Отговорен редактор за публикацията: Поли Муканова.
Богдана Тепавичарова
Поглед отвъд представите
(попътните есета на Златко Ангелов)
рецензия
Още заглавието на книгата „Моята Америка“ задава личната гледна точка като водеща за цялата книга – пред читателя се представя картина, пречупена през преживяванията, светоусещането, убежденията и знанията на Златко Ангелов.
Тук точното документиране на обкръжаващата реалност, фактите и събитията, свързани с нея е допълнено от привеждане на примери с богат, културен, историчeски и социологически материал.
От друга страна авторът е предстaвител на емиграцията и другостта – той е чужденец, израсъл и развил се в различна среда. Така Златко Ангелов доброволно се е поставил вътре в тази среда, но тъй като не се е развил в нея, той е остранен и затова успява да представи осведомена и запозната с нея гледна точка. С цел да преодолее предразсъдъците, предвaрителните нагласи и преждевременното изваждане на заключения авторът представя информацията, като прибавя собствени разсъждeния, поставя въпроси и прави изводи, отговарящи на собствените му представи и убеждения, без стремежа те да са единствено верни и крайни. По такъв начин книгата не само представя пред читателите част от непознатите и невидими отвън страни на Съединените американски щати, но и им оставя пространство да обмислят и да направят изводи спрямо собствените си виждания, разбирания и ценности и да заемат съответната позиция. Тоест представеното в книгата лично мнение се стреми да подпомогне по-доброто разбиране на процесите, начина на мислене на американците, без да се опира на предразсъдъци и стерeотипи, но и без да ангажира читателя да заеме подобна позиция:
„Изобилието и доларите са като лъскав, тежък похлупак и трябва да имаш много силни културни инстинкти, за да го повдигнеш и да потърсиш какво се намира отдолу… Чужденецът черпи сведения за Америка само от публичното пространство, а всички знаем колко деформирана се появява информацията там… гледната ми точка е малка по размер, но максимално близка до истината за онова, което се разкрива от нея.“
Книгата е естествен резултат от събирането на публикуваните в списание „Съвременник“ пет есета и позволява да се проследи еволюцията на отношението на самия Ангелов към Америка. За това подпомага времевото отстояние между отделните текстове. Така заедно с реално изминатия път на емиграцията читателят се среща и със символичен такъв – на промяна в мисленето за Новия свят от страна на самия автор. От първоначалното раздразнение към някои от безкритично приеманите, но в частност несъобразени със здравия разум норми и закони, през разглеждане на множеството противопоставяния, които лежат в основата на главните социaлни проблеми в страната до надеждата за промяна, идваща от историческото избиране на Барак Обама за президент и разкритието за корените и целите на масовата култура, както и причините за водещото място на САЩ в света, Златко Ангелов разкрива постепенното си по-добро разбиране на процесите, хората и начина им на живот като съвместно с големите проблеми той излага спорните въпроси и недъзите на обществото като расизъм, сексизъм, ниско ниво на образованост, притежанието на оръжие и други, без да ги оправдава – от:
„И защото е удобна за живеене, ние, пришълците – които знаем какво са хаосът, мизерията, неудобството, отсъствието на стандарти и законност, – търпим Америка и не можем да я напуснем. Но и при най-добро желание не можем да се влюбим в нея.“
до:
„Нещо е станало вътре в мен през седемте години… без да го усетя… когато може да избира, човек се привързва спонтанно и непреднамерено към общността, която най-добре помага на представата му за щастие и лична удовлетвореност да се реализира.“
Като акцент се поставя и върху възможните роли на Щатите в развитието на света, силата на тяхното влияние и въпроса доколко са адекватни на актуалните събития.
Докато първите четири есета са резултат от прякото участие и впечатления от непосредствено обкръжаващата среда, то петото обобщава вече изказаното. Ключова за него е именно другостта на Златко Ангелов, защото тук той прави пряко сравнение между САЩ, България и Европа, а за някои теми го разширява до целия свят. Така пред читателите се излага становището за неравномерното развитие и неуравновесеността на света и се поставят неразрешените проблеми, рeзултатите от тях и неoбходимостта от спешното им разрешаване, но въпросът за конкретните мерки, действия и личности, които да ги предприемат, остава отворен.
Тук важно място заема и проблемът за емиграцията, имиграцията, въпросът за съпоставянето и баланса между личното щастие и щастието на обществото като цяло от гледна точка на България, заминалите и останалите. Като важни за разрешаването му се извеждат условията на живот, стремежът на личността към реализация и необходимостта му от такава, средата, която би допринесла за нея, общественото мнение, начините на измерване и разбирането на това какво прави един човек успешен. Авторът подчертава коренната разлика и личното си предпочитание и по-голямо удовлетворение от случването на процеса в Щатите:
„… успехът в България – мерен според вложената обществена и лична полза – би бил равнозначен на провал в Америка… не е морално осъдително индивидът да предпочете личните си цели пред колективните, защото никъде по света не съществува морална система, която да изисква обратното.“
Жанрът на книгата е определен като „попътни есета“. Имайки предвид крайната цел, а именно пред читателя да бъде представена и една по-истинна картина на реалния живот на американците, той е далеч по-подходящ, отколкото би била една художествена репрезентация на видяното и разбраното. Причината за това е, че при един фикционален прочит винаги настъпва промяна в изходния материал, за да може да се постигне желаният ефект и да се оформи предварителната идея. Тук обаче това би обезсмислило идеята на Златко Ангелов, който цели именно вникването на читателя под добре познатия и наложен образ на Америка и оформянето у него на мнение по много от спорните, свързани с тях въпроси на базата на реалистична картина, а не на масово възприетия образ.
В края на последната част авторът отново влиза в ролята си на вечен скиталец, като прави своето своеобразно прощаване и открива нови хоризонти на друго място, но преживяното и наученото завинаги са се вплели у него, станали са част от знанието му за света и неговия манталитет.
Така чрез реално и ментално пътуване през пространства и времена и придобития личен опит Златко Ангелов представя пред любопитните, заинтересованите и жадните за знания своите лични преживявания, логика и разсъждения и рисува картина, която поне в малка степен да позволи доброто разбиране на привидно познатата тема, която е постоянен обект на изказвания и коментари, но в крайна сметка е по-непозната и непонятна в същността си за много от хората, на които принадлежат тези мнения. В действителност обаче Съединените американски щати ще останат „необобщима“ страна не само заради личната позиция, която всеки индивид ще заеме спрямо нея, но и защото нито един човек попаднал там няма как да успее да се вгледа в детайл във всички нейни особености заради ограниченото време, необходимостта от установяване на определено място, огромното пространство и твърде големите различия в световъзприятията в отделните нейни щати. Като така всеки може да предаде впечатленията и мнението си за конкретното място, на което се намира, но никога за нея в цялост. Но пък това е един начин да се стимулира желанието за опознаване на реалните факти и история и се дава възможност на всеки поне малко по-добре да се ориентира и вземе информирано отношение по актуалните въпроси, вълнуващи обществото.
* * *
Златко Ангелов е роден във Варна през 1946 г. Завършва медицина, след което става преподавател по анатомия във Висшия медицински институт, а от 1983 г. работи като участъков лекар в София. По-късно е журналист, сътрудничи на западни издания, работи с турското малцинство в България и пространно се занимава и пише по проблемите на СПИН. Работи и като преводач. През 1992 г. се премества да живее в Канада, където работи и завършва медицинска социология. От 1999 г. живее в Айова, САЩ, а от 2013 г. – в Саутхамптън, Великобритания. Автор е на мемоарната книга „Communism and the Remorse of an Innocent Victimizer“ (Texas A&M University Press, 2002), преведена на български като „Угризенията на един по неволя виновник“ (Ангобой, 2002; 2 изд.,2002), на сборника с новели „Еротични спомени“ (Сиела, 2012), на сборника с разкази „Любов на Boogie Street“ (Scalino, 2013) и на пътеписната книга за Америка „Моята Америка“ (Ерго, 2015). Негова публицистика и литературна критика е публикувана в дигиталния сборник „Неизбежна проза“ (Екстаз, Берлин, 2014), както и на личния му блог antipropaganda.net. След 2012 година, редовно пише есета, културни коментари и литературна критика в личния си блог, както и в „Литературен вестник“, сайтовете „Либерален преглед“, „Площад Славейков“, „Public Republic“ и „Право“.
Моята Америка, от Златко Ангелов
Богдана Тепавичарова е завършила специалност „Българска филология“ и магистърската програма „Литературата – творческо писане“ във Факултета по славянски филологии на Софийски университет „Свети Климент Охридски“.