Библиотека Преводни разкази

Историята на едно търговско предприятие, от А.П. Чехов (разказ)

К. С. Малевич. Крестьянин. 1928-1932.

 

 

 

А.П. Чехов

Историята на едно търговско предприятие

разказ

 

Андрей Андреевич Сидоров получи в наследство от своята майчица четири хиляди рубли и реши да открие с тези пари магазин за книги. А такъв магазин бе крайно необходим. Градът тънеше в невежество и предразсъдъци; старците ходеха само на баня, чиновниците играеха на карти и жулеха водка, дамите сплетничеха, младежта живееше без идеали, девиците целодневно си мечтаеха да се омъжат или ядяха варена елда, мъжете биеха жените си, а по улиците бродеха прасета.

„Идеи, повече идеи! – мислеше си Андрей Андреевич. – Идеи!“

След като нае помещение за магазина, замина за Москва и се върна оттам с множество стари и нови автори и много учебници, които подреди хубаво на рафтовете. Първите три седмици купувачи съвсем не се и появиха. Андрей Андреевич седеше зад тезгяха, четеше си Михайловский и опитваше да разсъждава справедливо. Когато през главата му минаваше мисъл, че би му се усладило да похапне платика с каша, веднага се улавяше:

„Каква пошлост!“

Всяка сутрин в магазина презглава влиташе млада слугиня, забрадена, с цървули на босо, и му казваше:

– Дай оцет за две копейки!

Андрей Андреевич ѝ отговаряше презрително:

– Сбъркали сте вратата, мадам!

Когато при него идваше някой приятел, лицето му ставаше многозначително и тайнствено, взимаше третия том на Писарев от най-далечния рафт, издухваше прахта от него и с изражение, сякаш в магазина има не какво да е още и се бои да го покаже, говореше:

– Да, приятелю… Тази дреболия, уверявам ви, не че… Да… Тук, приятелю, с една дума, длъжен съм да отбележа, едно такова, разбирате ли, зачетеш ли се, ръцете ти омекват… Да.

– Внимавай, друже, да не ти дойде!

След три седмици се появи първият купувач. Беше възпълен, посивял господин с бакенбарди и фуражка с червена лента, явно – помешчик. Поиска „Родно слово“, част втора.

– А нямате ли калеми? – попита той.

– Не зареждам.

– Че защо си вредите… Жалко. Не си струва за едното нищо да се ходи до пазара.

„Наистина си вредя, като не зареждам калеми – помисли си Андрей Андреевич, когато купувачът си тръгна. – Тук, в провинцията, човек не може да се специализира тясно, а се налага да продава всичко, което е свързано с просвещението и така или иначе го подпомага.“

Писа до Москва и, няма и месец, на витрината се появиха вред пера, моливи, писалки, ученически тетрадки, плочи за писане и други образователни принадлежности. Започнаха да се отбиват момченца и момиченца и в един от дните успя да изкара рубла и четирийсет копейки. Веднъж дори при него влетя презглава младата слугиня с цървулите; той тъкмо отваряше уста, за да ѝ каже презрително, че е сбъркала вратата, но тя изписка:

– Дай хартия за копейка и марка за седем копейки!

След този случай Андрей Андреевич започна да държи пощенски и гербови марки, а впрочем и формуляри за запис на заповед. Осем месеца по-късно (считано от откриването на магазина) при него дойде една дама, за да си купи пера за писане.

– А не ви ли се намират гимназически раници? – попита тя.

– Уви, мадам, не зареждам!

– Ах, колко жалко! В такъв случай покажете ми какви кукли имате, но само евтините.

– Мадам, нямам кукли! – произнесе печално Андрей Андреевич.

След недълъг размисъл той писа до Москва и скоро в магазина му се появиха раници, кукли, барабани, саби, хармоники, топки и какви ли не играчки.

– Всичко това е дреболии! – говореше на приятелите си. – Само чакайте, ще заредя с учебни пособия и смислени игри! При мен, разбирате ли, възпитателната част ще бъде изградена, както се казва, на най-фините научни изводи, с една дума…

Изписа гимнастически гири, крокет, дама, детски билярд, градински инструменти за най-малките и две дузини умни, смислени игри. Подир което обикновените хора, които минаваха покрай магазина му, за огромно свое удоволствие започнаха да виждат два велосипеда: един голям, другият по-малък. И се завъртя славна търговия. Особено добре вървеше пред Рождество, когато Андрей Андреевич окачи на витрината обявление, че при него се продават украшения за елха.

– Аз и на хигиена ще ги науча, разбирате ли – говореше на приятелите си и потриваше ръце. – Дай ми само на Москва да ида! Такива филтри и научни подобрения ще има при мен, че ще изгубите ума, с една дума. Науката, приятели, не бива да се игнорира. Въ-об-ще!

Натрупал пари, замина за Москва и накупи разнообразна стока за пет хиляди, на ръка и на кредит. Имаше и филтри, и превъзходни настолни лампи, и китари, и хигиенически долни гащи за деца, и биберони, и портмонета, и зоологически колекции. Всъщност купи и прекрасна посуда за петстотин рубли, и се радваше, че я купил, тъй като красивите вещи развиват изящния вкус и смекчават нрава. Щом се върна от Москва, се зае да подрежда новата стока по лавици и рафтове. И така се случи, че когато се покатери, за да разчисти най-горния рафт, успя да предизвика леко сътресение, от което десет тома на Михайловский изпопадаха последователно; единият го удари по главата, а останалите се приземиха право върху лампите долу, където строшиха два плафона.

– Как пък, едни… дебело пишат! – измърмори Андрей Андреевич, като се почесваше.

Събра всички книги, овърза ги здраво с канап и ги скри под тезгяха. Два дни по-късно му съобщиха, че съседът му бакалин е въдворен в арестантска рота, защото е малтретирал племенника си, и поради това магазинът му се дава под наем. Андрей Андреевич се зарадва много и подаде документи. Скоро в стената помежду им беше пробита врата и двата магазина, съединени на един, бяха натъпкани със стока. И тъй като купувачите, влизащи във втората половина на магазина, по навик питаха за чай, захар и газ, Андрей Андреевич, след кратък размисъл, поръча и бакалски стоки.

Понастоящем той е един от най-видните търговци в града ни. Търгува с посуда, тютюн, катран, сапун, кравайчета, бояджийски, галантерийни и химически материали, оръжие, кожа и пушено месо. Взел е под аренда винарната на пазара и говорят, че се кани да открие семейни бани с отделни помещения. Каквито книги имаше залежали по рафтовете, в това число третият том на Писарев, отдавна са продадени за 1 рубла и 5 копейки пудът*.

По именни дни и сватби някогашните му приятели, които сега Андрей Андреевич насмешливо величае като „американци“, понякога завързват с него дума за прогреса, за литературата и други висши материи.

– Четохте ли, Андрей Андреевич, последната книжка на „Европейски вестител“? – питат го.

– Не, не съм чел – отвръща той, присвива очи и си играе с тежкия джобен часовник. – Това нас не ни интересува. Ние се занимаваме с по-положителни работи.

 

Превод от руски:
Петър Тушков, 2019

 

* Стара руска мярка за маса. 1 пуд = 16,38 kg – Б.пр.

 


История одного торгового предприятия, А. П. Чехов, 1892

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.