Фразата „Толкова близо и толкова далеч“ е клише, но като всяко друго клише има поне една област, в която е валидна. Не съм сигурен точно кога и какъв беше конкретният повод, който повдигна темата за фантастиката на Балканите, но определено трябва да кажа, че с изключение на няколко разказа, стигнали до мен незнайно по какви пътища, не съм имал друг досег със спекулативната литература в съседните страни. Балканските автори в жанра са много малко превеждани на български, малко повече на английски, но така или иначе остават трудно откриваеми сред морето от англоезична литература. Търсенето в Уикипедия и в Гугъл на обзорни статии на английски донякъде задоволи любопитството ми, но някои въпроси останаха неотговорени, вероятно и заради езиковата бариера. Така реших да се свържа с хора – издатели, писатели или част от фен общността, които имат поглед върху развитието на жанра във всяка от страните. Естествено, идеята, че отговорите на тези въпроси може да са интересни и на читателите на сайта не беше далеч, а и допадна на екипа на Сборището. Така се получи мозайката на балканската фантастика. В поредица от интервюта ще ви представим състоянието на фантастичното в Румъния, Сърбия, Гърция и Турция през погледа на хората там, пречупено, разбира се, през филтъра на нашите въпроси. Въпросите са, малко или много онези, които изглеждат важни от наша, българска гледна точка, и е възможно някои важни развития в другите страни да са „минали под радара“, но отговорите насочват по-скоро към другото. Приликите, изглежда, са повече отколкото разликите, поне като тенденции в развитието. Колкото до детайлите, литературата най-добре се опознава чрез нейното четене. За съжаление балканските автори на този етап са трудно достъпни или трудно откриваеми за българския читател, но се надяваме, че в бъдеще нещата ще се променят.

Александър Косулиев

 

Интервю с Александру Ламба
от румънското сп. Gazeta SF

„Сборище на трубадури“ разговаря с главния редактор
на румънското списание за спекулативна литература Gazeta SF

 

Как се промени читателската маса на спекулативна литература след 1989 година?

Увеличи се, бих казал, че се увеличи. Главно заради емблематичните фентъзи и научнофантастични шедьоври, които бяха публикувани в чужбина. Но четенето на румънска спекулативна литература намаля – главно поради същата причина.

Повече или по-малко румънски автори пишат в този жанр след 1989 година? Има ли някой от новите автори, който е станал популярен дотолкова, че името му да се знае от обикновените хора?

Бих казал, че авторите са повече, но всеки от тях е с по-малък успех, както може да се очаква. Тъй като предлагането като цяло се увеличи, индивидуалният успех дори на най-добрите автори намаля. По отношение на продажбите вероятно говорим за 50 пъти по-малки обеми, тъй като в момента една добра книга се продава в тираж от около 2000 копия, докато навремето бяха от порядъка на 100 000. Най-успешните имена, за които се сещам, са Себастиан Корн и Кристиян Теодореску.

Как се промени жанровата композиция след 1989 г. (напр. по-малко твърда фантастика, повече супергерои и т.н.)?

Честно казано, не знам как е изглеждал жанрът преди 1989 година. Някои от известните тогава автори все още присъстват на литературната сцена, като повечето от тях пишат научна фантастика, но не бих могъл да кажа със сигурност кой е бил доминиращият поджанр тогава. Сега, от друга страна, както е навсякъде, където имам наблюдения, научната фантастика отстъпва пред фентъзито както по брой книги, така и по продажби. Супергероите присъстват главно в комиксите. Хорър книгите също си пробиват път.

Кои са най-популярните поджанрове сред писателите на спекулативна литература в Румъния?

По отношение само на научната фантастика мисля, че киберпънкът определено има водеща роля, следван от космическата опера. Ако говорим за спекулативната литература като цяло, налице е силен уклон към градското фентъзи и новото странно (new weird), който с всяка година става все по-силен.

Има ли поджанр, стил или тема, които могат да бъдат определени като типично румънски?

Да, имаме алтернативна история, където Румъния е център на цивилизацията и румънците са водеща нация! Сега сериозно: не мога да определя някакъв стил или поджанр като уникално наш, но има културни влияния, които си личат независимо от жанра. Сигурен съм, че е така и в други страни, тъй като всеки пише, изхождайки от собствената си култура.

Има ли развитие на жанра отвъд традиционните форми на романа и разказа? Как стоят нещата с комиксите и киното? Навлезли ли са подкастите?

Да, има графични новели, както и комикси. Съществуват специализирани блогове, а в някои подкасти спорадично се засягат фантастични теми. За съжаление киноиндустрията (както за анимационни, така и за игрални филми) не проявява особен интерес към румънската фантастика и фентъзи.

Какви награди и събития има в Румъния?

Основните награди са две. Едната е на името на Владимир Колин, а другата е РомКон (Румънската фантастична и фентъзи конвенция). Има и някои по-малки, връчвани от организации като Румънското общество за научна фантастика и фентъзи или клуб „Хелион“. От тази година се провежда фестивал, организиран от списание „Наука и технология“, което е много популярно и има награди както за научни постижения, така и за научна фантастика. Всички изброени награди са ежегодни. При конференциите най-значими са РомКон, колоквиум „Йон Хобана“ и някои други. Сцената е много активна въпреки неголемия брой читатели.

Как се промени спекулативният жанр с развитието на информационните технологии – както по отношение на публицистична дейност (напр. електронните книги), така и по отношение на фенската организираност (клубове и мрежи)?

Не много, бих казал. Имаме някои онлайн списания, но излизащите на хартия все още се ценят повече. Предимствата на онлайн публикациите са обратната връзка, която е много важна за новите автори, и възможността да се публикува безплатно, преди да се стигне до ангажимент с редактор за издаването на книга. Имаме някои блогъри, които са активни, и повечето от онлайн списанията имат статии с литературна критика. Електронните книги почти отсъстват от портфолиото на издателските къщи в Румъния. Много малко от тях публикуват електронно.

Има ли такива, които са успели да се утвърдят, като публикуват сами произведенията си?

Да, със сигурност, някои опитаха този метод с различен успех. Работи по-добре, когато авторът вече е известен. В противен случай е много трудно. Времето и парите, необходими за популяризиране на книгите по този начин, се явяват голяма трудност.

По какъв начин новите автори могат да бъдат забелязани и публикувани (конкурси, електронни списания и т.н.). Работи ли пазарът на списания в Румъния, било то традиционен или електронен, за активно пишещите автори? Как бихте го описали по отношение на това дали е професионален, полупрофесионален или откровено фенски?

С две думи: онлайн списания. Публикуваш някои истории безплатно, има коментари, ако си добър, те забелязват. Имаме всякакви списания, фензини, полупрофесионални и професионални и някои дори плащат на авторите. В допълнение има и литературни конкурси, където също може да покажеш какво можеш. Естествено, има и wattpad.

Има ли автори, които са в състояние да се издържат от писането на спекулативна литература, или румънският пазар е прекалено малък за това?

Не, не е възможно. Има автори, които се издържат от писане, но те работят за вестници или нещо друго, свързано с писането, където заработват по-голямата част от дохода си. Някои са преводачи към издателства. Но не е възможно да се издържаш само с писането на литература. Дори излизайки извън ограниченията на жанра, говорейки за литература по принцип, броят на румънските автори, за които това е възможно, е изключително малък.

Има ли автори с амбициите да стъпят на глобалния пазар, които публикуват на английски и се четат отвъд пределите на Румъния (нямам предвид само спорадични преводи на румънски автори, а такива, които директно се целят в него)?

Да, има (а ако игнорирам скобите, са повече). Ще дам два примера. Йоана Вишан, която има доста книги в Амазон, но за съжаление почина наскоро, и Шербан Андрей Мазилу, който първо публикува в САЩ и сега е управител на издателска къща в Румъния.

Според теб каква е причината румънските (и като цяло балканските) автори да пробиват трудно в международен план? Главно заради езиковата бариера или защото не мислят достатъчно глобално, а може би и нещо друго?

Бих казал главно поради първата причина. Като хора, за които английският не е майчин език, е на практика невъзможно да напишеш нещо така, че да се възприеме като литература от която и да е голяма американска или английска издателска къща. Това според мен е основната причина. И фактът, че нашите книжни пазари са прекалено малки, заради което шансът да предизвикаш интереса на чуждестранните агенти е също много малък. А, да, почти забравих – няма агенти в Румъния.

Кажи ни нещо повече за най-известните издания и издателства на фантастика и фентъзи в Румъния?

Някои от най-известните са месечното списание „Колекция за научно-фантастични разкази“ (Colectia de Povestiri Stiintifico Fantastice), а също и годишният алманах „Очакване“ (Almanahul Anticipatia). За съжаление и двете спряха да излизат предишната година, предполагам, че не са били достатъчно успешни финансово. Бяха с високо качество, но очевидно с ниски продажби. Само едно списание все още се държи – списание „Галилео“, което обаче не поддържа редовен график на публикациите. Големите издателски къщи имат фантастични серии и колекции, където публикуват както чужди, така и румънски автори. За щастие те поне се държат над водата. Не мога да кажа кое е най-хубавото в това да издаваш списание… вероятно чувството, че се занимаваш с изкуство и промотираш изкуство. Тъй като всички издателски къщи и списания срещат финансови затруднения и се борят да продължат, се съмнявам, че има материална изгода от цялото нещо.

Какво бихте искали да направите от тук нататък, през следващите години и десетилетия? Смяташ, че жанровата сцена ще се развива още по-добре в резултат на вече свършена работа, „сдържан оптимист“ си, или настоящото състояние е „оптимално“ и остава само да се работи на пълен капацитет?

От глобална гледна точка най-доброто, което може да се случи, е агентите на големите издателски къщи да обърнат внимание на региона и по този начин да дадат шанс на местните автори да получат качествени преводи и да бъдат забелязани. От локална гледна точка най-добре би било румънското правителство да инвестира повече в образование и това да доведе до разрастване на книжния пазар. Повече публичност също би била от полза, тъй като привличането на медийно внимание на книжния пазар, особено за румънските автори, е изключително предизвикателство. Но, в заключение, съм оптимист. Един ден нещата ще се наредят.

Интервюто проведе Александър Косулиев

 

Прочетете и други интервюта от поредицата:
Интервю с турското сп. за фантастика Kayıp Rıhtım
Интервю с Кристиян Шарац от сръбското сп. Autostoperski vodič kroz fantastiku

 

---

Александър Косулиев е доктор по икономика, преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и фен на местния „Дунав“.