Този разказ е част от конкурса „Краят на света и след това“ (2017-2018)

Герасим Симеонов

Сам

разказ

Сам бе захвърлил греблото и вече се носеше напред само с усилието на вълните; те щяха да свършат остатъка от работата.

Не му оставаше много. Прецени, че има около десетина минути, преди да стигне до ръба на света и да изпадне от него. Седна на сала и се загледа в края на света. Чакаше го.

Черната ресна на края изпъкваше сред лазура на морето и мекотата на облаците. Колкото повече свиваше дължината си, толкова повече Сам усещаше, че е близо. Пенливите вълни плавно го тласкаха натам, към предела, към границата, към празнотата. Отвъд.

Миг преди да изгуби основата под краката си, Сам притвори очи.

Очакваше да усети игличките по тялото, когато то премине отвъд края и свободно се спусне надолу, но те така и не се появиха. Сам открехна клепачите си.

Салът се плъзгаше по ръба на света; бездната не го искаше. И светът не искаше да го тласне отвъд.

Сам се изправи, но салът не промени посоката си.

Греблото спокойно се люшкаше назад в лазура, a салът сам плаваше по ръба.

Този разказ участва в конкурса „Краят на света и след това“.
Гласувайте, за да го отличите в класирането: