Сирените вият в далечината. След малко бронираните коли ще отцепят улицата. Войници с автомати, бронежилетки и противогази ще замаршируват нагоре по стълбите.
Категория: Български разкази
Фантастични истории. Изпратете разказ.
-
Библиотека Български разкази -
Библиотека Български разкази Покварителят, от Михаил Литвиненко (фантастичен разказ)
Реалността отново се очерта около свещеника – прашна и мизерна стая в порутената къща, забравена от всички.
-
Библиотека Български разкази Приказка за лека нощ, от Теодора Манова (фантастичен разказ)
И тогава от езерото се надигнали вълни, чул се нежен звън. Сякаш запели сребърни звънчета.
-
Библиотека Български разкази Нищо случайно, от Валентина Димова (фантастичен разказ)
Когато свърза частите от последните мигове в картина, Ине видя, че е залепнала за тавана. Всички пасажери плуваха из въздуха.
-
Библиотека Български разкази С венец от жълти лалета, от Стефан Минчев (фантастичен разказ)
Той отваря очи и го вижда изправен до леглото – колкото страшен, толкова и прекрасен.
-
Библиотека Български разкази Наследството, от Стела Андреева (фантастичен разказ)
Може би забелязахте, че остарявам. Истинската ми възраст е такава, че отдавна би трябвало да съм станал на прах.
-
Библиотека Български разкази Из Нещото в тъмното. История в черно и бяло, от Весела Фламбурари
Нещото в тъмното, от празното легло, дълго сумтя и си остри ноктите в онази нощ. Сигурно много обичаше да си похапва.
-
Библиотека Български разкази Приказка за Ягоди и приказка за Принц, от Весела Фламбурари (приказки 3 от 3)
Добре дошли във фантастичния свят на Весела Фламбурари! През тази седмица публикувахме шест приказки от авторката; очаква ви и откъс от нейната фантазийна повест “Нещото в тъмното. История в черно и бяло”. Вече ви представихме “Водната капчица” и “Ламята, която не искаше да яде принцеси”, публикувахме и “Запознай се!” и “Тиквата”, а за днес сме подготвили “От къде идва сметаната” и “Принцът на сънищата” с чудесните картини на българската илюстраторка на детски книжки Биляна Савова.
-
Библиотека Български разкази Приказка за Запознанство и приказка за Тиква, от Весела Фламбурари (приказки 2 от 3)
Добре дошли във фантастичния свят на Весела Фламбурари! През тази седмица седмица ще публикуваме цели шест приказки от авторката, а в петък ви очаква откъс от нейната фантазийна повест “Нещото в тъмното. История в черно и бяло”. Вчера ви представихме “Водната капчица” и “Ламята, която не искаше да яде принцеси”, днес публикуваме “Запознай се!” и “Тиквата”, а за утре сме подготвили “От къде идва сметаната” и “Принцът на сънищата”.
-
Библиотека Български разкази Приказка за Ламя и приказка за Водна капчица, от Весела Фламбурари (приказки 1 от 3)
Добре дошли във фантастичния свят на Весела Фламбурари! До края на седмицата ще публикуваме цели шест приказки от авторката на приказки, а в петък ви очаква откъс от нейната фантазийна повест “Нещото в тъмното. История в черно и бяло”. Днес ви представяме “Водната капчица” и “Ламята, която не искаше да яде принцеси”, а за утре сме подготвили “Запознай се!” и “Тиквата”.
-
Библиотека Български разкази Кулата в Леденото езеро, от Бранимир Събев (фентъзи разказ)
Принц Глациус потупа коня си по шията, подканяйки го да тръгват. Айторен тъкмо пощипваше хилавата тревица, плахо пробила снежния покров и изпръхтя недоволно, но се подчини и потегли.
-
Библиотека Български разкази Прах при прахта, пепел при пепелта, от Ясен Овчаров (фантастичен разказ)
Интересен факт беше, че преди да умре от натравяне с пари, прасето изпадаше в еуфория, съответстваща на човешкия еквивалент на щастие. После мастилото го убиваше. Анатомията на свинята беше изключително близка до тази на човека.
-
Библиотека Български разкази Писмо за днес, от Стефан Икога (разказ)
Не съм мислил за смъртта от няколко часа. Не съм си мил ръцете от петнадесет минути. Не съм връщал времето от две години. Не съм го местил напред от пет. Ръчният ми часовник изостава от часовниковата кула, която виждам от прозореца ми, с колкото си иска. Закъснявам за среща, на която мисля да не отида.
-
Библиотека Български разкази Товарният звездолет, от Николай Ничев (фантастичен разказ)
Плътните черни редици очакват сблъсъка. Раменните брони се търкат една в друга и оръжията от тъмен метал подрънкват при допир с броня, щит или друго оръжие. Проблясват жълти остриета на секири от слънчев камък, ярки петна сред безчетния враг.
-
Библиотека Български разкази Сънят, от Владислав Дацов (фантастичен разказ)
Влакът забавя ход и спира… Гарата… Размити светлини в мрака на нощта, виждащи се през прозореца на таксито… Фасадата на хотел от началото на миналия век… Ранно тръгване с наета кола по прашните пътища в посока на запад от Букурещ…
-
Библиотека Български разкази Просто хвърли зара, човече! от Радина Атанасова, фентъзи разказ
Високо горе, сгушен насред рядката горица, пропълзяла по хълма, брулен от хапливите ветрове наесен, току на един хвърлей от кръстопътя между столицата и четирите най-важни града в Средно високата земя и само на час път от малкото селце Долен петик, ханът „Сите петли“ предлагаше на уморените пешаци маси, където да изпънат морни крака, на благородните конници обор с миналогодишна поовлажняла слама, а на огладнелите търговци паница с рядка яхния и кършей твърд хляб за прокарване. Всички други пътници попадаnd под общия знаменател на „имаш ли пари, ще ти намерим каквото ти трябва“. Златно правило, допринесло за процъфтяването на бизнеса от всеки калибър.
-
Библиотека Български разкази Криви огледала, от Денка Колева, фантастичен разказ
Като тайнствени нощни цветя разцъфват караваните ни, предлагайки какви ли не изкушения на жадните за цветове, лакомства и чудеса очи на гостите ни. Кончетата на въртележката започват да се гонят, клоуните да се гримират, пушките на стрелбището се зареждат и плюшените мечета се поотупват праха, старият латернаджия завърта ръчката на магическата си дървена кутия: „там-та-та-рам-та-та…“
-
Библиотека Български разкази Завръщане в черно, от Галя Младенова, фантастичен разказ
Мъжът отпи от чашата с кафе и се завъртя на стола си. Оставаха само още двайсетина души, които трябваше да интервюира, и мисълта за наближаващия край на работния ден го накара този път да се усмихне искрено на поредния кандидат.
-
Библиотека Български разкази Париш, от Георги Николов (фантастичен разказ)
Париш отвори залепналите си от прах и пот очи и бавно надигна глава. Беше
паднал по корем на бойното поле след силен удар в главата и това бе последното, което
помнеше. Предпазливо се огледа и чак когато видя, че наоколо няма никой освен
няколко гарвана, които го гледаха със зле прикрит интерес, той се изправи бавно.
Залязващото слънце блесна неприятно в очите му и той вдигна ръка над тях. После се
наведе да вземе копието, което лежеше безучастно на земята, и бавно пое на
югоизток, където трябваше да е станът на троянските войски. -
Библиотека Български разкази Девет дребни дребосъци и джобен дракон, от Евтим Борисов (фантастичен разказ)
Земята се разпръскваше от експлозиите, сякаш божествени пръсти изстискваха циреите ѝ. Димът, издигнал се високо над полето, се бе сгъстил така, все едно второ небе лежеше под това, първоначалното, синьото, за което поетите пишат, и което бе станало невидимо за умиращите в момента.
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Милвай своето лице, от Герасим Симеонов, фантастичен разказ (конкурс 2012, 1-ва награда)
Тя усеща как съвсем неволно привежда глава, следвайки доближаващата се към ситните букви лупа, и започва да чете абзаца отначало. Сълзи се стичат по аленото ? лице. Тя се усмихва. Чете, плаче и се усмихва. Текстът, който докосва душата ? и предизвиква изблика на блажени емоции, е написан от вътрешната страна на задната корица на книга; изписан е със ситен шрифт. Цялото произведение е един абзац. Корицата е изпълнена с миниатюрни писания. Думи, писани преди; изречения, многократно четени.
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Макрешан, от Ивайло Шонов, фантастичен разказ (конкурс 2012, 2-ра награда)
Зимата на 1912-та. Бурята свирепо ревеше и бе навяла големи преспи сняг.
На ЖП-спирка Гулянци, от раздрънкания конски вагон, слезе новият учител Пейо Граматиков. Беше куц с единия крак, затова си помагаше с бастун в дясната ръка. В другата пък, почервеняла от студа, стискаше малък картонен куфар. Бе нахлупил вехтото бомбе чак до края на носа си, за да не му го отнесе вятърът.
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Вотив на витек, от Васил Попов, фантастичен разказ (конкурс 2012, 3-та награда)
В старата елова гора над селото по него време живеела самодива заедно с двете си деца. Тия деца (а те били момчета и близнаци) не били нейни, ама тя ги била намерила в гората, когато били бебета, та сама ги отгледала и откърмила. Такива деца, кърмени от самодива, людете наричали витеци. Те растели три пъти по-бързо. Ставали много красиви и силни.
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси С аромат на ванилия, от Иглика Николова – Ступак, фантастичен разказ (конкурс 2012, 4-та награда)
Инженер Иванов обичаше ванилия. Още щом се върна от обедната почивка, мисълта за любимия аромат го направи почти неработоспособен и мислите му непрекъснато отскачаха към малкия сладкарски цех на Екзарх Йосиф, към който щеше да се отправи веднага след като античният радиочасовник на перваза покаже 17. Коефициентът му на полезно действие в следващите четири часа се ограничи до две апатично начертани линии с обща дължина по-малко от 30 сантиметра.
-
Библиотека Български разкази Годишни награди Конкурс Агоп Мелконян Конкурси Последният, от Иван Русланов, фантастичен разказ (конкурс 2012, специална награда)
Последният човек обиколи много места по света. Та нали всичко беше безплатно — бензинът, спортните коли, милиардите на богатите копелета… Никъде обаче не успя да намери дори един като себе си. И парите изгубиха своята стойност. Блясъкът на лъскавите вещи се превърна в пепел.
