Книги

Белият хотел на Д. М. Томас (рецензия)

Фрагмент от корицата на „Белият хотел“ от Д. М. Томас

Отговорен редактор за публикацията: Деница Венкова

 

Йоанна Нейкова

Белият хотел

рецензия

 

Написан през 80-те години на миналия век, „Белият хотел“ на Д. М. Томас не може да бъде жанрово определен еднозначно. Текстът прескача границите на конвенционалния роман и отива отвъд, за да съвмести привидно несъвместимото. Експерименталният подход на автора обединява различни техники на писане – всяка част предлага нов поглед, само за да бъдат събрани всичките нишки в една точка – Белият хотел.

Концептуално обединяващи са теми, белязали и разтърсили първата половина на 20 век – от появата на психоанализата до Холокоста и последиците от Втората световна война. Действията от романа имат голям времеви и пространствен обхват, проследявайки трансформациите, както на героите, така и на цяла Европа. Фигурата на Зигмунд Фройд безспорно хвърля сянката си върху текста на Д. М. Томас. Създаването на връзка между психоанализата и литературата не е нещо необичайно – самият Фройд посяга към литературни произведения, за да онагледи някои от теориите си. Също така повечето му публикувани случаи, сред които и случаят Дора, излязал от печат под заглавието Фрагменти от анализа на случай на хистерия, събират в себе си всичко необходимо за създаването на една фикционална творба. Романът „Белият хотел“ се опитва да постигне обратния ефект – стъпващ предимно върху фикционален материал, на места текстът силно наподобява тъкмо публикуваните изследвания на Фройд. Това тънко внушение е подсилено от факта, че фигурата на психоаналитика също е персонаж в разказа. Това е резултат от една особена тенденция през 70-те и 80-те години – преосмислянето и пречупването на текстовете на Зигмунд Фройд през литературата и визуалните изкуства, използвайки именно този скрит повествователен потенциал в психоаналитичните изследвания. Но Томас не се задоволява само с това и не спира дотук, а създава един своеобразен текстов колаж, поглед към сложната и комплексна същност на човешката психика.

Композиционно романът е разделен на шест части, всяка от които съдържа едно и също ядро, но поднася нов структурен и концептуален акцент. Авторът заимства елементи от епистоларния роман, поезията, документалистиката и историята, фантастиката, за да съгради един цялостен и завършен разказ. Централната фигура, около която гравитира повествованието, силно напомня на някои от реалните пациетки на Зигмунд Фройд. Тя, подобно на тях, присъства с две имена – фрау Ана Г. и Лиза Ердман. Използването на фалшиво име не служи единствено и само за скриването на самоличността на пациентката, каквато се оказва тя, а задава една от двете имплицитно втъкани концептуални нишки на сюжета – вечната свързаност на Ерос и Танатос. Тази линия бива онагледена чрез женските образи в романа – майката и лелята, Ана и Лиза, които функционират като точки, бележещи нагона и смъртта и тяхната сдвоеност. Обединяващият елемент, преплитащ тези крайности, е топосът на Белият хотел, която задава втората концептуална нишка – горе и долу. Образът на хотела се появява в началото и края, рамкирайки повествованието, но и чертаещ измеренията по вертикала. В началото той е част от натрапчивия сън на фрау Ана Г, изпълнен с еротика и насилие, който Фройд се опитва да разтълкува. За пациентката тези епизоди с еротични сцени и безпредметна смърт представляват най-ниската точка в живота ѝ – хистерията. Вторият момент, в които се появява хотелът, е самият епилог на романа – частта Лагерът. Белият хотел като утопия post-mortem или персоналния рай на Лиза Ердман – най-високата точка. Завръщането в хотела е своеобразно завръщане в утробата, изначалното състояние преди раждането, обединението на Ерос и Танатос, Лиза и Ана, или просто метафора за нагона към смъртта.

Частта Спалният вагон извършва поредното превключване в стилово отношение и отнася наратива в 1941 г., Киев. Настъпването на нацистите е факт, предстои да се случи едно от най-големите масови изтребления на евреи през Втората световна война – екзекуциите в Бабий Яр. Частта носи елементи на документалистика, които задават един дистанциран поглед към зверствата, извършени в Украйна – разтърсващи натуралистични и брутални сцени. Смъртта на Лиза там, както и на хиляди други, повдига въпроса за хуманността и отношението към човека – етническата принадлежност като дискредитираща правото на живот. Особената двойнствена същност на Лиза – еврейските ѝ корени и християнската ѝ вяра – я изправят с нова сила пред въпросите за идентичността и дълга.

Романът на Д. М. Томас не представлява просто един експеримент между психоанализа и литература, а поглед към Европа през първата половина на миналия век през единичния случай – прочит на цялото през частното, нервозата на човечеството през хистерията на един.


снимка
Йоанна Нейкова

Йоанна Нейкова е родена през 1995 г. и е студентка в специалност „Българска филология“ в Софийски университет. Три пъти е водеща брой на „Литературен вестник“, като има и самостоятелни публикации във вестника. Печели първо място в Деветнадесетата национална научна конференция за студенти и докторанти „Пътят на словото: идеи, идеали, утопии“ (2017 г. Пловдив). Интересите ѝ са в областта на теория на литературата, западноевропейския модернизъм и постмодернизма.


корица
Белият хотел, от Д. М. Томас, изд. „Сиела“, София, 2016

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.