Ангелов, защото тук той прави пряко сравнение между САЩ, България и Европа, а за някои теми го разширява до целия свят. Така пред читателите се излага становището за неравномерното развитие и неуравновесеността на света и се поставят неразрешените проблеми, рeзултатите от тях и неoбходимостта от спешното им разрешаване, но въпросът за конкретните мерки, действия и личности, които да ги предприемат, остава отворен.

Тук важно място заема и проблемът за емиграцията, имиграцията, въпросът за съпоставянето и баланса между личното щастие и щастието на обществото като цяло от гледна точка на България, заминалите и останалите. Като важни за разрешаването му се извеждат условията на живот, стремежът на личността към реализация и необходимостта му от такава, средата, която би допринесла за нея, общественото мнение, начините на измерване и разбирането на това какво прави един човек успешен. Авторът подчертава коренната разлика и личното си предпочитание и по-голямо удовлетворение от случването на процеса в Щатите:

„… успехът в България – мерен според вложената обществена и лична полза – би бил равнозначен на провал в Америка… не е морално осъдително индивидът да предпочете личните си цели пред колективните, защото никъде по света не съществува морална система, която да изисква обратното.“

Жанрът на книгата е определен като „попътни есета“. Имайки предвид крайната цел, а именно пред читателя да бъде представена и една по-истинна картина на реалния живот на американците, той е далеч по-подходящ, отколкото би била една художествена репрезентация на видяното и разбраното. Причината за това е, че при един фикционален прочит винаги настъпва промяна в изходния материал, за да може да се постигне желаният ефект и да се оформи предварителната идея. Тук обаче това би обезсмислило идеята на Златко Ангелов, който цели именно вникването на читателя под добре познатия и наложен образ на Америка и оформянето у него на мнение по много от спорните, свързани с тях въпроси на базата на реалистична картина, а не на масово възприетия образ.

В края на последната част авторът отново влиза в ролята си на вечен скиталец, като прави своето своеобразно прощаване и открива нови хоризонти на друго място, но преживяното и наученото завинаги са се вплели у него, станали са част от знанието му за света и неговия манталитет.

Така чрез реално и ментално пътуване през пространства и времена и придобития личен опит Златко Ангелов представя пред любопитните, заинтересованите и жадните за знания своите лични преживявания, логика и разсъждения и рисува картина, която поне в малка степен да позволи доброто разбиране на привидно познатата тема, която е постоянен обект на изказвания и коментари, но в крайна сметка е по-непозната и непонятна в същността си за много от хората, на които принадлежат тези мнения. В действителност обаче Съединените американски щати ще останат „необобщима“ страна не само заради личната позиция, която всеки индивид ще заеме спрямо нея, но и защото нито един човек попаднал там няма как да успее да се вгледа в детайл във всички нейни особености заради ограниченото време, необходимостта от установяване на определено място, огромното пространство и твърде големите различия в световъзприятията в отделните нейни щати. Като така всеки може да предаде впечатленията и мнението си за конкретното място, на което се намира, но никога за нея в цялост. Но пък това е един начин да се стимулира желанието за опознаване на реалните факти и история и се дава възможност на всеки поне малко по-добре да се ориентира и вземе информирано отношение по актуалните въпроси, вълнуващи обществото.

* * *

Златко Ангелов е роден във Варна през 1946 г. Завършва медицина, след което става преподавател по анатомия във Висшия медицински институт, а от 1983 г. работи като участъков лекар в София. По-късно е журналист, сътрудничи на западни издания, работи с турското малцинство в България и пространно се занимава и пише по проблемите на СПИН. Работи и като преводач. През 1992 г. се премества да живее в Канада, където работи и завършва медицинска социология. От 1999 г. живее в Айова, САЩ, а от 2013 г. – в Саутхамптън, Великобритания. Автор е на мемоарната книга „Communism and the Remorse of an Innocent Victimizer“ (Texas A&M University Press, 2002), преведена на български като „Угризенията на един по неволя виновник“ (Ангобой, 2002; 2 изд.,2002), на сборника с новели „Еротични спомени“ (Сиела, 2012), на сборника с разкази „Любов на Boogie Street“ (Scalino, 2013) и на пътеписната книга за Америка „Моята Америка“ (Ерго, 2015). Негова публицистика и литературна критика е публикувана в дигиталния сборник „Неизбежна проза“ (Екстаз, Берлин, 2014), както и на личния му блог antipropaganda.net. След 2012 година, редовно пише есета, културни коментари и литературна критика в личния си блог, както и в „Литературен вестник“, сайтовете „Либерален преглед“, „Площад Славейков“, „Public Republic“ и „Право“.

 

 

Корица на Моята Америка, от Златко Ангелов

Моята Америка, от Златко Ангелов

 

Аватар на Богдана ТепавичароваБогдана Тепавичарова е завършила специалност „Българска филология“ и магистърската програма „Литературата – творческо писане“ във Факултета по славянски филологии на Софийски университет „Свети Климент Охридски“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.