Този разказ е част от конкурса „Краят на света и след това“ (2017-2018)

Калинка Илиева

Края на света

разказ

Тази работа с края на света се оказа голямо прецакване. Не че съм се вързал на някакви си там индиански драсканици, дето не се знае дали са намерени всички части и дали са разчетени правилно, но така се стекоха събитията. Та, както казвам, аз не се вързах на приказките за Апокалипсиса, дето ни заляха, конкурирайки се с „Чудесата по Коледа“, пък и от зле платена и много продължителна работа нямах нито сили, нито време да се замислям. Но пък достатъчно много хора се вързаха. Иде оня ден Пешо и вика: „Ей, брато, утре е краят на света, нали знаеш?“ „Знам!“, отговарям. „И к’во? Да не си решил да мреш?“ „В никакъв случай!“, стряска се Пешо. „Пепел ти на устата! Но новото ми гадже, дет’ не искаше да ми пуска, взело, че повярвало. Притеснила се, че ще умре девствена, и довечера организира купон, на който обеща да поправим нещата.“ „Честито!“, викам. „Мен к’во ме ебе тая работа?“ Пешо се подсмихва: „Ами гаджето има сестра. И тя „честна“ била. Та рече да си доведа приятел, да не остава на сухо момичето. Та се сетих за теб…“

Няма да влизам в подробности как протече вечерта. Купонът беше в едно забутано мазе, но пък имаше легла и маса. Пиенето беше евтино, но пък в изобилие. Мезето също беше евтино и недостатъчно. На моето момиче не му личеше да му е за пръв път, но определено го правеше като за последен. Въобще купонът беше на ниво. Към един след полунощ тръгнахме да си ходим. Забравих да спомена, че ние сме от наперените селски ергени, а момичетата от „големия“ град. Трябваше да изминем около тридесет километра в лошо време, сняг, вятър и непочистени пътища. Питате що изобщо сме тръгнали? Ами момичетата утре са на училище, пък аз съм на работа. Може и да е краят на света, но животът си тече. Пък и нямаше къде – в мазето можеше да слезе някои от родителите. Та пътят беше кошмар. Не че някой е очаквал снегът да е почистен – все пак живеем в България. Тук за второкласните пътища пари няма, а за първокласните не стигат. Така че сме свикнали. Но този път обстановката се усложни и от изпития алкохол. Той правеше Пешо, който караше, особено смел по завоите и при изпреварванията. Което в крайна сметка доведе до удар в мантинелата и преобръщане в дерето с има-няма стотина километра в час.

Ще прескоча болката, която изпитах, шока и кръвта. Ще кажа само, че Пешо оцеля, макар и с много травми, а аз умрях почти веднага. Духът ми се издигна над заснеженото поле и занаблюдавах с умиление суматохата, линейката, която пристигна да откара Пешо в болницата, другата, която откара моето тяло, но после го върна, щото не изчакала полицаите, пък аз съм бил труп. Истински се забавлявах на препирнята на блюстителите на реда, които спореха в кой район е катастрофата и кой да поеме случая. Но не беше като в американските филми. Моя случай никой го не искаше. Много работа, писане и разправии в тоя студ. И на тях горките не им плащат достатъчно. И докато си се реех така в бялата лунна нощ, чух глас, който ми каза, че по случай настъпващите празници мога да се върна в старото си тяло или да избера ново. Бонус за Коледа – имам право на избор. Замислих се. След последните събития всичката ми рационалност се беше изпарила. Ами ако след няколко часа наистина дойде краят на света? Защо ми е да се съживявам или прераждам, като пак ще трябва да умирам? После си спомних нещо чуто и поисках да стана хлебарка. Нали само те щели да оцелеят след атомен взрив, защо да не преживеят и края на света, какъвто и да е той? Но Бог явно има извратено чувство за хумор. Наистина се преродих в хлебарка, но в Тайланд. Поживях славно няколко часа и сега съм добре препечен и овкусен на една улична сергия, заедно с други мои знайни и незнайни посестрими. И духът ми отново се рее в топлата, изпълнена със светлини и шум нощ. Чакам в какво ще се преродя. Но този път нямам право на избор. В Тайланд не били християни, няма коледни чудеса.

Та така, покрай тия приказки за края на света много, ама много се прецаках.

Този разказ участва в конкурса „Краят на света и след това“.
Гласувайте, за да го отличите в класирането: