Библиотека Личности

Интервю с турското сп. за фантастика Kayıp Rıhtım

Колаж с лицата на екипа в Kayıp Rıhtım
Екипът на Kayıp Rıhtım

Днес ви представяме следващото интервю от поредицата разговори с балкански любители на фантастиката. В интервютата с колегите откриваме много общи тенденции и проблеми. Развитието на спекулативната литература в България, Румъния, Сърбия и Гърция има своите специфики, но в известна степен следва някакъв общ модел. Вероятно е обусловено не само от географското положение, но и от сходството в големината на пазарите. Доколкото Турция е част от Балканите, този модел се проявява и там. Но ако има интервю, което се различава от другите, това е интервюто с хората от Kayıp Rıhtım (facebook.com/KayipRihtim). На първо място се откроява с обема си. На второ място с емоционалния заряд. И не на последно място с оптимизма, подхранван от осъзнаването за огромния потенциал на националния пазар, за читателска маса и фенска общност, която тепърва ще нараства и може би ще роди авторите, които ще създават историите, която тя иска да чуе.

Александър Косулиев

Интервю със списанието за фантастика
Kayıp Rıhtım

„Сборище на трубадури“ разговаря с редакционния състав
на турското списание за спекулативна литература

 

За нас в България 1989 година бележи повратна точка в много области на обществения живот, включително по отношение на спекулативната литература. Има ли събитие при вас, което служи като такъв вододел, или промяната е бавна и постепенна?

С гордост можем да кажем, че фантастичната тематика не е чужда на нашата култура. Всъщност дори в ранната ни литература се съдържат забележителни фантастични елементи. Книгата на Деде Коркут и други и образци на епичната ни литература са ярки примери за тези фантастични тенденции. В доминираната от поезия литература от времето на Османската империя „Сейхатнаме“ на Евлия Челеби изпъква с наратива си, който е наситен с въображение и чувство за фантастичното. Два века по-късно вълната на модернизация, съпътстваща Танзимата, води западните жанрове на романа и разказа в нашата литература. Но при това развитие спекулативните елементи не намират благодатна почва.

Войната за независимост също е важна повратна точка в нашата история. След основаването на републиката много писатели и интелектуалци се активизират, но целта им обикновено е да информират общностите за случващите се промени. При което не остава място нито за фентъзи, нито за научна фантастика. След 60-те години на 20 век политическата обстановка в Турция е нестабилна. Нито един от двата военни преврата не води до развитието на литературата в посока на тези жанрове.

Фентъзито и фантастиката в Турция започват да се развиват реално след 2000 г. Така че в нашата история има много повратни точки, които са повлияли литературното развитие като цяло, но не и конкретно спекулативната литература.

От друга страна турското фантастично кино играе голяма роля в живота на обикновените хора след преврата през 1960 г. И преди това има такива филми – например „Тарзан в Истанбул“, „Дракула в Истанбул“, „НЛО в Истанбул“ (за почти всичко необичайно, за което се сетите, има филм, чието действие се развива в Истанбул), но не е обща практика. После бизнесът осъзнава, че хората в селските райони показват голяма страст към киното. Тъй като животът след преврата се влошава, киното се оказва един отдушник на ежедневието. И така започва една своебразна филмова златна треска. Появяват се нови филми буквално всеки ден. Излизат по 300 филма и повече през всяка година. И всяка година между 20 и 30 филма от тях са фентъзи или фантастика. Някои от тях бяха наистина добри. Например Şeytan Buradan Geçti („Дяволът беше тук“), в който три жени виждат дявола, а един детектив се опитва да разбере какво наистина се е случило. Вярно, че повечето от филмите са нискобюджетни, но някои от тях са прекрасни. В този период хората, които се занимават с това, наистина компенсират с много въображение и страст. Не трябва да забравяме фензините, които възникват в атмосферата, създадена от тези филми. „Антарес“ се появява през 1971 г. и дава трибуна на много известни автори. Успява да просъществува до 1978 г. без каквото и да е външно финансиране. Тъй като много от сътрудниците му обичат фантастиката и не желаят да правят компромиси с възгледите си, не искат да пишат за пари. Основател на този фензин е професор от Близкоизточния технически университет (METU, ODTÜ), който търси хора, споделящи неговата страст. И резултатът е вълнуващ. Имена като Джовани Сконамила, Зюхтю Баяр и Селма Мине започват да пишат за „Антарес“. Няколко години по-късно значимостта на списанието е забелязана международно и писатели като Хари Харисън и Кларк Дарлтън започват да пишат за „Антарес“ като изпращат писма.

За съжаление това приключение свършва с преврата от 1980 г. Санкциите след преврата са тежки. По това време и телевизията прониква все повече сред населението. Продуцентите оставят киното и се фокусират върху малкия екран. Постепенно фантастичното кино започва да запада.

Как се промени читателската маса на спекулативна литература през последните две десетилетия (горе-долу времето, когато информационните технологии започнаха да навлизат масово)? Повече или по-малко турски автори се четат? Има ли автори, които са станали толкова популярни, че името им е познато и на обикновените хора?

През 60-те години турците са много запалени по „Стар Трек“. Дори през 1973 г. излиза турски филм Turist Ömer Uzay Yolunda, който пародира епизод от първия сезон на сериала („The Man Trap“). Интересът към жанра е някъде от този период, а преводите на Азимов и Кларк определено го подклаждат.

Друго популярно заглавие е Dünyayı Kurtaran Adam („Човекът, който спаси света“), което е известно още като турските Междузвездни войни. Във филма участва Джунейт Аркън (един от най-известните ни екшън актьори). Филмът получава много лоши отзиви от критиката през 1982 г., когато излиза. Днес обаче се смята за класика и дори се изучава във филмовите специалности в университетите.

В днешно време много млади читатели се обръщат към фантастиката. Почти всеки е имал досег поне един път с нея. Понякога тези фантастични книги са за любов, понякога се позиционират в жанра за подрастващи. А понякога това са класици като Айзък Азимов или някой друг от големите имена. Урсула Ле Гуин е много популярна при нас, макар да е интересно, че много от хората, които я харесват, не биха се определили като фенове на фантастиката.

Напоследък местните писатели в жанра са по-смели и публикуват по-често. В миналото имаше предразсъдъци към нашите фантастични автори, че не могат да пишат романи и разкази на добро ниво. Тези предразсъдъци обаче постепенно изчезват. Сега много млади хора публикуват и професионално, и онлайн като аматьори в различни платформи и социалните медии.

При фентъзито нещата са по-различни. Въпреки че имаме турска митология и народни приказки с такива елементи, дълго време на писането на подобни истории не се е гледало с добро око, сякаш са дяволски мисли, които са заплаха за децата. Когато „Властелинът на пръстените“ излиза на турски, бързо става популярен. Скоро след това ученици започват да поставят пиеси по него в училище, а впоследствие и „Землемория“ става разпознаваемо име.

Все още много турци смятат, че фентъзито е детска литература, че не е за зрели хора и дори че не може да се окачестви като литература изобщо. Но нещата се променят. Сега дори някои учители дават като задания да се четат фентъзи книги. В университетите студентите не просто изследват по-дълбокото значение на митовете, но и символиката в съвременните фентъзи романи.

Днес имаме Мюфит Йоздеш (фантастика), Йозлем Курдоглу (фантастика), Назлъ Ерай (фентъзи), Садък Йемни (фентъзи, фантастика, новото странно), Гюлшах Еликбанк (фентъзи), Баръш Мюстеджаплъоглу, чиито книги са превеждани на български, английски, немски, арабски, хинди, полски и китайски, а само Ъхсан Октай Анар има преводи на повече от 20 езика.

Как се промени жанровата композиция през последните две десетилетия (напр. по-малко твърда фантастика, повече супергерои и т.н.)?

Еволюира от пълп към повече твърда и социална фантастика. Що се отнася до фентъзито, епичното и високото фентъзи са по-популярни от другите поджанрове. Там по-скоро няма развитие. Все пак хората започват да обръщат внимание и на ниското фентъзи, благодарение най-вече на „Песен за огън и лед“ при книгите и „Игра на тронове“ при сериалите.

Кои са най-популярните поджанрове сред писателите на спекулативна литература в Турция? Има ли поджанр, стил или тема, които могат да бъдат определени като типично турски?

Твърдата и социалната фантастика. Пост-апокалиптичните теми също са популярни. Но нашият местен фантастичен стил все още е в процес на избистряне. За съжаление нямаме уникални чисто турски теми. Може би това са нашите традиции, градовете и стилът на живот, които оказват влияние върху нашата работа.

Има ли развитие на жанра отвъд традиционните форми на романа и разказа? Как стоят нещата с комиксите и киното? Навлезли ли са подкастите?

Имаме FABISAD, асоциация, в която членуват писатели на спекулативна литература, както и художници. Да не забравяме и сценаристите. Комиксите и графичните новели нарастват постоянно, а и интересът към тях е огромен. Имаме както подкасти, така и предавания в онлайн радиостанции. Например ние, Kayıp Rıhtım имаме онлайн радио програма за спекулативна литература, която се излъчва вече 6 години.

Кино индустрията обаче определено се нуждае от тласък, защото по-голямата част от енергията се фокусира върху хорър филмите, а фентъзито и фантастиката практически липсват.

Какви награди и конференции имате в Турция?

FABISAD е годишна награда за писатели и графични артисти. Някои секции са за аматьори, а други за професионалисти. Наградите GIO са основно за спекулативни творби. Като цяло имаме много литературни награди за разкази и романи. Някои от тях са за фентъзи книги. Например İt Gözü на Дениз Тарсус спечели както награда GIO, така и престижната награда Орхан Кемал миналата година. Между другото Орхан Кемал е един от най-популярните турски майстори на перото в световен мащаб.

Как се промени спекулативният жанр с развитието на информационните технологии – както по отношение на публикуване (напр. електронните книги), така и по отношение на фенската организираност (клубове и мрежи)?

Електронните книги определено са развитие в посока, която приветстваме, но нещата не са както ни се иска да бъдат. Данъчното облагане се явява пречка за издателите. Пазарът на електронни книги расте все пак, но постепенно.

Фенските организации наистина се развиват. Платформи като нашата дават на начинаещите автори възможност да публикуват творбите си онлайн. Например имаме форум за разкази и платформа за разкази. В платформата задаваме тема за писане и след това се свързваме с графичен артист на свободна практика, за да я илюстрира. Всеки може да се включи в месечната тема и да бъде публикуван чрез платформата.

Wattpad също е популярен и се използва от много хора, за да публикуват работата си. Имаме и аудиокниги, но не са особено разпространени.

Има ли такива, които са успели да се утвърдят, като публикуват сами произведенията си?

Да, има. При нас самиздатът е широко разпространен в спекулативната литература. Имаме много, които успяват да публикуват по този начин. Проблемът обаче не е да публикуваш, а да намериш читатели. Понякога големите издателски къщи забелязват такива автори и ги добавят в каталога си.

По какъв начин новите автори могат да бъдат забелязани и публикувани (конкурси, електронни списания и т.н.). Работи ли пазарът на списания в Гърция, било то традиционен или електронен, за активно пишещите автори? Как бихте го описали по отношение на това дали е професионален, полупрофесионален или откровено фенски?

Издателските къщи следят Wattpad. Гледат колко са читателите и ако са много, те публикуват. Това е добър канал за маркетинг и ти гарантира продажба на книгата. Не само Wattpad, но и списанията – книжни или уеб базирани – също попадат в полезрението на издателите. Дори фензините и уеб базираните платформи като нашата не остават под радара, ако си публикувал там успешно, пак може да те забележат.

Това обаче е по-успешно при мейнстрийм литературата. Има някои имена, които успяха да се наложат така. При спекулативната литература пътят през списанията и фензините определено е по-труден.

Има ли автори, които са в състояние да се издържат от писането на спекулативна литература, или турският пазар е прекалено малък за това?

Не, при спекулативната литература не могат. Обикновено успешните писатели при нас продават хиляди, понякога дори стотици хиляди копия от книгите. Но авторите в нашия жанр по принцип работят нещо друго. Писането за тях е по-скоро страст. Тези, които го правят, са доволни. Обичат това, което правят, и продължават в същия дух.

Има ли автори с амбициите да стъпят на глобалния пазар, които публикуват на английски и се четат отвъд пределите на Турция (нямам предвид само спорадични преводи на турски автори, а такива, които директно се целят в него)?

Да, както вече казахме, Баръш Мюстеджаплъоглу е преведен на български, английски, немски, арабски, хинди, полски и китайски. Творбите на Ъхсан Октай Анар имат преводи на повече от 20 езика. Това са имената, за които първо се сещаме. А има и други, например Садък Йемни и Гюлшах Еликбанк. Някои нови автори също се опитват да достигнат други пазари. Най-често пробват с преводи на английски. Това е предмет на договорки между тях и агентите им. Но определено нито е евтино, нито лесно.

Според вас каква е причината турските (и като цяло балканските) автори да пробиват трудно в международен план (говорим за жанровите автори, защото Орхан Памук и Елиф Шафак са популярни по целия свят)? Главно заради езиковата бариера или защото не мислят достатъчно глобално, а може би и нещо друго?

Обикновено използваме това, което виждаме в Европа. Когато правиш така, то става имитация, не нещо оригинално. Ако стъпим върху богата и уникална култура, която имаме, смятаме, че турските и балканските автори ще станат по-популярни с течение на времето. Поне при нашите най-успешни автори има такива мотиви. Ъхсан Октай Анар и Баръш Мюстеджаплъоглу стават популярни именно като се опират на нашата култура. Въздухът, който дишат, е целият им живот.

Фентъзито не е само в елфите и джуджетата, които сме приели от Европа. И научната фантастика не е само за извънземни и космически кораби. Ние (Турция и другите балкански държави) имаме богато културно наследство и фолклор. Ако все така обръщаме гръб на това съкровище, трудно ще направим голямата стъпка напред, с която да излезем на световната сцена.

Можете ли да ни кажете нещо за някои от легендарните фантастични книжни серии или списания в Турция и техните редактори?

Книгите са много, но при сериите може да посочим „Легенди за Перг“ на Баръш Мюстеджаплъоглу. Тя е крайъгълен камък в развитието на нашето фентъзи. При редакторите искаме да споменем не само тези на книги, а всички хора, които са оказали влияние върху авторите и читателите. Кутлукхан Кутли и Севин Окяй са както преводачи, така и редактори. Те преведоха Хари Потър на турски по един впечатляващ начин. Освен това Кутлукхан Кутлу е и кинокритик и познавач на фантастичните филми в нашата страна. Севин Окяй участва в много конкурси за спекуклативна литература като член на журито. Тя е също и критик в жанра, така че новите автори често се допитват до нея, за да разберат какво мисли за творбите им.

Джовани Сконамило може и да не турчин, но е роден и починал (през миналата година) в Турция. Заради страстта си към хоръра пишеше с псевдонима Графът от Бейоглу. За всички, които се интересуват от хорър, той е легенда. Освен това беше и критик, изследовател и преводач.

Йозлем Курдоглу, която по професия е лекар, също е с голям принос за развитието на турската фантастика. Освен че беше писател, тя е превела и много от фантастичните класики на турски език. И не на последно място трябва да посочим Бюлент Сомай. Той е известен и уважаван както от автори, така и от читатели. Благодарение на него и Чигдем Еркал Ипек – друг известен преводач на фентъзи литература – четем „Властелинът на пръстена“ и „Землемория“ на родния си език. Тези хора са легендарни критици, редактори и преводачи. Тяхното мнение е много много важно за авторите в страната.

Кое е най-хубавото в това да си издател, редактор или да пишеш за списание в този жанр?

Очевидно това е обратната връзка от читателите. Те се доверяват на критиците, на нашия вкус и виждат в нас някой, който може да ги насочва. В спекулативната литература има толкова много поджанрове, толкова много автори и издателства. Ние ги насочваме към по-добри места, по-добри книги и по-добри издателства. Понякога даваме съвети на нови автори или аматьори за това как да публикуват творбите си. Пишем много критика и представяме книги, които не са популярни, а заслужават повече внимание.

Може би най-хубавото е тогава, когато знаеш, че правиш правилното нещо.

Какво бихте искали да направите от тук нататък, през следващите години и десетилетия? Смятате ли, че жанровата сцена ще се развива още по-добре в резултат на вече свършена работа, „сдържани оптимисти“ сте, или настоящото състояние е „оптимално“ и остава само да се работи на пълен капацитет?

И фантастиката, и фентъзито процъфтяват в Турция. Преди десетина година повечето турски читатели ги смятаха за детинщина, за тривиалност. Но сега нещата се променят. Особено след големия успех на „Властелинът на пръстените“, „Хари Потър“ и „Игра на тронове“ на големия и малкия екран. А също така има и ново поколение писатели, които са отраснали с тези книги и с фантастика и фентъзи като цяло. Те обичат жанра както и ние и пишат разкази, повести, романи и сценарии в него. Накратко, нещата все още не са съвсем както трябва, но ние се надяваме и вярваме, че един ден и това ще стане.

И най-накрая – благодарим за въросите и за интервюто. Поздрави от Турция на българските любители на фантастика и фентъзи!

Интервюто проведе Александър Косулиев

 

Прочетете и други интервюта от поредицата:
Интервю с Александру Ламба от румънското сп. Gazeta SF
Интервю с Кристиян Шарац от сръбското сп. Autostoperski vodič kroz fantastiku

 


Снимка на Александър Косулиев
Александър Косулиев

Александър Косулиев е доктор по икономика, преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и фен на местния „Дунав“.