Тя усеща как съвсем неволно привежда глава, следвайки доближаващата се към ситните букви лупа, и започва да чете абзаца отначало. Сълзи се стичат по аленото ? лице. Тя се усмихва. Чете, плаче и се усмихва. Текстът, който докосва душата ? и предизвиква изблика на блажени емоции, е написан от вътрешната страна на задната корица на книга; изписан е със ситен шрифт. Цялото произведение е един абзац. Корицата е изпълнена с миниатюрни писания. Думи, писани преди; изречения, многократно четени.
Категория: Български разкази
Фантастични истории. Изпратете разказ.
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси -
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Макрешан, от Ивайло Шонов, фантастичен разказ (конкурс 2012, 2-ра награда)
Зимата на 1912-та. Бурята свирепо ревеше и бе навяла големи преспи сняг.
На ЖП-спирка Гулянци, от раздрънкания конски вагон, слезе новият учител Пейо Граматиков. Беше куц с единия крак, затова си помагаше с бастун в дясната ръка. В другата пък, почервеняла от студа, стискаше малък картонен куфар. Бе нахлупил вехтото бомбе чак до края на носа си, за да не му го отнесе вятърът.
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Вотив на витек, от Васил Попов, фантастичен разказ (конкурс 2012, 3-та награда)
В старата елова гора над селото по него време живеела самодива заедно с двете си деца. Тия деца (а те били момчета и близнаци) не били нейни, ама тя ги била намерила в гората, когато били бебета, та сама ги отгледала и откърмила. Такива деца, кърмени от самодива, людете наричали витеци. Те растели три пъти по-бързо. Ставали много красиви и силни.
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси С аромат на ванилия, от Иглика Николова – Ступак, фантастичен разказ (конкурс 2012, 4-та награда)
Инженер Иванов обичаше ванилия. Още щом се върна от обедната почивка, мисълта за любимия аромат го направи почти неработоспособен и мислите му непрекъснато отскачаха към малкия сладкарски цех на Екзарх Йосиф, към който щеше да се отправи веднага след като античният радиочасовник на перваза покаже 17. Коефициентът му на полезно действие в следващите четири часа се ограничи до две апатично начертани линии с обща дължина по-малко от 30 сантиметра.
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Последният, от Иван Русланов, фантастичен разказ (конкурс 2012, специална награда)
Последният човек обиколи много места по света. Та нали всичко беше безплатно — бензинът, спортните коли, милиардите на богатите копелета… Никъде обаче не успя да намери дори един като себе си. И парите изгубиха своята стойност. Блясъкът на лъскавите вещи се превърна в пепел.
