В памет на Росен Динов
Езерото е вече отвъд
сянката е вече отвъд
кънтеж на избягали думи
неуловими духове
нова земя ще откриеш, Колумбе
нова земя да заселим децата си
нова земя
където да потънат костите ни
кръв в пръстта
кръв в пръстта
ние сме първите преселници на слънцето
ние сме новите стопани на храма
нашите кости са олтар на децата ни
от където да търсят спасение
в тази нова земя
кръв в пръстта
кръв в нова земя
заселихме душите си
в земята на вечното слънце
Ла Манча
приют на търсещите
къща на мечтите
храм на душите ни
благословена да е пръстта
в която са първите
дали живота си
за избавлението ни
нова земя на дедите
нова земя на дедите
нашите сълзи са роса за цветята
нашите ръце са кръст на смирението
нашият живот в твоята земя, Ла Манча,
е пътят, вечен, на душите ни!
31.01.2017
En memoria de Rosen Dínov
El lago ya está más allá
la sombra ya está más allá
eco de palabras escapadas
espíritus esquivos
tierra nueva descubrirás, Colón
tierra nueva donde se asienten nuestros hijos
tierra nueva
donde se hundan nuestros huesos
sangre en el suelo
sangre en el suelo
somos los primeros emigrantes al Sol
somos los nuevos patrones del templo
nuestros huesos son un altar de nuestros hijos
donde busquen salvación
en esta tierra nueva
sangre en el suelo
sangre en la tierra nueva
se asientan nuestras almas
en la tierra del sol eterno
La Mancha
refugio de los que buscan
casa de los sueños
templo de nuestras almas
bendito sea el suelo
donde están los primeros
que han dado su vida
para nuestra liberación
tierra nueva de los antepasados
tierra nueva de los antepasados
nuestras lágrimas son rocío para las flores
nuestros brazos son cruz de la humildad
nuestra vida en tu tierra, La Mancha,
¡es el camino, eterno, de nuestras almas!
31.01.2017
Traducción de Teodora Tzankova