Днес ви представяме следващото интервю от поредицата разговори с балкански любители на фантастиката – разговаряме с Кристиян Шарац, администратор на групата „Пътеводител във фантастиката“ и редактор на уебсайта със същото име.
Александър Косулиев
Интервю с Кристиян Шарац
Фантастиката в Сърбия
Въпросите зададе Александър Косулиев
За нас в България 1989 година бележи повратна точка в много области на обществения живот, включително по отношение на спекулативната литература. Така ли беше и при вас?
Падането на комунизма е в известен смисъл повратна точка, но в обратната посока. В Югославия имахме добре развита фантастична общност. Но разпадането на Югославия през 1990-те доведе до сериозна рецесия и своеобразен отлив на инвестиции от всички сфери на обществения живот, включително литературата, особено спекулативната литература.
Как се промени читателската маса на спекулативна литература през последните две десетилетия (горе-долу времето, когато информационните технологии започнаха да навлизат масово)? Повече или по-малко сръбски автори се четат? Има ли автори, които са станали толкова популярни, че името им е познато и на обикновените хора?
Труден въпрос. Впечатлението ми е, че информационните технологии направиха спекулативната литература по-достъпна. Налице е и тенденция за по-лесна връзка между фантастичните фестивали в региона, между страните от бивша Югославия. Дали четем повече книги от сръбски автори? Трудно ми е да кажа, но те определено са по-достъпни за тези, които искат да ги четат. Мисля обаче, че авторите от жанра са все още недостатъчно оценени от авторите в мейнстрийма и обществеността като цяло, въпреки очевидно доброто качество което предлагат.
Как се промени жанровата композиция през последните две десетилетия (напр. по-малко твърда фантастика, повече супергерои и т.н.)
В Сърбия жанрът еволюира основно към фентъзито, което следва общата тенденция в световен мащаб. Има автори, които пишат отлична научна фантастика, но все по-голяма става бройката на тези, които предпочитат фентъзито. Вероятно се стремят да обхванат по-широк читателски кръг.
Кои са най-популярните поджанрове сред писателите на спекулативна литература в Сърбия? Има ли поджанр, стил или тема, които могат да бъдат определени като типично сръбски?
Нашите писатели разчитат много на славянската митология. Ако трябва да отговоря на втория въпрос, вероятно това са историите с фолклорни мотиви.
Има ли развитие на жанра отвъд традиционните форми на романа и разказа? Как стоят нещата с комиксите и киното? Навлезли ли са подкастите?
Имаме някои млади и не толкова млади автори, които се опитват да отговорят на съвременните предизвикателства в жанра, да излязат извън рамките, да се развиват и еволюират. Най-добрите примери са Павле Желич с Družina Dardaneli и Дражен Ковачевич с Valkira.
Какви награди и събития има в Сърбия?
Наградата на името на Лазар Комарчич, а при фестивалите това са Толкиниадата и Толкинфест.
Как се промени спекулативният жанр с развитието на информационните технологии – както по отношение на публикационната дейност (напр. електронните книги), така и по отношение на фенската организираност (клубове и мрежи)?
Както вече казах, информационните технологии вдъхват живот на жанра. Никога не е било толкова лесно да (само-) публикуваш, което не е непременно нещо добро, но новите технологии определено правят нещата по-лесни. Също така паралелно съществуват различни асоциации, което позволява разнообразие. Регионалните връзки определено се засилват. Надявам се, че разнообразието ще доведе до положително развитие в жанра.
Има ли такива, които са успели да се утвърдят, като публикуват сами произведенията си?
На мен поне не са ми известни.
По какъв начин новите автори могат да бъдат забелязани и публикувани (конкурси, електронни списания и т.н.)? Работи ли пазарът на списания в Сърбия, било то традиционен или електронен, за активно пишещите автори? Как бихте го описали по отношение на това дали е професионален, полупрофесионален или откровено фенски?
Обикновено новите автори участват в (регионални) конкурси за писане, които най-често са свързани с някакви литературни фестивали. Има няколко уеб портала, които също публикуват разкази, както и онлайн семинари за писане. Що се отнася до функциониращ пазар при списанията …
Има ли автори, които са в състояние да се издържат от писането на спекулативна литература, или сръбският пазар е прекалено малък за това?
Да се издържаш от писане на фантастика в Сърбия? Невъзможно. Пазарът, дори ако гледаме бивша Югославия като цяло, е твърде малък, даже за писателите от мейнстрийма.
Има ли автори с амбициите да стъпят на глобалния пазар, които публикуват на английски и се четат отвъд пределите на Сърбия (нямам предвид само спорадични преводи на сръбски автори, а такива, които директно се целят в него)?
Някои се опитват. Например проф. Зоран Живкович, който е сред най-превежданите съвременни сръбски автори. Между 1993 и 2016 г. е издал 21 книги с 81 чуждестранни издания, преведени на 20 езика и продавани в 23 страни. Живкович е носител и на няколко награди за творчеството си. През 2003 г. неговият мозаичен роман „Библиотеката“ печели „Световната фентъзи награда“ за най-добра повест.
Според теб каква е причината сръбските (и като цяло балканските) автори да пробиват трудно в международен план? Главно заради езиковата бариера или защото не мислят достатъчно глобално, а може би и нещо друго?
Не мисля, че езикът е основната причина. Много пишат на езици, различни от майчиния. Вероятно парите. Ако един автор няма достатъчно средства, за да се промотира в международен план, трудно ще го направи по друг начин. А тези, които успеят да станат известни, много често успяват по-лесно навън, отколкото у дома.
Какво можеш да ни кажеш за някои от легендарните фантастични книжни серии или списания в Сърбия и техните редактори?
Ако говорим за известни книжни поредици, това е Polaris с редактор Зоран Живкович. При списанията можем да споменем Sirius и Alef, където най-голям е приносът на Бобан Кнежевич.
Кое е най-хубавото в това да си издател, редактор или да пишеш за списание в този жанр?
За мен лично това е възможността да изразяваш мислите си и позициите си, а също и да работиш с млади и талантливи хора.
Какво бихте искали да направите от тук нататък, през следващите години и десетилетия? Смяташ, че жанровата сцена ще се развива още по-добре в резултат на вече свършена работа, „сдържан оптимист“ си, или настоящото състояние е „оптимално“ и остава само да се работи на пълен капацитет?
Винаги може по-добре. В крайна сметка в световен мащаб жанрът се развива добре и това ме кара да бъда умерен оптимист.
Прочетете и други интервюта от поредицата:
Интервю с Александру Ламба от румънското сп. Gazeta SF
Интервю с турското сп. за фантастика Kayıp Rıhtım
Александър Косулиев е доктор по икономика, преподавател в Русенския университет „Ангел Кънчев“ и фен на местния „Дунав“.