Библиотека Български разкази

Контакт, от Андрей Велков (разказ)

Контакт, разказ от Андрей Велков
Илюстрация към разказа „Контакт“ от Андрей Велков

 

 

Контакт

от Андрей Велков

 

Ако те някога ни посетят, мисля си, че последиците може да са като тези след откриването на Америка от Христофор Колумб, което не се е развило доста добре от гледна точка на индианците.

Стивън Хокинг

 

Изследователите от „Свети Рандъл Флаг“ бяха претръпнали, всичките ветерани от по няколко експедиции, и тази рутинна мисия до забитата планетка съвсем не ги впечатляваше. Три седмици полет, два-три дни проби и експерименти, и това е. Стегнат екипаж. Пристигнали вчера, вече бяха изпълнили повечето от задачите си. Мисията определено се развиваше добре, имаше голям шанс да приключат предсрочно, което и обясняваше царящото ведро настроение на борда. Колкото по-малко време губеха в каталогизирането на полуцивилизациите и гротескните биоформи от Периферията, толкова по-добре. Заплащането беше същото, а за резултатите на никого не му пукаше. Варвари и смешни твари да искаш да откриваш в тези участъци.

Координатора се беше увил удобно на капитанската стойка, висяща от тавана, и с нескрито презрение наблюдаваше през панорамния монитор грозната синкаво-бяла планетата под себе си. Ненавиждаше светове с толкова вода. Бяха гнусни. Добре че не му се налагаше вече да ходи лично както някога, когато беше новобранец. Потрепери от спомените си за стотици предишни мисии. Какви неща само беше видял, за съжаление понякога и докосвал. Протегна се и един от робите боязливо му подаде чаша с освежаваща напитка. Можеше да си позволи едно питие, работният ден приключваше, ето и транспортният модул се появи на радара, излизащ от атмосферата. Това означаваше, че точно след 15 минути новите опитни екземпляри щяха да се намират в склада и научният екип щеше да се заеме със задълженията си. Означаваше също, че Координатора няма повече работа за деня и съответно можеше да се позабавлява с двете Обслужващи. Можеше дори, по случай добре развиващата се мисия, да ги почерпи (и себе си естествено) с онзи суперскъп ускорен дизайнерски метахалюциноген, който беше купил на Кинг V.

 

* * *

 

Пилота майсторски спусна модула върху специалните поставки. С небрежно движение на бойното острие на горното си пипало угаси двигателя и погледна строго към робите, които трябваше да разтоварят стоката. Мисълта, че грозните сиви копеленца приличаха леко на някои от полуцивилизованите същества, които беше прибрал преди, малко го развесели. Имаха сходна конструкция – грозна и нефункционална двойка горни крайници и изглеждащи му ужасно нестабилни долни. Пак два. Въобще не можеше да зацепи как успяват да стоят прави, камо ли да се придвижват. Иначе местните бяха по-големи от робите. За сметка на това главите и очите им бяха много малки. Това обясняваше защо се намираха на такова ниво. С толкова малко мозък нищо не може да направиш. Електричество, градове и пътища всеки може да измисли. Ето ги робите, пет пъти по-напреднали от тези тук, а когато се натъкнаха на патрулите на Конфедерацията, обрекоха расата си завинаги. Много смешни бяха, когато преди няколко века нелепите им корабчета се появиха. Опулените голямоглави и гърчави идиоти явно си мислеха, че Вселената е дружелюбно място. Не беше, бързо им стана ясно.

Бяха перфектни за мисии на такива планети обаче. Варварските им нелепи тела бяха по-добре пригодени за такава гравитация и влажност. Ето и сега, колко професионално отнасяха носилките с прясно хванатите упоени обекти. Ако бяха взели от другия модел роби, онези, птицеподобните кретени, сигурно още щяха да са долу и да си играят на криеница с местната фауна. Изпрати информационен импулс до Координатора, че всичко е наред, после засили през инфопулта няколко образа на уловените неща до Лабораторията, победоносно разпери шестте си пипала и се запъти към Кухнята да похапне.

 

* * *

 

Григор Мамута беше изтръпнал целият. Нямаше такова напиване! Винаги, след като вкараше повече от три кила от скоросмъртницата на Митьо Дизела, се чувстваше все едно са го били дълго време с тъпото на мотиката по главата. Не знаеше какво ѝ слагаше Дизела или как я правеше, ама не искаше и да разбира. За тази цена ловеше отлично, пък майната му на нечовешкия махмурлук. Хапваш три шкемебта, една пача, пийваш няколко бирички и си чисто нов и готов за следващи подвизи. Протегна ръка към шкафчето до леглото си, за да вземе бира, ама не можа да я напипа. Не можа да напипа и шкафчето. Жената пак щеше да яде шамари, много добре знаеше, че след силова вечер трябва да му оставя няколко бирички за сутрешна подкрепа. Хем я беше дресирал толкова време, хем пак понякога се правеше на луда, деба и парцала.

Изпъшка и опита да отвори очи. Не му се получи и се наложи да си помогне с пръсти. След кратко чегъртане и дърпане успя да отвори дясното. Баси светлината! Кучката май и телевизора беше забравила да загаси и сега щеше мамата да ѝ ебе. Само да пийне бира-две, щото тоя главобол го съсипваше. В този момент забеляза над себе си кравата.

Първата му мисъл беше, че не е негова тая крава, а чак след това се замисли как я е залепил на тавана. Защото кравата някак висеше оттам. Баси ракията, трябваше да започне да дава малко повече пари и да спре с продукцията на Дизела. Такива гледки не са оферта. Крава на тавана, заеби! Аре, махмурлукът се ядваше, обаче махмурлук със залепен добитък из къщата вече не ставаше. Въобще! Облегна се назад и затвори очи. Значи сега щеше да вкара няколко бири, да набие жената и после да отиде и да счупи главата на Дизела. И без това не го беше трепал близо месец. Мисълта за наказанията, които щеше да раздаде, го успокои и въпреки убийствения главоцеп Мамута пак успя да се унесе за двайсетина минути.

Събуди го някакъв гаден бръмчащ звук и крясъци. Опаааа, ей сега стана драма! От отдавна се знаеше в село, че около неговата къща сутрин се ходи по терлици, не се вика, дори не се говори, а ако направиш грешката нещо да си изръчкаш колата случайно, после ще ти се стъжни. То беше хубаво, че беше на баир и хората минаваха по инерция, а наобратно гледаха да заобикалят. Да си навлечеш гнева на Мамута беше фундаментална грешка. Ненапразно имаше такъв прякор – освен че беше огромен, беше и изключително космат. Всъщност нямаше два метра, обаче гонеше сто и седемдесет кила. Юмруците му бяха като на горила и когато удареше, нямаше нужда да повтаря. Той обаче винаги повтаряше, такава му беше природата. Колкото беше голям, толкова беше и злобен. Палеше лесно и после нямаше спирка. Абе страшна работа значи. Един път на събора, те броиха после, беше успял да джустира повече от двайсет и осем души в едно меле и това, без да се броят жандармеристите, които трябвало да викнат, за да го укротят. И те не успяха да го укротят, примамиха го с ядене да се кротне. Някога, преди доста години, беше заминал в града да става мутра, ама не му се получи номерът, защото беше яко тъп, ама то на толкова голям човек не му трябва много мозък да си функционира добре. Стигаше му да хапне доволно, да ебне , да си се напорка и да се посбие, и ставаше най-щастливият човек на света. Разправяха, че мутрите много ядове брали с него, защото всичките ги бил опредашил в една ситуация. Полицаи им се налагало да викат, за да се отърват от него, ама и полицаите се изпатили. То и заради тази случка Григор беше полежал малко в панделата, ама там чудно си беше изкарал. Още пребледняваха надзирателите, като се сетеха за затворническата му, за щастие кратка, кариера.

Та сега Григор Мамута, въпреки че въобще не му беше минало главоболието (а то беше рядка смес – над три литра парцуца, съчетана с действието на привличащ лъч от модула и упойка, не се случваше такова нещо в Галактиката често), отвори очи и се надигна, за да отиде и накаже виновника или виновниците за шума. Докато ставаше, забеляза, че кравата все още е залепена на тавана над него, но мамата ѝ на тая крава, щеше после и нея да я мисли.

Нещо почти го спъна. Погледна надолу и видя, че за крака му е вързана дълга верига. Наведе се и я повдигна. После я стисна с дебелите си пръсти, напъна и с изпръхтяване я скъса все едно беше от хартия. Паянтова работа! Огледа я и, мрачно ухилен, старателно я уви около левия си юмрук, клатейки глава. Ей сега ще видят те как се дига шум пред неговата къща нищастниците ниедни. Погледна нагоре дали кравата е изчезнала. Не беше! И на Дизела много скоро щеше да му се стъжни. Чак след тази мисъл, Григор Мамута зацепи, че не се намира в стаята си. То това и на стая не приличаше. Приличаше повече на болница или на ареста в Трън с тези железа навсякъде.

– Е сега вече се ядосах – изсъска през зъби. – Дека съм бе, ваш’та мама проста?

Опита се да направи възстановка на предната вечер. Такаааа, първо бяха у хоремага, т’ва ясно, после отидаха малко при Нина Козата, ама там бързо изпиха пиенето, та се дигнаха с камиона и отидоха до фургона на Желязко Латерната. Взеха Козата, минаха да вземат и Димитрина Свирката. Малко девойки за цвет, както се казва. После дойдоха Дизела и Стамат Пекинеза и се заформи веселбата. Имаше пиене, имаше ядене. Латерната беше пуснал силно любимата им касетка със сръбски класики. Красота! Май и любов имаше някаква, ама то човек не може да е сигурен никога за тези работи, когато се пие състезателно. После всичко се губеше в мъгла, което си беше нормално, ама на такова място не се беше събуждал досега. Беше се събуждал на много места из селото след запой, щото, нали, смее ли някой да му направи забележка, когато е на автопилот, ама за това място нямаше никаква идея какво е. Пак хвърли един поглед на кравата. Не беше изчезнала. Изпсува и излезе от стаята.

 

* * *

 

Лаборант 1 се беше отпуснал от стойката си и с кратки телепатични импулси даваше нареждания на робите, който със скапели разглобяваха детайлно един от обектите, от който обилно шуртеше червена течност. Въпреки, че нямаше уши и не ползваше слуха като сетиво, ученият, съдейки по звуковите вълни, които усещаше с кожата си, можеше да предположи, че негативната реакция на полуразумната форма е доста силна. Наведе се и с интерес прокара едно от остриета си през кожата по средата на тялото. Съществото се сгърчи още повече, гнусните му зрителни сензори се разшириха. Лаборант 1 вкара острието по-навътре и закачи някакви маркучоподобни органи. Издърпа сам около метър и после ги подаде на единия роб, излъчвайки му заповед да тегли. Робът започна да вади, а обектът започна да се тресе по-силно. Това май беше някаква идиотска храносмилателна система, ама какво може да искаш от някакви шибани, несъвършени бозайници. Изпрати няколко кратки мисловни забележки до инфопулта, за да отбележи как върви експериментът. Още малко и щеше да приключва, оставаха му само най-едрото от полуразумните и едно тревопасно, което май нямаше съзнание, но трябваше да се провери все пак. Точно вадеше мозъчния скенер – тук вече трябваше да действа сам, робите бяха прекалено тъпи за такава манипулация, – когато долови някакво движение откъм клетките.

 

* * *

 

Зверски смърдеше на кръв и лайна. Пред себе си, в нещо като басейн, пълен с месо и кръв, Мамута забеляза първо главата на Свирката, разрязана наполовина. До нея видя мъжка ръка, две почти цели пуйки и половин прасе. После, до червата и бута на една крава, успя да различи торса на Стамат Пекинеза. Само той имаше такава татуировка на трактор ТК-80 на гърба, нямаше как да се обърка с друг. Абе, като се загледа внимателно в останките, успя да различи повечето участниците от вечеринката снощи. Ето част от Дизела, ето я и Козата. Бяха омешани с известно количество разфасован добитък, дивеч и няколко кучета. Виждаха се парчета от сърна, глиган, а онова съвсем одраното приличаше на вълк. Мамута присви очи ядосано, зави зад ъгъла и завари следната гледка – Желязко Латерната се дереше като яре, докато едно гърчаво и опулено създание с голяма тиква внимателно му вадеше червата. Няколко подобни на него бяха наобиколили окървавената платформа и методично режеха или чоплеха с остри уреди тялото на другаря му.

Над всичко това, от тавана, висеше черно и лъскаво същество, което странно приличаше на гадината от един стар филм, който Григор имаше на видео. Във филма нашите намериха цяла станция с такива гадини, които ги погнаха, почнаха да им се лепят по лицето, да им се раждат нови от коремите, а бе страшната работа. Та това приличаше на онова, ама вместо ръце и крака имаше яко пипала, които завършваха с остриета. И беше по-малко.

Желязко не спираше да крещи. То ненапразно му викаха Латерната, не беше щото има латерна. Глас имаше, глас, и то сериозен. Ушите на Мамута забучаха, главоболието му се усили и очите му кървясаха още повече. Сложи ръце на устата си и се провикна:

– Що праите с моя човек бе, гадове! Спирайте веднага, аз ше ви заеба!

Странно, но след този вик всички спряха. Дори Латерната спря да крещи и изстена:

– Баце Гришо, баце Гришо, помагай… Много боли.

Мамута мрачно кимна и се запъти бавно към „операционната“.

 

* * *

 

Лаборант 1 първоначално не разбра сериозността на ситуацията. После стана късно. Едрият обект се засили към робите, отскубвайки пътем поставката на едно от осветителните тела, и разби главата на този, който все още държеше дългите храносмилателни маркучи на изследваното в момента гърчещо се същество. Пръсна синкав мозък.

 

* * *

 

– Ей, папатак, връщай червата у Латерната, ш’те еба!

Май това черното не го ебаваше. Гришо се засили и размаза главата на още едно от тези малките, сивичките. Сети се, че имаше тениска с глава на такова, беше си я купил на събора.

– Оправи моя човек бе, лайно! Чуваш ли какво ти се говори на тебе, бе?

Засили се и фрасна още един сив. Този път не в главата, а през тялото. Чу се изхрущяване и създанието се свлече. Мамута се доближи до черното копеле, като внимаваше да не стъпва по лъскавите червата на Латерната, разпилени по целия под. От много внимаване за малко да се очисти, когато се подхлъзна в една локва съсирваща се кръв. Размаха свободната си ръка и успя да се хване за едно от пипалата на висящата гад, която издаде съскащ звук и се набра нагоре към тавана. Съпротивата при схватка с Григор беше нещо излишно и ненужно, защото само го настървяваше, но Лаборант 1 нямаше откъде да има тази информация.

 

* * *

 

Ученият опита с всичките си пипала и сила да се задържи за стойката и да се отдалечи на безопасна дистанция от беснеещия обект. Успя само за момент, а след това усети как губи захвата си. После започна страшното – обектът започна да го размята и удря в пода около себе си. Докопал беше двете му основни пипала и при всеки сблъсък с пода или близката маса с инструменти лаборантът усещаше все по-тежки и тежки наранявания. Извади едно от бойните си остриета и наръга един от крайниците на чудовището.

 

* * *

 

– Бодеш ли бе, октопод шлякан, бодеш, а, мааамааа ти дееба! – Гришо усили темпото и след малко черната гадина се отпусна безжизнена в ръцете му. Той захвърли тялото до масата и се наведе над Латерната.

– Как си, баце? Жив ли си?

Желязко отвори очи и изстена. Размаха едната си ръка над отворената коремна кухина, другата висеше безжизнена отстрани на тялото му. Беше одрана, трицепсът и част от лакътя липсваха.

– Не ми е добре, баце Гришо. Помогни…

Мамута се огледа и забеляза един от сивите, който се беше свил до стената. Отиде до него, хвана го за врата и го домъкна до „операционната“. Посочи властно Латерната, хвана черво от пода и го ръгна в ръцете на роба.

– Аре, действай. Оправи ми авера, иначе и ти отичаш, тарикат.

Робът, който инстинктивно беше хванал червото, разбра какво се иска от него. Погледна надвесения над него Мамут, погледна и Желязко и започна да тъпче червата обратно в корема му. Не му се получаваше, бяха прекалено хлъзгави от кръвта и постоянно се разместваха и не влизаха на мястото си. Латерната започна да стене, пресегна се и хвана ръката на Мамута, която беше оплескана с черна течност.

– Много боли, баце, многооо… – не можа да довърши, защото най-накрая организмът му се предаде.

Григор хвана с огромните си пръсти китката му, постоя малко така, търсейки пулс, после допря показалец на врата му. Нямаше. Въпреки че беше с едно извадено око, отрязани бузи, озъбеното лице на Латерната сега излъчваше странно спокойствие. Мамута пусна ръката му и хвана за врата роба, който все още безуспешно се опитваше да върне червата обратно. Стиска така, докато пръстите му не се събраха. Пусна дребното тяло, изтръгна някакво желязо и се обърна към започващия да се окопитва черен, който с накъсани движения се влачеше към изхода. Настъпи едното пипало, с железния лост помете едно острие, което се опита да се забие в корема му, и после започна да действа с веригата, която беше увил преди малко около юмрука си. Скоро създанието стана на каша, а целият Мамут на пръски от черната му кръв.

Изправи се и затвори единственото око на приятеля си. Поседя минута-две над него с наведена глава. Погледна големите си ръце, които трепереха силно. Пристегна веригата, избърса дръжката на лоста в ризата на Желязко, за да не му се изплъзва и решително излезе от помещението, което вече съвсем приличаше на кланица.

 

* * *

 

Координатора получи сигнал от инфопулта, че Лаборант 1 е мъртъв. Точно се беше увил около двете Обслужващи и се готвеше да ги оплоди. На новата позиция можеше да си позволи да плаща за наследници. Рязко ги отблъсна от себе си, усука се и се набра нагоре. Извика от паметта компресиран запис-импулс от случилото се в Лабораторията. Анализира скоростно резюмето на събитията, които инфопултът беше изготвил, и веднага излъчи алармен сигнал към всички в кораба.

 

* * *

 

Лаборант 2, Войник 1 и Войник 2 почти се сблъскаха с Пилота в коридора. Всички бяха получили резюмето и знаеха какво се е случило в Лабораторията. Пилота задържа Лаборант 2 и пропусна войниците да минат пред тях. Военната форма на техния вид беше малко по-голяма от стандартния размер и имаха повече остриета и щипци. Към всяка експедиция имаше по двама командоси, които в повечето случаи скучаеха, но понякога се налагаше да влязат в употреба и да видят екшън.

Военните завиха зад ъгъла и секунди след това Пилота видя отблясъците на стрелящите им оръжия.

 

* * *

 

Главоболието на Гришо не намаляваше, а дори напротив – май се беше увеличило. Този факт, придружен от грозната смърт на компанията му по чашка, го правеше още по-побеснял и когато срещу него се появиха двама от черните, които започнаха да го пърлят с някакви оранжеви лъчи, ситуацията съвсем загрубя.

Мамута изрева и се втурна към стрелящите по него същества. Едното успя да го уцели още веднъж, преди ударът с лост да го запрати в тавана. Другото нямаше този шанс, защото юмрукът с веригата се вряза централно в бластера и го обезвреди. Следващата тупаница мина директно през сензорите му и разкъса мозъчната тъкан, която се намираше в централната му част. Едрият селянин продължи да удря по двете тела, докато не ги размаза по пода. После се затича и зави зад ъгъла, където се натъкна на още един, който заразмахваше пред себе си дълго острие. Мамута дори не се забави, а замахна с лоста, като отби големия скалпел, после го сграбчи, повали на земята и започна да скача върху него, крещейки. Не му отне много време да го довърши. Пилота вдигна пипала в жест на мир и легна на пода. Мамута не беше голям познавач на галактическите междувидови жестове за общуване и точно щеше да вкара отново веригата в употреба, когато чу странен глас:

– Спри, същество. Ние идваме с мир.

Накрая на коридора се бяха появили още три от черните октоподести същества. Едното държеше пред себе си малка сребриста машина, от която се чуваше гласът. Пришълецът равномерно движеше пипалата си, сякаш за да го успокои.

 

* * *

 

Пилота се втурна зад Координатора и се сви уплашено. Всякакви неща беше виждал, но не и обект от Лабораторията да е в съзнание, да се освободи и да започне да избива екипажа. Никой не можеше да предположи, че след изпиването на три литра от ракията на Дизела стазис или упойка не могат да катурнат огромния балканец. Координатора се доближи още малко към странното, оплискано с черна кръв същество и протегна напред комуникационния апарат.

– Спокойно, същество. Ние идваме с мир.

 

* * *

 

– Майка ти идва с мир, педераст! – извика Мамута и хвърли лоста, който се заби в Координатора, премятайки го назад. – Погледни к’во направихте с моите бе, октопод шибан! К’ъв мир, к’ви пет лева, урод!

Приближи се и взе апарата от висящото пипало на вече мъртвия пришълец.

– През това ли говорите, бе? А? А? – завъртя заплашително веригата.

Пилота, който инстинктивно беше застанал пред Обслужващите, излъчи бърз импулс към комуникатора:

– Да, да, да, с този уред общуваме с полуцивилизованите.

– С кои общувате? К’во каза, педал? Я ми повтори полу какви каза!

Въпреки че апаратът преведе една част като „смукач на робски пипала“, Пилота разбра всичко.

– С вас, с вас да общуваме, извинете за обидата, господарю.

– Няма прошка за вас, пипало – изръмжа Мамута. – Няма прошка да има, ама сега едно ше те питам, и мноо внимавай к’во ше каеш.

Пилота послушно сгъна пипало и се приведе, а апаратът преведе:

– Да, господарю.

– Кой кара тая машина?

– Аз, господарю.

Мамута кимна доволно:

– Е начи баш ти ми требваш. Ела тука, ела тука бързо – и започна да размотава блестящата от черната кръв верига. – Ела тука, щото полудявам, бе.

Пилота страхливо се довлачи до избягалия обект, който свали колана си, ловко го върза и грубо го нахлузи върху централната част на тялото между пипалата му. После закачи импровизирания нашийник за веригата и го ритна силно. Пилота почти припадна от болка. Чудовището го дръпна рязко и го върза за една тръба.

– Седи тука малко.

После се засили и с няколко удара ликвидира двете женски. Те не му трябваха. Не обърна внимание на групичката сиви, които боязливо го наблюдаваха от края на коридора. Последва още по-силен ритник.

– Води ме към шофьорската кабина, кучко!

Треперейки от ужас и болка, Пилота го отведе до входа на Командното.

Мамута отвори вратата и го вкара вътре. На голям екран се виждаше Земята. Чудовището го изрита пак.

– Карай ме, откъдето си ме подбрал, мама ти проста. После малко ше мръднем, ама оттука не мога да се ориентирам, я съм комбайнер, не съм космонавт, да ти го туря. Чекай само да се изпикам…

След това, малко преди да подкара кораба към планетата, Пилота шокиран стана свидетел как Григор с мощна струя урина оля целия пулт за управление на двигателя за свръхсветлинна скорост.

 

* * *

 

Половин час по-късно пред районното на град Х (най-близкия окръжен град до селото на Григор)

 

* * *

 

Двамата зяпнали полицаи гледаха към космическия кораб, който бавно се спускаше на площада пред кметството. Отвори се люк и от него се показа главата на Гришо Мамута от съседното село.

– Опа, опа, старши. Стана авария голема! Отваряй ареста, че ще имате работа. Отвличане, убийства! – Мамута опипа една цицина на главата си и се замисли. – И дребна телесна повреда. А тоя целия кораб го предавам на държавата, ама награда ще искам. Ценен е много, погледни колко метал е. Да го закарам у пункта, да го върна, поне няколко хилки ще взема. Демек, смятам, е справедливо това за наградата, нали, старши?

Рангелов само успя да кимне. После почти припадна, когато Мамута дръпна една верига и до него се появи страховито черно създание с пипала.

– Не се плаши, старши, тоя е шофьорче и е кротък. Другите, дето се отваряха, те гризнаха дръвцето.

Влачейки извънземното, Мамута тръгна да слиза, но се сепна:

– Старши, начи ше те замоля за няколко бирички и два-три аспирина да ми измислиш, щото вчера прекалихме с оная лютата на Дизела, нали се сещаш? Аз сега имам с шофьорчето още една работа да свърша, че за малко да забравя. – Плесна силно вързания пришълец: – Келеш, ти що не се сещаш? Трябва да ходим да отлепим кравата от тавана. Стоката требва да се уважва – и повлякъл извънземния за веригата, влезе в кораба.

Рангелов преглътна, почеса се по главата и бутна колегата си.

– Чу ли к’во каза Мамута, ходи купи една бира и намери аспирин. После звънни…

– На кого да звъннем, шефе?

Рангелов огледа кораба.

– Звънни на всички. На всички звънни.

В този момент излязоха оцелелите сиви. Едното протегна пред себе си комуникатор, бавно се приближи към полицая и падна на колене.

– Ние идваме с мир. Моля ви. Идваме с мир.

Другите зад него също паднаха на колене. От вътрешността на кораба се чу мучене.


„Контакт“ от Андрей Велков, 2 март 2022 г., „Сборище на трубадури“ ISSN 2683-0914 (първа публикация „Вдъхновени от Краля“, Гаяна, 2014)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.