
Бележка от редактора: Тази реч е част от официалното честване по случай 70 години от рождението на Агоп Мелконян, проведено на 10 март 2019 година в Арменски културен дом – София, което съвпадна с преиздаването на две книги, свързани с живота и работата на автора, издател, драматург, журналист и преподавател: „…територия, недокосната от позори“ и „Светът пред мене е прозорец…“. Първата, по неговите собствени думи, е „последната книга, която ще издам“, и съдържа стиховете му. Втората пък е томче с класическа арменска лирика в негов превод. Ще си позволя да цитирам Post Festum-а от Михаил Неделчев, поместен в Литературен вестник преди точно 11 години (ЛВ, 12.-18.03.2008, год. 18, бр. 9), когато се честват 59 години от рождението на Агоп: „На 10 март писателят Агоп Мелконян щеше да стане на 59 години. Отиде си през юли 2006 г., толкова рано. Беше мъдър по достоен за древното битие на своя народ начин. Беше лукав и присмехулен, беше язвителен и сантиментален. Дебютирал като поет, цял живот пишеше и поезия, която не публикуваше. Дари ни я посмъртно: събрана в стихосбирката „…територия, недокосната от позора”. А инак беше широко известен като един от първите ни писатели-фантасти. Беше удостояван с награди за този дял от творчеството си. Беше и един от най-плодовитите ни популяризатори на науката. Остави също пиеси, филми, адаптации. Занимаваше се с популяризирането на арменската литература в България. Томчето с преводи на класическа арменска лирика „Светът пред мене е прозорец…” също излезе посмъртно.“ По време на честването тази година писателят Велко Милоев беше така добър да произнесе няколко думи и за конкурса в чест на Агоп Мелконян, за което му благодарим. Разширен репортаж от събитието очаквайте в едно от идните предавания на радио „Сборище на трубадури“.
Велко Милоев
За Конкурса за кратък фантастичен разказ
в памет на Агоп Мелконян
Помолиха ме да кажа няколко думи за конкурса за кратък фантастичен разказ в памет на Агоп Мелконян.
Правим го вече за осма поредна година и само по себе си това е успех за литературен конкурс без силни спонсори и без парични награди.
Идеята е на Преслава Кирова, която познавам само задочно като блогърка, пишещ човек; тя и днес ни помага. Навремето Преслава, само защото е чела и харесала творчеството на Агоп Мелконян, предлага да се направи този конкурс на колегите си от електронното списание „Сборище на трубадури“.
Това е за мен забележителна духовна връзка през поколения – от покойния ми приятел от хартиената епоха до „Трубадурите“, някои от които са „хилядолетници“ или „милинеали“.
Спомних си, докато пишех тези редове, как тежко изживя Агопа края на своите списания „Върколак“ и „Зона F“ и се запитах дали би станал редактор на електронно списание.
Защо не? Като журналист-популяризатор на науката и техниката той беше отворен към новото, а бе и първият от познатите ми хора на словото, който започна да ползва компютъра за писане и за издателска дейност.
Със сигурност обаче, ако Агопа бе жив днес, бих искал да си говорим с него за днешните млади. Ако погледнете дори само журито на конкурса от страна на „Трубадурите“, ще видите, че те са активни в интернет и на книжния пазар автори, преводачи и блогъри, които публикуват чужди или свои текстове, следят литературния поток в избрана от тях област, пишат ревюта за книги…
Забележително поколение – ако се издържат с преводи или с някаква друга професия, блогърството и всичко останало, включително десетките часове работа по този конкурс, са доброволни, неплатени дейности; нещо, което правиш в свободното си време поради вътрешен импулс. Искат да го правят и го правят.
Ще спомена с благодарност само три още ключови имена от „Трубадурите“, с които си сътрудничим вече осем години – Джовани „Гост“ Чемишанов, Петър Тушков, Владимир Полеганов.
Най-ценната връзка на конкурса с наследството на Агоп Мелконян за мен е, че окуражихме първите стъпки на обещаващи млади автори – също както правеше Агопа с конкурсите за кратки разкази в неговите списания.
Журирането на много десетки разкази не е много увлекателен труд, но носи удовлетворение, когато в отсятото блесне златна люспица. Не са много. Никога не са били много, но с годините се насъбраха. И тъй като оценяваме анонимни текстове, аз поне най се радвам, като разбера впоследствие, че награденият автор е млад. И по-късно – че продължава да пише качествено.
През осемте години на конкурса някои от начинаещите навремето се утвърдиха като автори и издатели с много книги, списания, блогове – няма да споменавам тук имена заради риска да пропусна някой, много са.
Но съм сигурен, че Агопа би бил доволен да види как работим ние, от почетното жури, както го наричат, ние, от кръга на семейството и приятелите му, заедно с младите „Трубадури“ по конкурса с неговото име.
Би бил доволен да види като част от това начинание сина си Едуард и съпругата си Людмила.
Ще завърша с благодарности към Люси Мелконян, която вече толкова години организира нас, приятелите на Агопа, координира работата ни с „Трубадурите“, чете стотици страници, а накрая се грижи и за една симпатична церемония по награждаването с плакети, грамоти, книги и вино.
Дано още доста години сме заедно.