Този разказ е част от конкурса „Краят на света и след това“ (2017-2018)
Явор Цанев
След апокалипсис
разказ
Представителите на правителствата бяха вцепенени. Данните бяха проверявани многократно, опитите за отхвърляне на изводите лесно рухваха от повтарящите се резултати. Всяка научна общност от всяка държава изнасяше поразително еднакви доклади. В огромната зала тежеше напрежението от потвърдилите се съмнения и наслагващото се убеждение, че това все пак е вярно.
– Давам думата за заключителен доклад на председателя на Световната експертна комисия…
Присъстващите притихнаха, проследиха с поглед как председателят заема мястото си зад микрофоните и пооправиха слушалките. Преводът на различните земни езици препращаше информацията към ужасените слушатели. Всеки един от тях бе дошъл на секретната среща със собственото притеснение за бъдещето на народа си, но това, което поднесоха представителите на останалите правителства, караше умовете да спират дейността си, фокусирани върху вцепеняващите факти. Експертите бяха обработвали данните с месеци, таблиците и формулите, с които се опитваха да оборят апокалиптичните резултати, бяха разглеждани и обсъждани, съмненията бяха отхвърляни и ужасяващата картина на проблема ставаше все по-ясна и мащабна.
Председателят огледа залата и задържа вниманието върху себе си.
– Искам да изложа в заключение откритието, което направихме, обработвайки подадените от Вас данни.
Тишината се сгъсти и въздухът стана труден за дишане.
– Проблемът с намаляването на раждаемостта, който в началото приемахме като овладяване на прираста и пренаселването на планетата, се оказа, че е приел застрашителни размери. Нещо повече – от известно време правителствата засякоха феномена „нулева раждаемост“. Нашите изследвания, Вашите изследвания… – погледът му се плъзна по лицата на присъстващите, – показват впечатляващо еднакви резултати. Не можахме да открием отговора на въпроса „Защо“. Продължаваме да търсим и ще продължим да го правим, докато има хора на планетата.
В залата плъзна лек шум от наместване по седалките. Всеки усещаше напрежението у другите и то се мултиплицираше, като добиваше почти материална плътност. Въпреки премерените и сведени до минимум жестове атмосферата в залата напомняше на тази в настръхнал кошер.
– „Нулевата раждаемост“, засечена и изследвана във всички държави от планетата, не може да няма своя произход. Това, че още не сме открили причината, може да ни плаши, но не трябва да ни спира да търсим. Когато отговорим на въпроса „Защо“, ще можем да работим по задачата „Как“ да го спрем. Феноменът „нулева раждаемост“ очевидно е новият бич на човечеството, но ние направихме първата крачка и отговорихме на един от въпросите по този проблем.
Шумът в залата се усили. Представителите се наведоха напред, сякаш това щеше да им помогне да чуят по-добре следващите думи.
– Въпросът, на който намерихме отговор, е… „Кога“ – председателят направи пауза, за да даде възможност на всички да осмислят думите му. – Отговорихме на въпроса: „Кога е започнало това?“ И отговорът не подлежи на съмнение. Обработвайки предоставените от Вас данни, цялостната картина на световния проблем „нулева раждаемост“ разкри част от своята същност. Можем да приемем, че сме надигнали леко мистичния воал, който я покрива, и сме успели да видим едно ъгълче, на което все още не се вижда подписът на автора, не можем да различим неговите инициали, но ясно е посочена датата.
Залата се разшумя, председателят направи жест с ръка и всички отново притихнаха.
– След многократни сравнения, анализи и изчисления, установихме кога точно е започнала „нулевата раждаемост“. Искам да Ви уверя, че няма никакви съмнения относно датата и считам, че това е първата крачка в правилната посока за разкриването на причините. Данните ясно показват на какво се дължи намаляването на раждаемостта през последните години – именно на този феномен. Именно на факта, че от един момент нататък хората са изгубили способностите си за възпроизвеждане. От една дата, от едно поколение, родено след тази дата, хората от всички страни и раси са без тази способност. Ние засякохме с точност началото на „нулевата раждаемост“.
Залата си пое дъх и го задържа.
Председателят премигна, прочете още веднъж наум думите, написани в доклада, като че ли можеше в последния момент да открие някакво несъответствие и да не му се налага да ги произнася.
– От тази безусловно установена дата започва „нулевата раждаемост“. Това не е било процес, не е било нарастваща тенденция – нещо се е случило изведнъж и това е било началото на края. Не е засечен дори един-единствен изолиран случай на възпроизводство на човек от родители, родени след тази дата. Навсякъде по света. Хората, родени на предния ден, имат поколение, но не и тези, родени на следващия. Установяването на този факт е изключително важно. Засега не можем да обясним на какво се дължи това. Можем само да кажем, че краят на човечеството очевидно е настъпил, но не сме разбрали веднага… Апокалипсисът е дошъл и се е настанил на планетата, но ние го установяваме едва сега. Както лъчите на слънцето, които ни греят, са пътували дълго преди да стигнат до нас, както някои от звездите, които наблюдаваме, отдавна вече са изгаснали… Така и човечеството живее след тих и невидим апокалипсис. Имаме по-малко от един човешки живот време, за да се справим с проблема. Защото сме от последните родени. Ние сме единствената надежда за нас самите. Ако не успеем, след нас поколения няма да има.
Този разказ участва в конкурса „Краят на света и след това“.
Гласувайте, за да го отличите в класирането: