Беше красива. Сетих се за снимката, която ми прати, и се усмихнах в тъмнината.
Категория: Български разкази
Фантастични истории. Изпратете разказ.
-
Библиотека Български разкази -
Библиотека Български разкази Куцулан, от Васил Попов (фентъзи разказ)
Вдигнал лъка. Извадил стрела, прицелил се (с това едно око той винаги си бил прицелен в нещо). Стрелял сякаш към облаците.
-
Библиотека Български разкази Аз съм само огън, от Ивайло Шонов (фантастичен разказ)
Стоях леко изтръпнал. Имах усещането, че момчето или чете мислите ми, или ми се подиграва.
-
Библиотека Български разкази Инспекция, от Преслав Костов (научнофантастичен разказ)
Кои бяха тези ужасяващи крадци на човешки тела и какво възнамеряваха да правят с нас? Да ни изучават в лабораториите си? Да ни използват за медицински експерименти? Или… за храна?
-
Библиотека Български разкази Прототипът, от Николай Ничев (разказ)
Тази машина и този човек явно бяха от една порода.
-
Библиотека Български разкази Свят за хората, от Владимир Кабрански (фантастичен разказ)
Това е един сигурен свят, създаден за хората. Всички правила тук са за тяхно добро.
-
Библиотека Български разкази Нарисувай ми град, от Милен Миланов (фантастичен разказ)
Сирените вият в далечината. След малко бронираните коли ще отцепят улицата. Войници с автомати, бронежилетки и противогази ще замаршируват нагоре по стълбите.
-
Библиотека Български разкази Покварителят, от Михаил Литвиненко (фантастичен разказ)
Реалността отново се очерта около свещеника – прашна и мизерна стая в порутената къща, забравена от всички.
-
Библиотека Български разкази Приказка за лека нощ, от Теодора Манова (фантастичен разказ)
И тогава от езерото се надигнали вълни, чул се нежен звън. Сякаш запели сребърни звънчета.
-
Библиотека Български разкази Нищо случайно, от Валентина Димова (фантастичен разказ)
Когато свърза частите от последните мигове в картина, Ине видя, че е залепнала за тавана. Всички пасажери плуваха из въздуха.
-
Библиотека Български разкази С венец от жълти лалета, от Стефан Минчев (фантастичен разказ)
Той отваря очи и го вижда изправен до леглото – колкото страшен, толкова и прекрасен.
-
Библиотека Български разкази Наследството, от Стела Андреева (фантастичен разказ)
Може би забелязахте, че остарявам. Истинската ми възраст е такава, че отдавна би трябвало да съм станал на прах.
-
Библиотека Български разкази Из Нещото в тъмното. История в черно и бяло, от Весела Фламбурари
Нещото в тъмното, от празното легло, дълго сумтя и си остри ноктите в онази нощ. Сигурно много обичаше да си похапва.
-
Библиотека Български разкази Приказка за Ягоди и приказка за Принц, от Весела Фламбурари (приказки 3 от 3)
Добре дошли във фантастичния свят на Весела Фламбурари! През тази седмица публикувахме шест приказки от авторката; очаква ви и откъс от нейната фантазийна повест “Нещото в тъмното. История в черно и бяло”. Вече ви представихме “Водната капчица” и “Ламята, която не искаше да яде принцеси”, публикувахме и “Запознай се!” и “Тиквата”, а за днес сме подготвили “От къде идва сметаната” и “Принцът на сънищата” с чудесните картини на българската илюстраторка на детски книжки Биляна Савова.
-
Библиотека Български разкази Приказка за Запознанство и приказка за Тиква, от Весела Фламбурари (приказки 2 от 3)
Добре дошли във фантастичния свят на Весела Фламбурари! През тази седмица седмица ще публикуваме цели шест приказки от авторката, а в петък ви очаква откъс от нейната фантазийна повест “Нещото в тъмното. История в черно и бяло”. Вчера ви представихме “Водната капчица” и “Ламята, която не искаше да яде принцеси”, днес публикуваме “Запознай се!” и “Тиквата”, а за утре сме подготвили “От къде идва сметаната” и “Принцът на сънищата”.
-
Библиотека Български разкази Приказка за Ламя и приказка за Водна капчица, от Весела Фламбурари (приказки 1 от 3)
Добре дошли във фантастичния свят на Весела Фламбурари! До края на седмицата ще публикуваме цели шест приказки от авторката на приказки, а в петък ви очаква откъс от нейната фантазийна повест “Нещото в тъмното. История в черно и бяло”. Днес ви представяме “Водната капчица” и “Ламята, която не искаше да яде принцеси”, а за утре сме подготвили “Запознай се!” и “Тиквата”.
-
Библиотека Български разкази Кулата в Леденото езеро, от Бранимир Събев (фентъзи разказ)
Принц Глациус потупа коня си по шията, подканяйки го да тръгват. Айторен тъкмо пощипваше хилавата тревица, плахо пробила снежния покров и изпръхтя недоволно, но се подчини и потегли.
-
Библиотека Български разкази Прах при прахта, пепел при пепелта, от Ясен Овчаров (фантастичен разказ)
Интересен факт беше, че преди да умре от натравяне с пари, прасето изпадаше в еуфория, съответстваща на човешкия еквивалент на щастие. После мастилото го убиваше. Анатомията на свинята беше изключително близка до тази на човека.
-
Библиотека Български разкази Писмо за днес, от Стефан Икога (разказ)
Не съм мислил за смъртта от няколко часа. Не съм си мил ръцете от петнадесет минути. Не съм връщал времето от две години. Не съм го местил напред от пет. Ръчният ми часовник изостава от часовниковата кула, която виждам от прозореца ми, с колкото си иска. Закъснявам за среща, на която мисля да не отида.
-
Библиотека Български разкази Товарният звездолет, от Николай Ничев (фантастичен разказ)
Плътните черни редици очакват сблъсъка. Раменните брони се търкат една в друга и оръжията от тъмен метал подрънкват при допир с броня, щит или друго оръжие. Проблясват жълти остриета на секири от слънчев камък, ярки петна сред безчетния враг.
-
Библиотека Български разкази Сънят, от Владислав Дацов (фантастичен разказ)
Влакът забавя ход и спира… Гарата… Размити светлини в мрака на нощта, виждащи се през прозореца на таксито… Фасадата на хотел от началото на миналия век… Ранно тръгване с наета кола по прашните пътища в посока на запад от Букурещ…
-
Библиотека Български разкази Просто хвърли зара, човече! от Радина Атанасова, фентъзи разказ
Високо горе, сгушен насред рядката горица, пропълзяла по хълма, брулен от хапливите ветрове наесен, току на един хвърлей от кръстопътя между столицата и четирите най-важни града в Средно високата земя и само на час път от малкото селце Долен петик, ханът „Сите петли“ предлагаше на уморените пешаци маси, където да изпънат морни крака, на благородните конници обор с миналогодишна поовлажняла слама, а на огладнелите търговци паница с рядка яхния и кършей твърд хляб за прокарване. Всички други пътници попадаnd под общия знаменател на „имаш ли пари, ще ти намерим каквото ти трябва“. Златно правило, допринесло за процъфтяването на бизнеса от всеки калибър.
-
Библиотека Български разкази Криви огледала, от Денка Колева, фантастичен разказ
Като тайнствени нощни цветя разцъфват караваните ни, предлагайки какви ли не изкушения на жадните за цветове, лакомства и чудеса очи на гостите ни. Кончетата на въртележката започват да се гонят, клоуните да се гримират, пушките на стрелбището се зареждат и плюшените мечета се поотупват праха, старият латернаджия завърта ръчката на магическата си дървена кутия: „там-та-та-рам-та-та…“
-
Библиотека Български разкази Завръщане в черно, от Галя Младенова, фантастичен разказ
Мъжът отпи от чашата с кафе и се завъртя на стола си. Оставаха само още двайсетина души, които трябваше да интервюира, и мисълта за наближаващия край на работния ден го накара този път да се усмихне искрено на поредния кандидат.
-
Библиотека Български разкази Париш, от Георги Николов (фантастичен разказ)
Париш отвори залепналите си от прах и пот очи и бавно надигна глава. Беше
паднал по корем на бойното поле след силен удар в главата и това бе последното, което
помнеше. Предпазливо се огледа и чак когато видя, че наоколо няма никой освен
няколко гарвана, които го гледаха със зле прикрит интерес, той се изправи бавно.
Залязващото слънце блесна неприятно в очите му и той вдигна ръка над тях. После се
наведе да вземе копието, което лежеше безучастно на земята, и бавно пое на
югоизток, където трябваше да е станът на троянските войски. -
Библиотека Български разкази Девет дребни дребосъци и джобен дракон, от Евтим Борисов (фантастичен разказ)
Земята се разпръскваше от експлозиите, сякаш божествени пръсти изстискваха циреите ѝ. Димът, издигнал се високо над полето, се бе сгъстил така, все едно второ небе лежеше под това, първоначалното, синьото, за което поетите пишат, и което бе станало невидимо за умиращите в момента.