Човекът, който ме убеди (преди известно време), че „мислене” не е мръсна дума, обичаше да казва, че на една армия са и нужни около 20 думи, за да функционира успешно, 200 са нужни на държавата за същата цел, а останалите думи от речниците (заключаваше той) са измислени от жреците и поетите, за да задвижват те световете си с тях. Този човек вече не е между живите, но мисля, че съживи достатъчно умове, защото и той беше от кастата на жреците ;)
Днес искам да ви разкажа за книгата на един друг жрец. Вече сте прочели, че става въпрос за Буквара за влюбени на Валери Станков. Вероятно се чудите дали не съм се объркала, защото Станков е поет, пък аз ви го представям като жрец.
Не, не е грешка. Той владее думите. Подчинява ги, превръща ги в музика. Усеща мощта на ритъма им. Чрез тях той създава заклинания, лови чувства, мигове и човешки души. А жреците правят точно това – управляват света чрез силата на заклинанията, а заклинанията са направени от думи. Разликата между тях (жреците/поетите) и нас (простосмъртните) е, че те умеят да вплитат енергията на битието в тези думички, карат ги да звучат в такава хармония с мечтите или страховете ни, че от това виртуозно съзвучие и ние, и светът ставаме малко по-добри.
Е, не винаги. Ако потребяваш само 200 думи… живееш в свят само от тези 200 думи и в него място за такива като Станков няма. Но това е друга тема.
И не – не е най-добрият. Класациите са за тези, които бързат да глътнат нещо вече предъвкано – не са ми по вкуса и няма да го редя между този и онзи. Той не е от младите и модерните, което не е задължително нито добро, нито лошо. Извървял е достатъчно, написал е достатъчно. Няма да му лепя етикети.
Излъгах – ще сложа един, който гласи „Един от моите любими поети”
С част от последната му стихосбирка се запознах в мрежата. Чудовището (това е никът му) публикуваше почти всеки ден. Уви, вече не го прави. За това той има своите основания, може и чуждите „само 200 думи” да му дойдоха твърде тежки, но… липсва ми – на мен и на още много хора, които му се радваха в нета. Удоволствие беше да проверявам дали RSS-ът не съобщава за нещо ново. Сега е само в кеша, за умеещите да търсят или на хартия – за търсещите красотата на словото.
Когато представяха книгата му, малко се подразних, че прекалено много говориха други и малко време остана да го послушам. Да не правя и аз същото – просто ще свия от нета две негови „заклинания” (надявам се, че ще ми прости своеволието) и ще ви оставя да решите сами за себе си – дали този буквар би ви бил полезен в четенето на любовта и живота.
На смелчаците: приятно четене ;)
Господ Бог за любов ни спаси
Ако лошото с мене се случи,
запомнете ме само с едно –
бях ви песенен ромол на ручей,
съсък тих на ветрец из сено,
вълчи вой под кравай-месечина,
детско писъче, смях на момче,
мъж от Бога, омесен от глина,
спастрил в пазвата зимно щурче,
мах на птичи криле в необята,
вятър, сурнал баири по гръб,
песен бях – не за слава и плата,
ръбест стих, неотлят по калъп,
дъжд-синчец в лятна утрин на двора,
минзухар в топъл кичур коси.
Ако нейде отвъд пак сме хора,
значи Бог за любов ни спаси.
***
Буквар за влюбени
Темане ли ти сторих, че Господ изсипа над мене река?
Цианкалий ли ръснах на дечицата свои в компота?
С всеки ред – ситно-ситно написан от моята слаба ръка,
аз към теб съм вървял – неотлъчен и сам, и без ропот.
Ако утре се съмне, ще ти кажа няколко плахи неща –
учил съм ги в букварчето, което си носех на пазвица,
например – обичам те, лека нощ, добра стига, ласка и доброта,
туй то – изгуби ми се букварчето, плъховете ми го изядоха.
Не преминах пустини – и с теб не вървях край реки,
сигурен съм обаче, че ти си вървяла в стърнището,
през което ми се търкаляха отеснелите брачни халки
и си влачех синджирите, прикован на стената към Нищото.
Върху мен се изсипваха дъждове, милвали кулата на Вавилон,
ние с теб си говорим на различни, но ясни езици –
ти носиш слънце в косици и сенце за грохалия ми кон,
ще ти платя със 7000 метра ята незазидани птици.
Да поседнем в тревите, дълъг е пътят, от буквара сега ще чета,
всичко, което знам, ти го спастрих от плъховете и язовците,
време е да се пилея – сиромах през твоите натежали, златни жита,
ето ти го букварчето – на сухеца в скрина да си го пазиш.
Късах страница по страница от преминалия без теб мой живот
и се уча да сгъвам от светлината – и да пускам хартиени птици…
Ако още си Господ и нейде те има, да ми я пазиш в небесния свод,
не ми взимай зениците, Господи,
не ми взимай зениците!