Конкурси Краят на света и след това (2017-2018)

Краят идва, от Павел Матеев (разказ)

Краят идва, от Павел Матеев (разказ)

Този разказ е част от конкурса „Краят на света и след това“ (2017-2018)

 

 

Павел Матеев

Краят идва

разказ

 

Джонатан се събуди на крайбрежната пейка. Изправи се, ритна полупразната бутилка от уиски пред себе си и се усмихна. В този момент усети пулсациите в слепоочията си, зави му се свят и седна. Не беше най-приятното утро, но беше жив!

След минута-две Джонатан виждаше по-ясно заобикалящия го свят, но главата му не спираше да пулсира. Реши, че нищо няма да му се случи, ако удари още една глътка. Но пък имаше вероятност нещата да се подобрят. Стана, направи няколко крачки до бутилката и я взе. Върна се обратно на пейката и отпи от малцовото уиски. Течността приятно намокри пресъхналото му гърло и спомените от предишните дни нахлуха.

* * *

Преди три дни малтийското правителство беше обявило национална евакуация на острова. Не беше желателно, а задължително. Всяко едно живо същество трябваше да напусне Малта, защото до дни нямаше да има остров. Прогнозите не бяха за ураган, наводнение или за обикновено природно бедствие, а за Апокалипсис.

Населението беше информирано за сериозно покачване на морското равнище в глобален мащаб. Не беше посочена причина или как ще протече всичко. Единствено изчисленията прогнозираха, че цяла Малта ще бъде под вода. Реално специалистите не бяха сигурни в нищо, но никой не искаше да поеме отговорност и да рискува живота на всички. Хаосът в световен мащаб беше факт, а всяко правителство трябваше да намери собствено решение. Малтийските власти успяха да вземат спешни мерки и да организират евакуация в Алпите.

Военните успяха да проверят всички домове и да съберат хората. Имаше и случи на употребено насилие, но заповедите бяха ясни. Всички живи същества да се евакуират!

Всички, но Джонатан беше по-хитър от тях! Темата за Апокалипсиса му беше любима от дете и беше подготвен. Мазето му бе преустроено в убежище по всички правила от дебелите книги. Запаси се с храна, вода, батерии, книги и всичко необходимо за екстремно оцеляване.

Преди два дни военните бяха пред дома на Джонатан, но така и не го намериха. Той се бе скрил в своето тайно място. Никой не знаеше за скривалището му.

През деня се отдаде на любимото си занимание – четене на книга с чаша хубаво малцово уиски. Чувстваше се сигурен в своята тайна бърлога. Вечерта заспа спокоен.

На сутринта се събуди с лек махмурлук. Хапна и отново хвана любимата си книга.

В късния следобед Джонатан реши да излезе от убежището си и да провери обстановката навън. Той знаеше, че по това време последният кораб трябва да е напуснал пристанището.

Внимателно огледа своята улица, но не видя никого. Дори обичайните улични котки липсваха. Слънцето вече беше поело по обратния път и скоро щеше да залезе. Времето беше приятно топло. Нямаше никакъв вятър. Но това не учуди Джонатан.

Запъти се към близкия площад. По пътя отново не срещна никого. Част от обичайно паркираните автомобили липсваха. Магазините и кафенетата бяха затворени. Хотелите бяха празни. Нямаше онова струпване на туристи, което толкова много дразнеше Джонатан. Светът около него беше пуст и празен. Но най-радостното от всичко беше едно-единствено нещо. Беше тихо!

След като установи, че нищо не го заплашва и че няма никакви хора, Джонатан се върна вкъщи. Грабна кутия с цигари и бутилка уиски, пазена за специални случаи. Облече най-новите си дрехи и се запъти към крайбрежната алея.

Седна на любимата си пейка с изглед към залива. Запали доволно цигара и отвори бутилката. Беше призрачно тихо, а уискито влизаше толкова бързо и лесно. И така до сутринта, когато се събуди.

* * *

Джонатан допи уискито. Вече не усещаше пулсирането в слепоочията си. Единствено онова страхотно замайване. Огледа се и това, което видя около себе си, му хареса. Нямаше нито едно живо същество, което да го притеснява. Разсмя се на глас. После запрати празната бутилка към близката палма. Знаеше, че ще му трябва още уиски, но отложи това за после. Цялото време беше негово.

Джонатан тръгна по крайбрежната алея. Тогава почувства студения вятър, който идваше откъм морето. Прецени, че може да завали скоро и трябва да се облече. Но имаше време.

Вятърът се усили. Големи вълни започнаха да къпят каменистия бряг. Шумът от морската вода наруши тишината. Джонатан усети леко вибриране под краката си. Това го притесни леко, но чувството бързо отмина.

Морето се разпени и Джонатан започна да чува силно бучене. Не можа да установи откъде идва този звук, но беше неприятен. Вибрациите под краката му се усилиха. Вълните отнесоха няколко крайбрежни сергии и започнаха да заливат алеята. Заваля дъжд. Палмите заплашително се накланяха от напора на вятъра. Един ламаринен покрив се откъсна от близка сграда и полетя. Всичко се случваше толкова бързо и изненадващо.

Джонатан се озова почти на края на крайбрежната алея, когато стана непоносимо шумно. Слънцето вече не се виждаше, а мракът бе завзел хоризонта. Дъждът премина в градушка. Големи парчета лед се забиваха в земята около него и образуваха дълбоки рани. Джонатан повече се ядоса, отколкото се изплаши. Обърна се към морето и му показа среден пръст. Скри се зад едно дебело дърво. Извади цигара и след няколко опита успя да я запали.

Тогава видя нещото, което идваше към брега. Огромна вълна, голяма водна стена или по-скоро краят на всичко пристигаше. Джонатан ококори очи, зяпна широко с уста и цигарата отлетя в небитието.


Този разказ участва в конкурса „Краят на света и след това“.
Гласувайте, за да го отличите в класирането:

No votes yet.
Please wait...