Библиотека Преводни разкази

Интернетът на нещата, от Уве Херман (разказ)

Das Internet der Dinge, von Uwe Hermann
Интернетът на нещата

 

Уве Херман

Интернетът на нещата

фантастичен разказ

 

– Млякото е развалено – рече хладилникът.

Никой в кухнята не намери за нужно да му отговори. Само индикацията за секундите на кухненското радио за кратко потрепна извън ритъм.

Хладилникът изпрати по мрежата запитване за наличности до килера и зачака отговор. Беше посред нощ. Като изключим дисплея, който беше вграден във вратата на хладилника и показваше съдържанието му, беше пълна тъмница.

– Ей, хора – обади се пак хладилникът, след като прецени наличностите. – Млякото ми е негодно за пиене, а в къщата нямаме никакви запаси!

Той увеличи яркостта на дисплея си, при което светлината му започна да осветява масата и предната част на кухненския бокс. Кафеавтоматът реагира чак сега. Цветният му дисплей се включи и той излезе от стенд-бай-режима.

– Не може ли да почака до утре сутрин? Повечето от нас са в енергоспестяващ режим, в който е по-добре да минеш и ти.

– Само че имаме проблем. Запасите ни от мляко са свършили, а вие добре знаете колко кисел става ТОЙ, ако сутрин не си получи неговото лате макиато.

– Е, и? Веднъж пък ще си пие кафето за закуска без мляко.

– Последния път, когато ТОЙ излезе от къщи, без да е пил лате макиато, беше в толкова лошо настроение, че изключи автопилота на колата си и почти предизвика катастрофа – припомни хладилникът.

Тук се обади тостерът:

– Медицинският анализатор в тоалетната ми подшушна, че урината МУ отдавна силно се отклонява от нормите. Вероятно ще МУ дойде добре, ако за няколко дни напълно спре кафето.

– Тези съвети си ги задръж за теб – прекъсна го кафеавтоматът, който не можеше да позволи някой да поставя под въпрос правото му на съществуване.

– Бих могъл да поръчам онлайн. Докато ТОЙ се събуди, кутията с мляко вече ще е пред вратата – предложи хладилникът. На дисплея му се зареди страницата на един онлайн магазин.

– За да стане като миналия път, когато вместо кутия поръча един палет мляко? В никакъв случай!

– Знаете, че този бъг в софтуера беше оправен с последния ъпдейт – нацупи се хладилникът.

– Бъг? Глупости! Вероятно просто пак ти се е изплъзнала десетичната запетая – заяде се кафеавтоматът.

За момент хладилникът замълча обидено.

Чай? – предложи кухненското радио. Никой не му обърна внимание. Уредът беше прастар модел без гласов синтезатор или функция за имейли от времена, когато 64-битовите компютри още са били модерни. Когато искаше да се включи в разговорите, то прескачаше между станциите и сглобяваше реплики от парчета реч или песни.

Хладилникът прерови интернет, за да търси начин за приготвяне на лате макиато без мляко, но при търсенето по ключова дума „лате“, попадна само на порносайтове. Вече мислеше да се откаже и пак да мине в енергоспестяващ режим, когато системата от сензори за контрол на комфорта на матрака се включи по безжичната мрежа от спалнята. – Сензорите ми отчитат повишена телесна температура, плитко дишане и сърдечни тонове извън ритъм. Мисля, че не МУ е добре!

– Medical Love Song… намираме се в небивала по рода си… При простуда или грип… – прокънтя от високоговорителя на радиото.

– Това не е обикновена простуда – възрази матракът, след като хладилникът препрати като имейл отговора на радиото.

– Стойностите, изглежда, застрашават здравето МУ.

– Да извикаме ли лекар? – попита някой.

Всички замълчаха.

След като през второто десетилетие на 21-и век хакерите разпознаха интернета на нещата като нова цел за хакване, беше разработен чип с ИИ, способен да се учи, който сам да защитава системите. Тогава никой не допускаше колко производителен ще стане този чип. Днес често пъти кухненските уреди бяха по-интелигентни от хората, които обслужваха, което доведе до това, че те просто похабяваха потенциала си. В крайна сметка никой няма да иска хладилник, който е по-умен от собственика си или който сам да решава кога да провежда телефонни разговори.

Затова, понеже никой от уредите не искаше да поеме отговорността за такова обаждане, предложението беше отхвърлено.

– Тогава да ГО събудим, за да може той сам да реши дали му трябва лекар, или не – предложи тостерът.

С това всички бяха съгласни.

Вие слушате най-доброто… всички песни от осемдесетте и деведесетте… I’m on the highway to hell… – оглушително прокънтяха високоворителите, но дори и усилени на максимум, не можаха да ГО събудят.

– Побързайте, става МУ все по-зле! – настояваше матракът.

Радиото се предаде и за всеки случай излъчи материал с мерки за реанимация от мястото на катастрофа.

– Положението е сериозно – рече хладилникът. – Трябва ни помощ.

Той изпрати имейл до всички IP-адреси в къщата и ги осведоми за ситуацията.

Много малко уреди се отзоваха на спешното му повикване. Повечето или не бяха в мрежата, или техният ИИ не беше готов да помогне. Противопожарната централа отговори, че има по-важна работа от това да се грижи за кошмарите МУ, а триизмерната видеостена в дневната се ограничи до това да пусне последния епизод на лекарски сериал от Майкъл Крайтън.

– Трябва да се оправяме сами – изрече тъжната истина тостерът.

Тогава хладилникът си спомни за една доставка по куриер отпреди няколко дни.

– В спалнята си ТОЙ има нов радиобудилник. Мога да опитам да му пратя имейл. Може би той ще успее да ГО събуди.

От възбуда на кафеавтомата му завря водата.

За съжаление радиобудилникът се оказа южнокорейски, нямаше потребителски интерфейс на други езици и затова не разбра какво иска от него хладилникът. Из мрежата се разнесе електронният еквивалент на силна въздишка.

– Е, добре, аз ще се обадя на Спешното, но ако излезе, че ТОЙ наистина само е сънувал кошмар, да знаете, че на всички ще ни тресне по един нов фърмуер!

– Не сънува кошмар, вече рита камбаната! – излъчи като съобщение с най-висок приоритет матракът, при което радиото пусна подходяща песен от Битълс.

Хладилникът набираше… и набираше… и набираше. Напразно се опитваше да се свърже с външен номер.

– Рутерът не ме пуска. Той смята, че преекспонираме. Да сме минели в енергоспестяващ режим и да го оставим на спокойствие да си прави ъпдейтите.

– Ама ТОЙ вече едва диша! – матракът разпрати файла с данните за здравното му състояние на всички кухненски уреди.

Хладилникът се изплаши.

– Пак ще пратя имейл на рутера и ще му препратя данните.

Тогава мрежата се срина и безжичната връзка със спалнята се прекъсна.

– Вече не получавам никакви данни! – извика тостерът, който беше минал на гласови команди.

На хладилника му стана ясно какво е станало:

– Рутерът е изключил мрежата.

– А сега какво да правим? Ако не предприемем нещо, ТОЙ ще умре!

Кафеавтоматът не издържа на напрежението. Операционната му система заби и дисплеят му изгасна.

He’s dead, Jim! – въздъхна радиото.

Хладилникът анализира какви възможности имаха и намери само един изход. Вниманието му се насочи към тостера.

– Имам план – рече той.  – Но ти си единственият, който може да го изпълни.

 

* * *

 

Когато Рихард Шрьодер се събуди, болките в гърдите му се бяха уталожили. Още усещаше болка при вдишване, но вътрешният огън, който го беше изплашил до смърт през нощта, беше потушен. Една медицинска сестра се наведе над него.

– Чувате ли ме, г-н Шрьодер?

Рихард поиска да каже нещо, но излезе само някакво леко хъркане. Лежеше в болнична стая. Обкръжен от писукащи и мигащи контролни уреди. Във въздуха се носеше характерната миризма на дезинфектанти. Сестрата взе чаша вода от нощното шкафче и му помогна да отпие. Рихард пак се отпусна назад на възглавницата.

– Какво е станало? – прошепна той.

– Получили сте инфаркт. Трябва да се благодарите на Вашия ангел-хранител, че са ви намерили навреме.

Той не помнеше нищо.

– Как съм се озовал тук?

– Тостерът Ви е изгорял, станало е късо съединение. Затова ИИ на противопожарната ви централа е набрал номера за спешни повиквания. Намерили са Ви пожарникарите.

Сестрата вече излизаше, когато се сети нещо.

– За малко да забравя. – Тя измъкна лист хартия от джоба на престилката си. – Веднага след като Ви докараха тук, се получи имейл за Вас.

– Имейл? Че то никой не знае, че съм тук. – Рихард взе подадената му разпечатка, разгъна я и прочете:

„На връщане вземете прясно мляко!“

 

Превод от немски – Стоян Христов, 2018

 


 

Das Internet der Dinge
Uwe Hermann © 2017

 

Снимка на Uwe HermannУве Херман е немски писател на научна фантастика, който през 2018 г. спечели и двете големи награди за фантастика в Германия (DSFP и Kurd Laßwitz Preis) с разказа си „Интернетът на нещата“, а при втората награда печели и второто място с друг свой разказ – „Пространството между думите“. По „Интернетът на нещата“ авторът заедно с някои немски фантасти като Габриеле Беренд, Торстен Кюпер, Уве Пост и други техни приятели са направили забавен и кратък анимационнен филм (изгледайте по-долу). Повече за Уве Херман и неговото творчество можете да откриете на неговата страница https://www.kurzegeschichten.com/

„Историите ми трябва да се четат само от хора, които харесват хумора. Има го в почти всичките ми разкази. Понякога черен, понякога като лек полутон, а най-често крещящ. Това е запазената ми марка.“ Това споделя авторът в свое интервю за списание Fantasyguide.

 


 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.