Библиотека Преводни разкази

Историята на едно търговско предприятие, от А.П. Чехов (разказ)

К. С. Малевич. Крестьянин. 1928-1932.

 

 

 

А.П. Чехов

Историята на едно търговско предприятие

разказ

 

Андрей Андреевич Сидоров получи в наследство от своята майчица четири хиляди рубли и реши да открие с тези пари магазин за книги. А такъв магазин бе крайно необходим. Градът тънеше в невежество и предразсъдъци; старците ходеха само на баня, чиновниците играеха на карти и жулеха водка, дамите сплетничеха, младежта живееше без идеали, девиците целодневно си мечтаеха да се омъжат или ядяха варена елда, мъжете биеха жените си, а по улиците бродеха прасета.

„Идеи, повече идеи! – мислеше си Андрей Андреевич. – Идеи!“

След като нае помещение за магазина, замина за Москва и се върна оттам с множество стари и нови автори и много учебници, които подреди хубаво на рафтовете. Първите три седмици купувачи съвсем не се и появиха. Андрей Андреевич седеше зад тезгяха, четеше си Михайловский и опитваше да разсъждава справедливо. Когато през главата му минаваше мисъл, че би му се усладило да похапне платика с каша, веднага се улавяше:

„Каква пошлост!“

Всяка сутрин в магазина презглава влиташе млада слугиня, забрадена, с цървули на босо, и му казваше:

– Дай оцет за две копейки!

Андрей Андреевич ѝ отговаряше презрително:

– Сбъркали сте вратата, мадам!

Когато при него идваше някой приятел, лицето му ставаше многозначително и тайнствено, взимаше третия том на Писарев от най-далечния рафт, издухваше прахта от него и с изражение, сякаш в магазина има не какво да е още и се бои да го покаже, говореше:

– Да, приятелю… Тази дреболия, уверявам ви, не че… Да… Тук, приятелю, с една дума, длъжен съм да отбележа, едно такова, разбирате ли, зачетеш ли се, ръцете ти омекват… Да.

– Внимавай, друже, да не ти дойде!

След три седмици се появи първият купувач. Беше възпълен, посивял господин с бакенбарди и фуражка с червена лента, явно – помешчик. Поиска „Родно слово“, част втора.

– А нямате ли калеми? – попита той.

– Не зареждам.

– Че защо си вредите… Жалко. Не си струва за едното нищо да се ходи до пазара.

„Наистина си вредя, като не зареждам калеми – помисли си Андрей Андреевич, когато купувачът си тръгна. – Тук, в провинцията, човек не може да се специализира тясно, а се налага да продава всичко, което е свързано с просвещението и така или иначе го подпомага.“

Писа до Москва и, няма и месец, на витрината се появиха вред пера, моливи, писалки, ученически тетрадки, плочи за писане и други образователни принадлежности. Започнаха да се отбиват момченца и момиченца и в един от дните успя да изкара рубла и четирийсет копейки. Веднъж дори при него влетя презглава младата слугиня с цървулите; той тъкмо отваряше уста, за да ѝ каже презрително, че е сбъркала вратата, но тя изписка:

– Дай хартия за копейка и марка за седем копейки!

След този случай Андрей Андреевич започна да държи пощенски и гербови марки, а впрочем и формуляри за запис на заповед. Осем месеца по-късно (считано от откриването на магазина) при него дойде една дама, за да си купи пера за писане.

– А не ви ли се намират гимназически раници? – попита тя.

– Уви, мадам, не зареждам!

– Ах, колко жалко! В такъв случай покажете ми какви кукли имате, но само евтините.

– Мадам, нямам кукли! – произнесе печално Андрей Андреевич.

След недълъг размисъл той писа до Москва и скоро в магазина му се появиха раници, кукли, барабани, саби, хармоники, топки и какви ли не играчки.

– Всичко това е дреболии! – говореше на приятелите си. – Само чакайте, ще заредя с учебни пособия и смислени игри! При мен, разбирате ли, възпитателната част ще бъде изградена, както се казва, на най-фините научни изводи, с една дума…

Изписа гимнастически гири, крокет, дама, детски билярд, градински инструменти за най-малките и две дузини умни, смислени игри. Подир което обикновените хора, които минаваха покрай магазина му, за огромно свое удоволствие започнаха да виждат два велосипеда: един голям, другият по-малък. И се завъртя славна търговия. Особено добре вървеше пред Рождество, когато Андрей Андреевич окачи на витрината обявление, че при него се продават украшения за елха.

– Аз и на хигиена ще ги науча, разбирате ли – говореше на приятелите си и потриваше ръце. – Дай ми само на Москва да ида! Такива филтри и научни подобрения ще има при мен, че ще изгубите ума, с една дума. Науката, приятели, не бива да се игнорира. Въ-об-ще!

Натрупал пари, замина за Москва и накупи разнообразна стока за пет хиляди, на ръка и на кредит. Имаше и филтри, и превъзходни настолни лампи, и китари, и хигиенически долни гащи за деца, и биберони, и портмонета, и зоологически колекции. Всъщност купи и прекрасна посуда за петстотин рубли, и се радваше, че я купил, тъй като красивите вещи развиват изящния вкус и смекчават нрава. Щом се върна от Москва, се зае да подрежда новата стока по лавици и рафтове. И така се случи, че когато се покатери, за да разчисти най-горния рафт, успя да предизвика леко сътресение, от което десет тома на Михайловский изпопадаха последователно; единият го удари по главата, а останалите се приземиха право върху лампите долу, където строшиха два плафона.

– Как пък, едни… дебело пишат! – измърмори Андрей Андреевич, като се почесваше.

Събра всички книги, овърза ги здраво с канап и ги скри под тезгяха. Два дни по-късно му съобщиха, че съседът му бакалин е въдворен в арестантска рота, защото е малтретирал племенника си, и поради това магазинът му се дава под наем. Андрей Андреевич се зарадва много и подаде документи. Скоро в стената помежду им беше пробита врата и двата магазина, съединени на един, бяха натъпкани със стока. И тъй като купувачите, влизащи във втората половина на магазина, по навик питаха за чай, захар и газ, Андрей Андреевич, след кратък размисъл, поръча и бакалски стоки.

Понастоящем той е един от най-видните търговци в града ни. Търгува с посуда, тютюн, катран, сапун, кравайчета, бояджийски, галантерийни и химически материали, оръжие, кожа и пушено месо. Взел е под аренда винарната на пазара и говорят, че се кани да открие семейни бани с отделни помещения. Каквито книги имаше залежали по рафтовете, в това число третият том на Писарев, отдавна са продадени за 1 рубла и 5 копейки пудът*.

По именни дни и сватби някогашните му приятели, които сега Андрей Андреевич насмешливо величае като „американци“, понякога завързват с него дума за прогреса, за литературата и други висши материи.

– Четохте ли, Андрей Андреевич, последната книжка на „Европейски вестител“? – питат го.

– Не, не съм чел – отвръща той, присвива очи и си играе с тежкия джобен часовник. – Това нас не ни интересува. Ние се занимаваме с по-положителни работи.

 

Превод от руски:
Петър Тушков, 2019

 

* Стара руска мярка за маса. 1 пуд = 16,38 kg – Б.пр.

 


История одного торгового предприятия, А. П. Чехов, 1892

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.