Този разказ е част от конкурса „Краят на света и след това“ (2017-2018)
Цветан Мънгов
Да се гмурнеш в състояние
разказ
„Нали ви казах! Нали ви казах!“
– реплика на Димо, „Лавина“, 1982 (игрален филм)
„Няма риск в работата на големия адронен колайдер, а докладът на групата по безопасността му е прекрасен“
– Проф. Мартин Рийс, президент на кралското дружество 2005 – 2010, член на камарата на лордовете на Обединеното Кралство и барон на Лудлоу
„Никога не блъскай с чук по камък, паднал от небето“
– императив из фолклора на племето курукси, възникнал скоро след „Великите бомбардировки“
* * *
Тревогата у Наблюдаващите нарастваше прогресивно! Обитателите на една периферна планета, трета подред около звезда, неизразходвала даже и половината от капацитета си, възнамеряваха да прекъснат това, което се обозначава като „сега“. Опитваха се да го направят чрез машини, в които ускоряваха нестабилно вещество в противонасочени струи и ги сблъскваха фронтално. Така удвояваха енергиите!
Засега опитите бяха безуспешни, но последната машина беше с нараснала мощност. Доскоро експериментираха при нива, съществуващи естествено в сегашната производна, но предстоеше да достигнат условия, характерни за последното Начало!
Наблюдаващите се питаха откъде извира този интерес и защо обитателите на въпросната планета с такова настървение изследваха неорганизирана материя?
Не можеха да стигнат до смислен извод! Изглежда, бе проява на нещо, което най-точно можеше да се обозначи като „нездраво любопитство“.
За наблюдаващите подобно определение бе на границата на разсъдъка и дори малко отвъд. Познаваха различни цивилизации. Но самоунищожителна склонност срещаха за пръв път!
Какъв е смисълът да убиеш нещо, само за да го разрежеш и да разбереш как е устроено отвътре? – питаха се Наблюдаващите и отново не намираха отговор. Бяха обаче напълно безпомощни! Нямаха средство за въздействие, по съображения от обективно естество. Дори да се напрегнеха всички заедно, пак не биха могли да помръднат и молекула в измерението на въпросната планета. Бяха полеви форми, изолирани и относително защитени в своето измерение. Помежду се разполагаше това, което остана от предишния свят (онези от третата планета го наричаха „тъмна материя“).
Наблюдаващите познаваха надеждата. Любопитство и надежда – бяха двете неща, характерни за всяка жива форма. Техен поет бе открил основна истина: „Надеждата напуска ни последна“. Така че… надяваха се. Можеше нещо в устройството на неадекватните да се повреди? Случваше се често на третата планета. Или спонтанни колебания в кората на планетата да нанесат поражения?
* * *
Кой каза, че Господ не бил милостив? Милостив беше. Даже много. Всичко свърши по-бързо от всяка мисъл, така че никой нищо не осъзна.
Не продължи нито секунда, нито милисекунда. Когато онзи сноп оловни атоми се срещнаха с другия, сингулярността просто се случи – безкрайно малка и безкрайно тежка. И разбира се, просъществува точно нула секунди. Сякаш някой превключи на друг режим. Времето свърши.
Времето започна.
* * *
Наблюдаващите преживяха новото Начало! Щом се опомниха, потръпнаха: „А можеше и да не е така“. После плахо се зарадваха…
Постепенно дадоха воля на любопитството и заоглеждаха обемите наоколо.
Три от познатите пластове бяха непокътнати. Но тъмната материя не беше същата. Преди напомняше хаотична мрежа, сега беше организирана в ъгловати тръбни структури и отделяше слабо сияние. Не изглеждаше обаче, че ще взаимодейства с каквото и да е било.
Наблюдаващите забравиха страха напълно и продължиха нататък.
Забелязаха непознат, особен, тънък пласт. Започваше концентрично около проекцията на планетата на унищожителите и продължаваше в безкрая.
Погледнат отблизо, се оказа хетерогенен! Беше съставен от отделни, устойчиви полеви обекти, твърде разнообразни по обем, форма, излъчване. Някои напомняха неща от техния свят, полеви холограми.
Бяха милиарди и всяка една беше уникална.
Гледката беше необичайна, но колко интересни можеха да бъдат мъртви обекти?
Тъкмо се канеха да огледат нататък и тогава един от тях направи нещо, което никой не очакваше!
Приближи се до едно от образуванията и се гмурна.
Сля се с обекта и го обхвана едновременно. И веднага се отдели отново. Изглеждаше зашеметен! Наобиколиха го с интерес.
– Това… това е лошо. Това е нечие лошо… състояние! – с недоумение сподели първооткривателят.
Без да се колебае, приближи друг, различно изглеждащ обект, многоцентров. Този път се задържа по-дълго, преди да се отдели.
– А това е…това е… нямаме обозначение! Когато всичко е много добре и ти не правиш нищо и…. не си задължен да правиш нищо!
След него се гмурна друг. И после още един.
* * *
Двама Наблюдаващи направиха пауза, за да обменят впечатления и да си препоръчат интересни обекти. Вече бяха научили много за ликвидаторите от третата планета. Неясно защо и неясно как новото Начало бе образувало това Чудо. Пласт от последни състояния. Стигнаха до извода, че са се запазили моменти на най-малко безразличие.
Единият забеляза:
– Колко интересен е бил животът им! Колко различни от нашите преживявания и какви разнообразни нюанси и степени не-безразличие. Имали са отношение към всичко! Храна, други същества, дори към мъртви обекти!
Другият Наблюдаващ не отвърна.
Още беше замаян от последното гмуркане.
Беше изживял състоянието на същество, излегнало се безгрижно на брега на езеро. Усещаше лъчите на близката звезда с повърхността на тялото си, те проникваха дори през затворените зрителни органи. Наблизо беше легнало друго същество, към което бяха насочени цял спектър отношения и… намерения. Трето същество, тройно по-малко от другите две, възникнало от небезразличието между двамата, играеше в плитчината, гонейки кръгъл предмет. Предизвикваше леки, нискочестотни вълни в езерото, атмосферата на планетата предаваше наоколо. Това действаше… забавящо. В състоянието на обитателя доминираше желание всичко да продължи възможно по-дълго. Не можеше да си представи съществуване без другите две същества. Усещането беше прекрасно.
Този разказ участва в конкурса „Краят на света и след това“.
Гласувайте, за да го отличите в класирането: