Прозата на Танит Ли е, меко казано, смущаваща. Тук теми табу няма, ама никакви. Бащи, майки, деца – само роли без някакви морални ограничения, всичко се прави в името на продължаване на рода и кръвта, тъй като тук повече от всеки друг стандартно човешки случай, прераждането е ежедневие, нов шанс за различност след разнообразната смърт.